В ранните часове на деня, някъде между Атина и Спарта в Гърция, колона от бегачи се движи бавно по пътя. Тъмно е, вали силно, а атлетите са едва на средата на поразително 246-километрово изпитание.
Бегачите се опитват да изминат т.нар. "Спартатлон". Състезанието започва по зазоряване в сянката на Акропола в Атина и завършва в Спарта. Всяка година то пресъздава пътя на древногръцкия пратеник Фидипид, който изминал това разстояние за ден и половина, за да повика спартанските войски (по-известен е с легендарното си 42-километрово бягане от залива Маратон до Атина - откъдето идва и понятието "маратон".)
Ежегодният 246-километров спартатлон се провежда за първи път през 1983 г. Тогава победителят изминава дистанцията за 20 часа и 25 минути. Няма бегач, който да е успял да счупи рекорда му досега, и това не е от липса на желаещи.
Популярността на ултрамаратоните нараства в последните години - както и интересът към това как работи тялото в такива екстремни ситуации.
Очевидно човек, който участва в подобен тип състезания, трябва да бяга много дълго време. Какво е нужно, за да бъдеш способен на такъв акт на издръжливост - и физически, и психически? И какви трикове използват атлетите, за да се запазят мотивация?
Дийн Карназис е един от тях - на тазгодишния Спартатлон силите му стигат до предела си, след като изпитанието беше доведено до нови крайности след силна буря. Това е второто му участие в състезанието, но този път започва трудно, има контузия на крака след катастрофа.
В определен етап от състезанието цялото тяло започва да го боли. Бавното движение е деморализиращо, но въпреки това Карназис продължава напред.
При бягането на големи разстояния, три са параметрите, които определят резултатите:
Първо е нужен висок VO2 max - максималното количество кислород, което тялото може да използва по време на натоварващи физически упражнения.
Второ, нужен е висок лактатен праг - най-високото темпо, с което можете да тичате, без да генерирате повече млечна киселина, отколкото тялото може да изразходи.
Трето, нужна е отлична икономия при бягане - човешкият еквивалент на икономията на гориво в колата, тоест ефективна употреба на ресурсите по време на натоварване.
Световният рекорд на маратон в момента е малко над 2 часа. Дали разстоянието би могло да бъде изминато още по-бързо?
Тялото има две системи за осигуряване на енергия. Първата е аеробният метаболизъм, който използва молекулярен кислород от атмосферата. Вторият е анаеробният метаболизъм - процес на енергиен трансфер, който не включва кислород.
Причината, поради която не можете да изминете на спринт разстоянието от 42 км, е че тялото ви не може да осигури достатъчно бързо енергия, като използва аеробната система.
Бягащите на ултра-големи разстояния очевидно тичат много по-бавно от най-бързите маратонци. Хората обикновено изминават първите 42 км от дистанцията за време, което се доближава до 3-4 часа. След тях им остават още цели 5 маратонски дистанции.
Границите на издръжливостта до голяма степен зависят от способността ви да ограничавате щетите, които нанасяте на тялото си с това конкретно натоварване. При бягане на 5000 и 10 000 м е важно да се постигане определено високо темпо, което трябва да се удържи. При бягане за ултра-издръжливост, най-голямото усилие е да стигнеш до финала.
Това, в практически аспект, означава тътрене. Целта на бегача на ултра-големи разстояния е да се опита да бяга с минимално повдигане на краката, като сведе до минимум разхода на енергия от бягането.
Психическа издръжливост
За много атлети един от най-големите ограничители не е физиката, а психиката. Особено когато се налага да тичат посред нощ, нагоре по билото на планината, докато ги залива пороен дъжд.
Като опитен бегач на ултра-големи разстояния, Карназис знае каква изключителна психологическа сила е нужна, за да продължаваш да поставяш единия крак пред другия.
"Има моменти, когато се чувстваш много силен и се чувстваш сякаш можеш да тичаш безкрайно. След известно време мислиш само "Трябва да спра, боли толкова, че не мога да стигна до завоя!". Но после преминаваш през този предел, излизаш от другата страна и се чувстваш отново силен", казва той.
