Паниката и обсесията по възприемането на женските тела доминираше във Франция, след прокарването на нов закон, който криминализира публикуването на снимки на суперслаби жени.
Законът е насочен срещу уеб сайтовете и онлайн съдържанието, които насърчават анорексията, и наказва дистрибуторите на съдържание, което "провокира у хората желание за прекомерно отслабване" с глоба от 10 000 евро и до една година затвор.
Решението идва във време, когато Франция преследва модната индустрия, защото си затваря очите за парада по подиумите на болезнено изпъкнали ключици и изпити лица.
Миналия месец Франция се отказа от отдавнашното предложение да бъде забранен показът на болезнено слаби модели на модния подуим, тъй като това нарушава законите срещу дискриминацията на работното място.
Същата забрана обещаваше да глобява агенциите за модели по 75 000 евро, ако техните модели не се съгласяват с рутинни проверки на индекса на телесна маса (BMI), или ако привлекат модел, чийто индекс на телесна маса е под 18. (В САЩ хората с BMI 18.5 се считат за "твърде слаби".)
Депутатите, които гласуваха да бъде въведено новото решение в четвъртък - поправка в настоящия закон за общественото здраве - твърдят, че това ще спомогне за понижаване на нивата на анорексия във Франция, където около 40 000 души страдат от това хранително разстройство.
Решението е специално насочено срещу социални медии като Instagram и Tumblr, където някои потребители качват снимки и мемета, възхваляващи слабата фигура и насърчаващи телесната дисморфия.
Как обаче Франция ще регулира вездесъщите "луфтове", хаштаговете #thinspo и меметата от сорта на "нищо не е толкова вкусно, колкото чувството да си слаб"?
Какво може да се квалифицира като "провокиране на хората към прекалено отслабване" и "насърчаване на прекомерни ограничения на диетата" в модните и лайфстайл уеб сайтове? Дали законът ще обхване и масовите потребители? И как точно цензурата ще излекува обществото от про-анорексичните му тенденции?
Всъщност, новата поправка повдига милиарди други въпроси отвъд чисто механичните аспекти на прилагането й.
Тя предполага, че обществото не може да се саморегулира; че сме се съобразявали с нездравословни стандарти за красота и можем да оцелеем, само ако правителството активно се намеси.
И все пак изглежда малко вероятно, че налагането на глоби върху конформистите ще промени мисленето им. Нито пък хвърлянето на психически нестабилните хора зад решетките ще ги излекува от измъчващите ги проблеми.
Тези, които са гласували за поправката, може и да са го сторили с добри намерения, но има твърде малко доказателства, че преследването по законов път влияе на реакцията на хората - или на обществото като цяло - към разпространението на вредни нагласи за човешкото тяло онлайн.
Доклад от 2013 г. на Френския национален център за научни изследвания констатира, че повечето хора, които имат склонност към "про-анорексично" съдържание онлайн, вече страдат от хранително разстройство.
А дори хората, които търсят тези социални мрежи със саморазрушителни мисли, в крайна сметка си тръгват с подкрепа в позитивна насока.
В крайна сметка новият закон може да навреди точно на хората, които се опитва да защити.
Ако не друго, той засилва паниката за тежкото състояние на женското възприемане на тялото. А последното, което ни е нужно, са паникьорски призиви "на оръжие" за още по-голямо нормиране и регулиране на женското тяло.
