Битката с килограмите е обречена. Тя, Вселената, човешката глупост и мръсните чинии наистина са безкрайни...
Причината да напиша този текст е, че бях на диета почти два месеца, но дори днес, когато се погледна в огледалото, мисля, че съм дебела. А най-страшното - всички около мен, независимо от пола и възрастта им, ми се струват с тонове по-слаби. Поради тази причина собствените ми крака ми се струват като стволове, а задникът ми расте с всяка минута. Не се шегувам. Паласките ми имат собствен живот. Вашите как са?
Хората водят битка с килограмите от векове. Независимо дали за да си по-пълен или за да си по-слаб, човешкото тяло винаги е подложено на мъчения, за да бъде деформирано под формата на някаква мода, навлязла незнайно откъде. Казват, че човек изпитва ежедневна нужда да се усъвършенства - и това е причината да човечеството да направи такъв прогрес за толкова кратък период от време. Именно с това си обяснявам и непрекъснатата нужда от ново тяло.
Защото тялото на 21 век трябва да е съвършено, в буквалния смисъл на думата. То трябва да е слабо, високо, без точки, пъпки, косми, бръчки, гънки, то трябва да е права линия, да е младо, стегнато и никога да не се поти, изморява, зачервява. Всички останали, които излизат извън тези много важни и точни категории, ще бъдат линчувани и изхвърлени. По възможност в тъмница. По възможност ще бъдат държани гладни...
Ако нашият свят беше един класически антиутопичен роман, то всички щяха да са красиви и стройни, а на останалите, като мен, ще им се налага да се бият с хамбургери, докато на финала не остане само един. Той или тя ще спечели специална липосукция и пилинг, след които гордо да се присъедини към обществото на избраните. Това би бил един перфектен свят, в който местата за junk food ще бъдат изритани от пазара, а XS размерът и китайските стоки ще процъфтяват.
Затова, скъпа, съвземи се. И обичай тялото си такова, каквото е сега, в момента, веднага. Защото този миг, мигът, точно сегашният, в който го гледаш в огледалото, пипаш пухкавото си коремче, докосваш любовните дръжки и се чудиш какви са тия твои бедра, никога няма да се върне. Запомни го!
Сега се виж още веднъж и помни - този миг, този момент, това тяло, никога вече няма да бъде същото. Никога! Затова не забравяй и го обичай точно такова, каквото е. Точно сега. Много. Ако го направиш, гарантирам ти, то ще ти отвърне със същото.
Битката с килограмите е една загубена кауза. Осъзнах го след време. Макар понякога удобно да забравям тези факти и отново да се гмурвам във вечната борба с храната и начина, по който тя се лепи на задника ми. Битката с килограмите е като битката с времето. Винаги ще има някой по-млад, по-умен, по-слаб от теб. Приеми го и живей щастливо с този факт.
Защото да се опитваш да си съвършен е най-тривиалното и скучно желание на света. Та, нали всеки иска да е такъв. Ти бъди различен. Бъди дебел. Яж, пий и си носи новите дрехи. Защото начинът, по който изглеждаш и се чувстваш сега никога няма да бъде същият утре, вдругиден, догодина...
Не искай чуждо тяло, а употреби по предназначение своето. То ще ти благодари затова. А ако някой ти каже, че изглеждаш зле, винаги можеш да го замериш с един хамбургер.