Няма съмнение, че бягането на големи разстояния изисква психическа сила; има будистки монаси в Япония, които изминават 1000 маратона за 1000 дни по пътя към просветлението. Има и бягане за "себенадминаване", където състезателите изминават 5000 монотонни километра около един-единствен градски квартал.
Има някои доказателства, че хората, които се състезават в събития за ултра-издръжливост, има по-висока поносимост към болка. Не е ясно дали тази поносимост към болка е генетично заложена, дали е резултат от усилието да стигнеш до предела на възможностите си, или е следствие от преминаването през всички тези събития.
Изследванията показват, че около половината от състезателите в ултрамаратони изпитват сериозни промени на психичното им състояние. Възможно е да се изпита лека дезориентация, леко объркване.
"Мисля, че първата половина се изминава с крака, а втората половина се бяга с ума и съзнанието," казва Дийн Карназис за Спартатлон. "Идва момент в състезанието, когато болката те владее изцяло, и трябва да се съобразяваш с факта, че изпитваш много болка и тя няма да отмине, трябва да се справиш с нея."
Какви са психологическите техники, които човек може да използва, за да се достигне предела на издръжливостта си, без да се предаде на болката?
Една от най-важните предпоставки е да се подготвите за този момент. Преди състезанието е добре да помислите за предишните си подобни изживявания, да се учите от тях, така че да можете да се подготвите за това как ще реагирате, преди да се окажете в такава ситуация.
По време на самия маратон, когато мозъкът иска от вас да спрете, защото изпитвате болка, трябва да използвате разсейващи фактори - да приемате повече хранителни вещества или да мислите за това как ще се възнаградите за издръжливостта в края на състезаниетос.
Добре е да се използват стратегии за активна регулация по време на маратон (мотивационно говорене на самия себе си) или дори стратегии за релаксация.
Каквото и да прецените, че върши най-добра работа за вас, трябва да го тренирате предварително. Така, когато започнете да усещате изтощението, се връщате обратно на пътя, като се самоубеждавате да игнорирате изтощението.
Резерви от сън
Изтощението и лишаването от сън, естествено, са важно съображение за тези, които участват в бягане, продължаващо и през нощта - или дори няколко нощи. Ново изследване констатира, че мнозинството от бегачите се опитват да "натрупат резерви" от сън преди дълго бягане, като спят по-дълго през нощта, или подремват през деня.
За състезания под 36 часа, от рода на Спартатлона, повечето бегачи се опитват да издържат и да не спят през цялото разстояние. За бягане, което продължава повече от една нощ, бегачите правят една или повече кратки дрямки, продължаващи между 10 и 30 минути. Повечето от тях избират да спят нощем в пунктовете за отдих, където участниците получават и вода и храна.
Тези стратегически почивки имат интересен резултат. Научно изследване на ултрамаратонци, участващи в 330-километровото състезание Tor des Géants в италианските планини, показват, че изтощението и щетите в мускулите са по-малко, отколкото биха били за хора, които са изминали само половината от това разстояние. Учените са констатирали, че в най-дългите маратонски бягания, бавното темпо и бързите междинни почивки имат сериозен защитен ефект върху мускулите.
За 239 от 381 бегачи, наближаващи Спарта, финалната линия вече се вижда. Няма обаче и следа от Карназис.
"24 часа дъжд ми изчерпаха силите," казва той, след като потвърждава, че се е отказал. "Честно казано, изпитвам облекчение... никога няма гаранция, че ще можеш да финишираш. Изпитвам огромно уважение към всички, които участваха в това състезание."
На финалната права е очевидно, че физическата цена за завършването на този маратон е доста голяма. Някои атлети са припаднали. Сред тях е Кат Симпсън, британска състезателка, положена е на носилка, покрита с одеяло и с две закачени интравенозни системи.
Въпреки травмите, които този екстремен спорт нанася на тялото, изследванията показват, че възстановяването от тях често е забележително добро. Скорошно изследване на участници в Спартатлон показва, че точно след състезанието кръвните им проби - които изглеждат сходни с такива на хора на прага на смъртта, според наблюдаващите лекари - са се върнали към нормалните стойности след броени дни.
