"Това е малка крачка за планетата, но голям скок в борбата с пластмасовите изделия". Така Европейският съвет обобщава накратко приетата Директива 904 срещу определени пластмасови продукти, която влиза в сила в в ЕС, и България включително, от 3 юли тази година.
Така от средата на лятото 2021 г. казваме сбогом на пластмасовите чинии и прибори за хранене, стиропорените съдове за храна, сламките, пластмасови бъркалки, пръчки за балони, пластмасовите клечки за уши и оксо-разградимата пластмаса.
Как се стигна до забраната?
Опазването на околната среда се превърна във водеща тема за ЕС през последното десетилетие и на дневен ред все по-често излиза въпроса за овладяване на последиците от глобалното затопляне и планината пластмасов боклук, която милионите европейци оставят след едно хранене в обедната почивка.
Годините на опити за намаляване на големите количества пластмаса в контейнерите на Европа показаха на ЕС едно: рециклирането не работи с желаната скорост, за да ограничи разпространението на вредни за природата отпадъци. Съответно са нужни крути мерки, ако се стремим да намалим въглеродния си отпечатък до 2030 г.
Според данните на European Plastics Converters за 2019 г. рециклираният боклук на Стария континент за година е само 10% - твърде тревожни данни на фона на 322-те тона пластмасови отпадъци, които изхвърляме средно за година, според данните на Европейския парламент.
Тези алармиращи данни дават тласък на европейските лидери и през 2019 г. и те приемат обща директива, която трябва да подейства ударно върху производството и разпространението на пластмаса. А като страна-членка и част от европейското семейство - и България също трябва да спазва новите правила от 3 юли 2021 г.
Сбогом на бъркалките
Понеже определени количества пластмаса има в почти всеки продукт на пазара, ще е твърде трудоемко и нереалистично, ако ЕС забрани я изцяло. Затова Директива 904 е насочена само срещу определен вид продукти, предназначени за еднократна употреба, които веднага след използването им попадат в коша - вилици, лъжици, кутии за храна, бъркалки.
Пластмасовите бутилки до 3 литра от полиетилен терефталат (бутилки от PET) също попадат под острието на новата директива. Изискването за тях е до 2025 г. в производството им да участва най-малко 25% рециклирана пластмаса, а до 2030 г. - минимум 30%.
По отношение на останалите кутии за храна за еднократна употреба и пластмасовите чаши заедно с техните капаци всяка държава ще изготви собствена рамка за намаляване на потреблението им. Целта е до 2030 г. изхвърлената пластмаса да е значително по-малко в сравнение с 2020 г.
Отделно ще трябва да се повишим и разделното събиране на отпадъци. До 2025 г. 77% от бутилките с пластмасов състав в тях трябва да бъдат рециклиране, а до 2029 г. - 90%, като в тези цифри са включени и пластмасовите капачки.
Видима, четлива и незаличима маркировка пък ще трябва да информира за начина на обезвреждане, наличието на пластмаси и вредите за околната среда от определени продукти като дамски превръзки и тампони, мокри кърпички, тютюневи изделия и филтри, чаши за напитки.
По-екологичното бъдеще
На пръв поглед това, което ЕС забранява, изглежда много. Само като се огледаме какво солидно количество пластмаса за еднократна употреба ще изчезне от 3 юли, естествено се появява и въпросът - с какво ще го заменим. А този детайл от новото законодателство най-силно вълнува всички засегнати по веригата - от потребители до производители и търговци.
Точките, от които се интересуват всички са основно две - кой е най-бюджетният вариант за крайния потребител и как търговците да се предпазят от големи загуби при прехода на смяна на опаковките.
В момента от общия фон на българския бизнес е сложно да се разбере как точно фирмите у нас възнамеряват да отговорят на тези нови изисквания. У нас масово пластмасовите опаковки продължават да се предлагат като единствена опция.
