Тя се казва Джесика Фокс и склерите на очите й са перманентно оцветени в лилаво, а едното й ухо е заострено като на елф. Нейният съпруг - Ръс - има два рога, имплантирани под кожата на главата си.
Стеларк е 72-годишен австралиец с ухо на лявата си ръка. Скоро се надява да може да му прикачи микрофон, за да могат чрез интернет хората да чуват това, което чува и ухото.
Стеларк и ухото на ръката му
Но странностите не спират до тук.
Човек на име Мяу-Мяу - да, това е името му - има чипът от неговата карта за градския транспорт в Сидни имплантирана в ръката му. Подобен случай има дори и в България. Всички тези хора дори си имат собствен конгрес, който се провежда в Остин, Тексас, наречен BodyHacking.
През последните три години събитието се превръща в изложение за тези, които искат да се занимават с бодихакинг - широк спектър от технологии, стремеж към създаването на транс-човеци и артисти. Тази година конгресът дори привлече вниманието на военните в САЩ, но освен това дава твърде много възможности на безразсъдни опортюнисти.
Какво всъщност е бодихакингът?
В конвенцията към мероприятието организаторите са посочили, че това е усилието непрекъснато да променяш тялото и ума си, за да отразиш по-добре убежденията си какво е "идеалното ти аз". Промените могат да варират от медитация през пластични операции до имплантирането на чипове под кожата, които могат да предават радио-сигнал. В това число влизат и приемане на дрога, за която се предполага, че засилва дейността на мозъка.
На теория дори вдигането на тежести, пилатес и ежедневното носене на фитнес гривна се броят. Но терминът бодихакинг обикновено се асоциира с по-необичайни усилия.
Обществото на бодихакерите в момента съществува в сивата зона на закона. Ентусиастите се опитват да работят, заобикаляйки съвременните закони, докато регулаторните органи удобно се правят, че не ги забелязват. Поне докато не намерят начин да се справят с тази нарастваща субкултура.
Всеки има визия какво означава да си по-добро, по-съвършено човешко същество. Рядко обаче има две еднакви идеи какво означава това.
Ейнджъл Джюффрия е актриса, родена с една ръка, но в момента може да се похвали със зашеметяваща на вид бионична такава.
Ейнджъл - горда жена с увреждане
Според нея старите модели протези са направени с опит да се сливат с останалата част на тялото. Само че тя никога не е искала да се крие и сега просто не можете да пропуснете бионичната й протеза.
Джюффрия смята, че това е тя и че харесва начина, по който ръката й пасва на характера й. Може да й добавя цветове или светлини, за да пасват на тоалета й.
Един от лекторите на конгреса - Рич Лий - от своя страна обясни плана си да си имплантира малко устройство близо до пениса. Целта? Да вибрира...
Всички те са на границите на невъзможното.
Правителствената агенция към Министерството на отбраната в САЩ - DARPA - има сериозен опит в това да създава следващата голяма световна сензация. Самоуправляващите се коли започнаха като неин проект, както и GPS системите и може би най-популярното от всички въведения - интернет.
Сега те гледат с интерес към бодихакинга. Той е на ръба на това да е невъзможен и по тази причина привлича вниманието. Никой не знае докъде се простира програмата за бодихакинг на DARPA. Ясно е само, че те се фокусират върху възстановителните технологии - подобряване на паметта или помощ за хора, които страдат от парализа като им се предоставя възможността да контролират крайниците си с мозъчните си вълни.
В един от проектите се показва възрастен човек, който има проблем да запомни списък с 12 думи. С директна стимулация на мозъка обаче той успява да повтори тези думи почти безупречно и то с бърза последователност. Това е огромен напредък.
Един от любопитните персонажи на конгреса е и Дана Люис.
Тя носи синя риза на букви, цифри и символи - кодът, който тя използва, за да създаде устройството си. Люис има диабет тип 1 и се налага да си инжектира инсулин всеки път, в който нивата й на кръвна захар го изискват. За да го направи по-лесно, тя е създала собствен преносим панкреас.
Представлява малък компютър с радио, обяснява Дана, докато държи устройство с размерите на кредитна карта. То отчита данните от инсулиновата помпа, глюкозният монитор прави изчисленията и изпраща обратно информацията към инсулиновата помпа, която да подаде необходимата доза към тялото.
Люис е една от най-добрите реклами на добрите страни на бодихакинга, човек, създал устройство, което традиционната медицина не е успяла.
Но изобретението на Аарън Трейуик е далеч по-противоречиво. Трейуик твърди, че неговите медикаменти могат да лекуват ХИВ, СПИН и херпес. Той признава, че страда от последното.
Всъщност на събитието той изпълни лично "каскада" като си инжектира от собствения си медикамент в крака си или поне се опита. Трейуик подкопава законите с опитите си за самолечение, а освен това насърчава другите да направят същото.
Официално той нарича продукта си "изследователски", но в разговори и интервюта често изтърва думата "лечение" - изказване, което може да му донесе проблеми със стриктните американски власти, които определят подобни начинания като опасни.
Най-малко един бодихакер оспорва работата на Трейуик. Джосая Зайнър смята, че идеята, че някой учен, независимо биохакер или не, може да създаде лек за болест без тестове и без проучвания е по-нелепа от вярването, че самолетното гориво може да разтопи стоманата.
Компютърните хакери имат репутацията на анархисти заради експериментите и разрушителната си сила, но все пак от тях сме научили много неща. Остава да видим дали ще се случи същото и с бодихакерите...
