Вие сте от бялата раса и носите расти? Обичате си прическата със сплъстени и усукани кичури, харесвате начина, по който короната от масури с коса краси бялата ви глава и смятате, че в това няма нищо нередно? В един рационален, логичен и приятен за живеене свят щяхте да сте напълно прави.
Но не и в съвременната токсична среда на културен и морален релативизъм.
В изкривената вселена на западен мазохизъм, доминирана от вечно оплакващи се малцинства, политики на идентичността и омраза към белия цвят на кожата, вашият избор на прическа е остра и нетърпима форма на "културно присвояване", което пък се обяснява като типичното, неосъзнато расистко поведение на хората с вродена привилегия.
А хората с вродена привилегия са белите.
Да, лудостта на модерните воини за социална справедливост се разля до личната свобода да аранжирате косата си както ви се иска.
Носенето на раста прическа - на английски dreadlocks - от хора с европеиден произход е отвратително, лаят в един стържещ глас медии, блогъри, преподаватели, активисти и прочее представители на западния либерален елит.
Джъстин Бийбър беше атакуван в прогресивни издания защото си направил расти и по този начин си присвоил африканската култура.
Майли Сайръс бе нападната по същия модел, когато реши да демонстрира своите руси сплъстени кичури.
За бога, това сигурно е единственото нещо на света, за което Бийбър и Сайръс не заслужават каквато и да било критика или присмех.
Но точно растите, а не болезнено слабата им музика, станаха централна мотивация за либерално възмущение и отрицание.
Преди дни умопомрачението на "културното присвояване", (наричано "културна апроприация" за по-академично и тежко звучене) бе капсулирано в едно тревожно и стряскащо видео от коридорите на щатския университет в Сан Франциско.
Клипът показва как бял студент с расти е пресрещнат от агресивна чернокожа колежка, която му казва, че няма право да носи тази прическа, защото това било нейната култура.
Тя на няколко пъти го заплашва словесно, блокира физически пътя му, дърпа го за ръката. Той отвръща, че тази прическа не принадлежи само и единствено на африканската култура, дава примери с викингите, обяснява човешки, че обвиненията в "културно присвояване" са смехотворни, но без особен успех.
Видеото става вайръл, а в коментарите на зрителите лесно може да бъде прочетен консенсуса, че чернокожото момиче се е държало на границата на лудостта и психопатията.
Но още на следващия ден либералното медийно пространство инициира отблъскваща пропагандна война срещу младежа и прави всичко възможно, за да оправдае бруталното поведение на дамата от африкански произход.
В реално време се прави опит за подмяна на реалността.
Черното става бяло, злото се превръща в добро, истината е лъжа, а растите са расизъм.
Анекодтичните фарсови случки с Майли Сайръс, Бийбър и други бели знаменитости, "взели назаем" този явно толкова важен елемент от "черната култура" се трупат в публичното пространство.
Но в западните колежи това е епидемия.
Днес университетите са инкубатор на новата стряскаща нетолерантност и расизъм. Този път обаче жертва на расизма е бялото мнозинство. Академиите изобилстват от "кодове на речта", "забранени думи", курсове по "културна чувствителност" за обучаване на белите студенти как да общуват с представители на малцинства, "черни пространства", в които се допускат само хора с тъмен цвят на кожата и още тонове прогресивна социална лудост.
Растите, разбира се, действително не са само африканско културно наследство, но дори и да бяха, няма нищо лошо в това всеки да си ги "присвоява" за целите на своята прическа.
А ако не му отиват - ще си отнесе последствията под формата приятелски присмех.
Но това трябва да става на индивидуално ниво, а не на групово. Не може да се забранява или да се заклеймяват цели сегменти от обществото да носят определени прически или дрехи, да говорят определени неща.
Воините за социална справедливост желаят нова сегрегация, в която доминиращата култура е остракирана от достъп до групи, видяни от тях като "маргинализирани малцинства".
Това е отровна и човеконенавистна програма за организация на обществото и тя среща пълната подкрепа на съвременните левичарски, прогресивни, мразещи Запада, западни елити.
Само една дума описва правдиво възмутителния вой срещу белите хора с расти - "булшит".