Но новата рамка ще влезе в сила и за да разберем какви са "по-зелените алтернативи", трябва да се обърнем на Запад, където вече са започнали стъпки към прощаването с пластмасата.
- Депозитна система
От началото на миналата година част от търговците в Германия експериментират с въвеждането на депозитна система и резултатът е: по-малко загуби за търговците, възвръщаеми разходи за клиентите и съществено ограничение при използването на пластмасови изделия.
При тази стратегия търговците предлагат стъклени или метални опаковки за храна, а клиентите остават определена сума като депозит. Ако след употреба на съдържанието съдът бъде върнат обратно на магазина, сумата на потребителя се възстановява изцяло.
Да, това не е откриване на топлата вода, като в България този метод е прилаган години наред, но въпросът е дали такава система би задоволила бизнеса.
Тази политика при замяната на пластмасата се очертава като най-ефективна, но зависи изцяло от културата на клиентите в съответната държава. Ако хората успеят да си създадат навици за връщане на опаковките, не би трябвало да има недоволни от изчезването на пластмасите прибори.
- Носене на собствен съд
Съществува и вариантът потребителите да носят собствени съдове, в които да им се сервира храната за вкъщи. Така застраховани срещу загуби са и клиентите, и търговците. Но понеже се намираме в ситуация на пандемия от COVID-19, търговците ще трябва да намерят начин за дезинфекциране при обслужване с въпросните опаковки, така че да се гарантира и нисък риск от заразяване с коронавирус.
- Биоразградими опаковки
Най-скъпият вариант, който може да замени пластмасата за еднократна употреба, са биоразградимите опаковки, произведени от бамбук и дърво (тук попадат и картонените опаковки). Цените им ще са по-високи за крайните потребители в сравнение с пъти по-евтината пластмаса, тъй като технологията им за производство е по-сложна, но остават вратичка за бизнесите, които не желаят да се ангажират с допълнителна дезинфекция или система от "дадени под наем съдове", които чакат да бъдат върнати.
Проблем, решение и пак проблем
Според Европейската комисия близо 80% от боклука в моретата е от пластмаса и в процеса на бавното ѝ разграждане тя попада в морската сол, организма на морските обитатели, а от там и в човека.
Изследване на природозащитната организация "Грийпийс" показва, че има сериозно замърсяване с пластмаса в морската сол, като най-голямо е в солта, идваща от Тайван и Китай. Българската морска сол също е замърсена, макар и в по-малка степен. А забраната за употреба на пластмасови кутии за храна и прибори би трябвало да реши проблема. Да, но не съвсем.
Преработвателите на пластмаса се притесняват, че биоразградимите опаковки, които се явяват по-екологичната алтернатива на пластмасата, са от състав по-труден за рециклиране и много компании ще откажат преработването им, за да останат в рамките на бюджета си.
А щом няма къде да се рециклират, те отново ще попаднат в природата и макар че ще се разградят по-бързо, отново ще доведат до завишени нива на замърсяване.
В същото време и търговците виждат повод за тревога в замяната на пластмасовите изделия. Независимо че не са толкова "зелени" от гледна точна на изхвърлянето им, пластмасовите прибори и опаковки са с гарантирана хигиена и безопасност при употреба. Нещо, което не може да се каже на 100% за стъклените и метални опаковки, които биха могли да се използват при депозитната система.
За критиците на Директива 904 тя символичен акт, с който ЕС предприема действия за опазването на околната среда, без да бръкне в собствения си джоб. Вместо да отдели повече средства за сметосъбиране и рециклиране на отпадъци, Съюза просто забранява производството и разпоространението на вредните за природа боклуци.
Дали това е най-добрата политика спрямо нарастващото количество отпадъци на Стария континент, предстои да се разбере. Но засега е ясно, че след 3 юли европейците ще имат повод да се събуждат със самочувствието, че са направили нещо за околната среда и за световните морета.
