Следобед е.
Преди малко сте обядвали и след като разговорите с колегите и шегите са минали на заден фон, трябва вече да се върнете към работа. Но усещате как клепачите ви малко по малко натежават, а съзнанието ви се насочва към една доминираща мисъл - дрямка.
Да, случвало се е на всеки и честно казано - това е нещо напълно нормално.
"Всички хора, независимо от културата или географското местоположение, имат генетично заложен спад в бдителността, който се случва в следобедните часове", коментира неврологът проф. Матю Уокър, който е директор на Лабораторията за сън към Калифорнийския университет в Бъркли.
В книгата си Why We Sleep: Unlocking the Power of Sleep and Dreams ("Защо спим: Отключване на силата на съня и сънищата") той разглежда един важен феномен за човешкото съществуване - склонността ни към хубава следобедна дрямка, като неврологът изтъква, че онези култури, в които дремването през деня е често срещан навик, се славят с дълголетие.
"От рецепта, написана отдавна в генетичния код на нашите предци, практиката на естествен двуфазен сън и здравословна диета изглежда са ключът към дълготраен живот", заключва проф. Уокър.
Въпросът е, че макар дрямката да изглежда като ключов елемент за дълголетието, който спомага за приятен и ползотворен живот и работа, дори и в научните среди трудно може да се намерят ясни правила за това коя дрямка работи и как е най-полезно човек да спи следобед.
Все пак на мнозина се е случвало да легнат и да затворят очи за няколко минути, а когато след два часа се събудят, да остават с усещането за умора, тежест, неориентираност и дискомфорт, които след това ще се пренесат в излишно бодърстване след полунощ.
Отговорът е, че наистина зависи от човек до човек.
Според изследване на учени невролози от University College в Лондон, публикувано в списанието Sleep Health, това дали сме склонни към следобедна почивка може да зависи от гените, които имаме.
Предишни проучвания са идентифицирали 97 фрагмента от нашата ДНК, които ни правят по-склонни да подремваме или обратното - да бодърстваме и да сме активни следобедните часове.
Учените от Лондон използват данни за генетичния код на 35 000 души на възраст от 40 до 69 години, участвали в проекта на UK Biobank, разделяйки ги на такива, които си дремват, и такива, които не го правят.
Резултатите от проучването показват, че хората, които предпочитат да почиват следобед имат с около 15 кубични сантиметра по-голям мозък в сравнение с тези, които следобед бодърстват. Това според учените означава, че техният мозък е с между 3 до 6 години по-млад.
Изследователите не са проучвали директно дълбокия сън в средата на деня, но коментират, че всички данни до момента говорят за това, че макар сънят следобед да е полезен, той не трябва да надхвърля половин час.
Проучване, публикувано в сп. Obesity през април тази година, говори също за това.
Изследването, проведено от учени от университета в Мурсия, Испания, сред 3300 души от различни възрасти, установява, че по-дългият сън следобед може да доведе до 23% по-висок риск от наднормено тегло. Обратното - ако човек дремва, но за кратко, ще се наслаждава на по-малка склонност от високо кръвно налягане.
Авторите на изследването потвърждават, че кратката почивка до около 30 минути може да бъде възстановителна и да помогне за подобряване на бдителността.
Тази времева рамка от половин час е условна, тъй като е свързана с фазите на съня, през които човек преминава. По думите на проф. Марта Гаролет, която е един от съавторите на изследването, кратката дрямка ни позволява да влезем само в първите два етапа на съня, които помагат да си починем, но не са дълбок сън.
Минем ли вече във фазата на дълбок сън, заблуждаваме организма си, че е настанала нощ, което обръща циркадния ритъм на организма и води до объркване в самото ни тяло.
Проф. Гаролет и колегите ѝ препоръчват за целта хората, които искат да почиват следобед, да избягват леглото, тъй като данните им показват, че повечето хора, които имат навика да надвишават 30-те минути на дрямка, го правят именно в легло.
Самата поза, която човек заема на дивана или в фотьойла, пречи да се отпуснеш наистина за по-стабилен сън.
Именно затова и учените препоръчват ако ще спим следобед, да избягваме леглото, а да се насладим просто на хубаво протягане на креслото или на дивана. Това ще помогне да се предпазим заспиване в по-дълбок сън, а оттам и от проблеми с кръвното и от затлъстяване.
Така че ако ви се приспи следобед и ситуацията го позволява, намерете някое удобно място и си дайте няколко минути почивка със затворени очи.
Ако не прекалите, неминуемо ще се събудите по-освежени и готови да довършите деня.
