Напоследък все по-често чувам да се споменава думата "размер". Какъв е перфектният размер за гащи, за чорапи, за сутиени, за хора... Няма да споменавам за другите части, те някак си се подразбират от само себе си.
Даже моят обичан братовчед ми каза, че "жената имала перфектен размер и той не надвишавал 45 килограма"! Когато го изгледах скептично, той простичко ми каза, че човек трябва да има високи стандарти, ако иска да стигне далече в живота.
Високи стандарти!? Моля!
Само с една реплика, един мъж успя да обезсмисли феминизма, няколко творби на Ботичели, безръката Венера, една малка част от Холивуд и борбата с анорексията... Защото просто иска да стигне далече в живота! Можем ли да го виним? Предполагам, че не!
Жените се борят с килограмите от години, и когато в 21 век, един тих гласец им казва, че може да поспрат да се мръщят на пухкавите си коремчета, те най-накрая въздъхват облекчено. Наричайте го както искате, но вкусната храна е нещо толкова женско, което не мога да ви обясня.
Една книга, излязла наскоро, гръмко твърди, че мъжете всъщност тайно обичат пищни дами.
Дали е вярно или това е поредното клише като онова, което гласи, че щом не ти се е обадил, всъщност толкова те харесва, че просто го е хванало шубето, когато всъщност никой не смее да ти каже простата истина, че той просто не те харесва. Същото клише, което ни лъже, че размерът на обувките е право пропорционален на размера на оня му работа (пълна лъжа, проверявала съм), че русите жени са по-тъпи, че грозните мъже правят секс като за последно, защото наистина може да им е за последно, и прочие, и прочие други клишета.
Ето го и любимото ми:
Дебелите жени са по-отдадени в леглото, защото знаят, че това може би е единственият им шанс да правят секс някога. Точно така! Ти, скъпи, ти, благородни принце, сред всички ти, и твоето добро сърце, успяха да се смилят над милата дебелана, за да не остане тя сама на танците в петък!
Някой изобщо чува ли се какво говори!? Нито едно от тези неща не е вярно. Както не е вярно, че мъжете предпочитат много слаби жени. Дали този стереотип си е отишъл, аз нямам представа, мога само да се надявам. Но докато жени като Скарлет Йохансон и Кристина Хендрикс оглавяват класациите за красота и сексапил мога да спя спокойно.
Ето ви и малко статистика
Според психолозите естетическите стандарти се оформят в най-ранна възраст и за тях влияят страшно много неща. От средата, в която живеем, през онова, което налага обществото, с което общуваме, до личните ни усещания и впечатления, които създават родителите ни у нас.
Преди години беше адски модерно да си много слаб, изпит, а бе, да те няма. Моделът от 60-е Лесли Хорнби, по-известна като Туиги, налага модата на много слабите жени още тогава. Не, не е била Кейт Мос, сори. Туиги е първият супермодел, който влияе на поп-културата и масите, и да, тежи само 40 килограма.
Стандартите за красота
Кое красиво и кое грозно в свят като днешния е сложно понятие. Но пък за сметка на това голяма част от списанията, телевизиите и звездите започнаха явна борба с размер нула, за да може стандартите към теглото на жените да не са толкова високи... или ниски... зависи от гледната точка.
Според статистиката жените превъзхождат мъжете числено (на 100 мъже се падат по 107 жени), да не говорим, че когато ограничиш всички онези, които не стават по един или друг начин (финансово положение, естетически вкус, расова, политическа, гражданска принадлежност) и изборът наистина е малък.
Което автоматично прави капризите на едните по-високи и уменията да ги задоволят другите все по-малко. Шансът човек да си намери перфектен любовен партньор е едно към 285 000, пресметна някакъв математически гений от Англия. Хммм...
И въпреки всички тези неща, през последните 10-20 години се забелязват стандарти за красота по-различни от любимият ми тип жени - всички-онези-които-изглеждат-еднакво. Мнението и вкусът към красотата на жените и техните форми от векове се оформя от обществото и повярвайте, когато ви го казвам: тялото няма никакво значение.
Макар много да се опитват да ви обяснят, че не, всъщност именно то има голямо значение... Защото първото впечатление се оформя за 3 секунди, а всичко след това само добавя позитиви или негативи към него.
И в крайна сметка идва един момент, когато как изглежда някой няма да има никакво значение... Това не означава изведнъж всички трябва да се втурнем към пастите все едно е Великден, а годината е 83-а!
Грижи се за себе си и вярвай, че този, който те харесва не го прави само заради размера на гърдите ти. Е, поне не след 3-тата секунда. Не отстъпвай пред клишетата, не ги използвай, а ги разбивай. И поне веднъж покани един грозен мъж на среща... не тъп, а грозен. Гарантирам ти, че няма да съжаляваш!
Колко "грозен" мъж, бе мацко? Като Белмондо ли, като Мик Джагър ли, като Марк Нопфлер ли?
"Комран-не знам какъв си", ставаш досаден, честно ти казвам. А говори смислено...
Не знам дали има връзка м/у цвета на косата и способността за логично мислене при някои жени, но авторката определено има дефицит от една страна и излишъци от друга. Затова ще го кажа в прав текст, проблемът не е в килограмите и визията, а в приемането или отхвърлянето от страна на хората, които имат значение за нас. И понеже хората са различни, това дали и как ни приемат е много субективно. Има хора които са позитивни и такива които са негативни, това е едната ос. Другата е че някои са взискателни, а други не подбират много. И освен това някои хора открито изразяват адмирациите и предпочитанията си, а други не ги споделят. Така че зависи от много неща и опита за дефиниране на "обществено мнение" е по-скоро някаква соц. конфекция в пазарното общество, то е за хората, които не разбират и нямат собствено мнение и вкус.
А свинкята от снимкята от екрана още почва да ми посмръдва на лой и пот... Зори, диета и физически натоварвания, мила!