Търсенето на екологични и здравословни алтернативи за различни аспекти от нашето ежедневие доведе до въвеждането на много промени. Така например все по-малко използваме еднократни продукти от пластмаса за сметка на такива от рециклирани материали.
За съжаление обаче невинаги се оказва, че алтернативните са по-безопасни от оригиналите.
Такъв е случаят с хартиените сламки, чаши и чинии, които съвсем не са толкова безвредни, колкото сме смятали. Това демонстрира изследване на учени от Университета в Антверпен.
То е публикувано в журнала Food Additives and Contaminants и показва, че голяма част от изследваните хартиени продукти съдържат синтетични химикали, известни като перфлуороалкил и полифлуороалкил (PFAS), за които Европейската агенция за околна среда предупреждава, че могат да причинят увреждане на черния дроб, на щитовидната жлеза, затлъстяване, проблеми с плодовитостта и рак.
Въпросните химични съединения са открити още в края на 30-те години на миналия век и в продължение на десетилетия служат като основа на тефлонови и други продукти заради своите водоустойчиви и незалепващи характеристики.
Едва през последните години започват да се появяват по-обстойни изследвания за токсичността на PFAS. Те имат стотици години период на разпад в природата, докато за човешкото тяло е нужно повече от десетилетие, за да се изчисти от тях.
В случая със сламките тези съединения се използват, за да се изградят защитно покритие върху хартията за повече устойчивост при досега ѝ с течности.
Текущото проучване показва, че в 27 от 39-те анализирани марки има съдържание на някаква форма на PFAS. Най-високите количества са наблюдавани в сламки, направени от бамбук и хартия.
Нещо повече - учените са открили трифлуорооцетна и трифлуорометансулфонова киселина, които се разтварят добре във вода и следователно могат лесно да попаднат от сламката в питие и от там - директно в тялото.
Заключението е, че хартиената алтернатива на пластмасовите сламки трябва да бъде поставена под въпрос.
"Сламките, направени от растителни материали като хартия и бамбук, често се рекламират като по-устойчиви и екологични от тези, направени от пластмаса", казва д-р Тимо Грофен, ръководител на изследователския екип. "Въпреки това, наличието на PFAS означава, че това не е непременно вярно."
"Количествата, които открихме, са много малки, но те се натрупват с течение на времето, както в човешката тъкан, така и в околната среда", отбелязва още Грофен.
Проучването идва в момент, когато Европейският съюз и някои щати на САЩ все повече приемат мерки за ограничаване на пластмасовите продукти за еднократна употреба.
В ЕС вече бе наложена широка забрана на пластмасовите сламки през 2021 година, докато в Калифорния и Ню Йорк има ограничения за използването им в ресторанти.
"Въпреки че рециклирането и кръговата икономика могат да бъдат положителни, те ще ни изложат на PFAS за дълго време, независимо дали има умишлена употреба от съответната индустрия или не", смята Анхелия Кастаньо, директор на испанския Национален център по защита на околната среда.
Според нея ще се случи същото, както с много други замърсители, които са забранени още през 50-те, но продължават да имат влияние и днес.
Те имат дълъг период на разпад, преминават от отпадъците в почвата, а ефектите от токсичността им за съжаление не са преки и могат да се оценят едва след десетилетия под формата на повече случаи на рак сред големи групи от хора.
Затова най-добро решение в случая е да се избягва употребата на сламки от хартия за сметка на такива от пластмаса или метал.
