Когато отборът на Рединг Ред Роузес излиза на бейзболното игрище веднъж през 1907 г., той променя историята на този спорт завинаги.
Мениджърът Алфред Лоусън решава да постави номера на екипите на своя отбор, за да могат феновете лесно да разпознават всеки играч.
Примери за обозначаващи цифри на спортните екипи датират от края на XIX век, но практиката не придобива масово одобрение, докато Кливланд Индиънс и Ню Йорк Янкис не ги въвеждат през 1929 г.
През 30-те години номерата на екипите вече са стандарт в американската бейзболна лига и са разпространени и в други спортове като футбола и хокея.
Конкретно във футбола първите регистрирани случаи са от началото на XX век в Австралия, а през 20-те години навлизат и в доста други страни. Едва през сезон 1939/40 Английската футболна федерация обявява за задължително условие всеки играч да има номер на фланелката си.
Днес номерът е обичаен елемент от униформата във всеки отборен спорт. Номерата отдавна са нещо много повече от начин за идентификация на играчите и са придобили свое допълнително символно значение.
Понякога просто заради суеверие, друг път заради тежестта на историята, цифрите на екипа имат огромна стойност за феновете, за самите спортисти и за всички, отдадени на съответния отбор.
За някои отбори определени екипи са неразривно свързани с конкретни личности и постижения и притежават своя магическа аура.
В наши дни номерът е съществен и за публичния образ на спортните звезди, допълва тяхната идентичност и може да се превърне в основна част от маркетинговите им кампании.
През годините се появяват и утвърждават редица емблематични номера на екипи, натоварени със символика, с легендарна история и с емоции, които само спортът може да предостави.
Днес си припомняме кои са те и с кои легендарни спортисти ги свързваме.
№23 на Майкъл Джордан
Едва ли ще намерите друг толкова иконичен номер в който и да е спорт.
Най-великият баскетболист на всички времена с шест титли на NBA, пет награди за най-полезен играч и 14 участия в Мача на звездите носи №23 почти през цялата си кариера.
Изключението е един сезон, в който облича екипа с №45 - когато през 1995 г. се завръща в NBA. Преди това той изненадващо се отказва от баскетбола след смъртта на баща си (който по зла символика е убит на 23 юли) и се насочва към бейзбола. В бейзболните си дни Джордан носи №45, който всъщност е предпочитан от него още в гимназиалните му години.
Тогава обаче брат му взима 45, а Майкъл дели числото на две и избира да носи 23, който по-късно се превръща в негов символ.
Днес №23 вече не се използва нито в Чикаго Булс, нито в колежанския му отбор Северна Каролина Тар Хийлс, а неповторимата кариера на Джордан е вдъхновила стотици атлети да носят този номер, включително ЛеБрон Джеймс.
№42 на Джаки Робинсън
Това е човекът, който разбива расовата бариера в бейзболната лига на САЩ (MLB) и става първият чернокож играч в модерната ера.
Когато Бруклин Доджърс го привличат през 1947 г., те поставят край на расовата сегрегация, пращала чернокожите играчи в т. нар. Негърски лиги от 80-те години на XIX в. нататък.
Това е знаков момент за Америка в борбата срещу расизма в спорта, но далеч не е единственото, което превръща Робинсън в легенда.
Бейзболистът притежава невероятен самоконтрол и устоява на всички расистки подмятания и смъртни заплахи от враждебни фенове, за да успее да се наложи в MLB и да стане новобранец на годината, да участва в Мача на звездите 6 поредни пъти и да бъде избран за най-полезен играч в лигата.
С Доджърс става и шампион в Световните серии през 1955 г.
През 1997-а MLB взе решение да извади от употреба в цялата лига емблематичния за Робинсън №42 - първи случай, в който някой бейзболист получава такова всеобщо признание. А няколко години по-късно беше въведена годишната традиция за Деня на Джаки Робинсън, в който всички играчи от всички отбори носят №42.
№99 на Уейн Грецки
Най-великият хокеист също има своето неизменно число, което този спорт завинаги ще свързва с него.
Канадецът изумява хокейните фенове от първия момент, в който стъпва на леда с екипа на Едмънтън Ойлърс през 1978 г. С този тим той печели 4 купи "Стенли" през 80-те, преди да направи бомбастичен трансфер в Лос Анджелис Кингс.
Грецки започва да носи номер 99 още като 16-годишен юноша, когато първоначалното му желание е да вземе "деветката", подобно на своя герой Горди Хау, но тя се оказва заета.
След над 20-годишна кариера, центърът се оттегля от хокея през 1999 г. като лидер в NHL за всички времена по голове (894) и асистенции (1963). Остава ненадминат по тези показатели и до днес.
Неговият екип с 99 на гърба е изваден от употреба навсякъде в NHL, а Грецки е единственият хокеист в лигата, на когото е оказана тази чест.
№7 в Манчестър Юнайтед
Няколко от най-великите, стъпвали някога на футболния терен, са обличали екипа на Манчестър Юнайтед, и то конкретно екипа с номер 7 на гърба.
Джордж Бест, Брайън Робсън, Ерик Кантона, Дейвид Бекъм и Кристиано Роналдо остават необикновени играчи, придали на "седмицата" специално значение - и натоварили с допълнителна отговорност всеки следващ състезател на отбора, който получи този екип.
След Роналдо, №7 при "червените дяволи" премина през редица играчи, които не отговориха на неговата значимост и така номерът си спечели славата на прокълнат.
Роналдо напусна Юнайтед през 2009 г. отбелязвайки 84 гола за 196 мача, а неговите наследници Майкъл Оуен, Антонио Валенсия, Анхел Ди Мария, Мемфис Депай и Алексис Санчес успяха да вкарат общо 15 гола за следващото десетилетие.
От тях единствено Валенсия успя да се задържи и наложи в отбора, но след като върна стария си №25.
В момента обаче "седмицата" се носи от уругвайския ветеран Единсон Кавани, който с класата си достойно продължава великата традиция и доказва значимостта на този екип в историята на клуба.
№7 на Кристиано Роналдо
Роналдо заслужава свое собствено място в тази класация със своя номер 7 заради разпознаваемата по цял свят марка CR7, която наложи не само с изявите си в Юнайтед, но и в Реал Мадрид, Ювентус и националния тим на Португалия.
36-годишният голмайстор ще остане в историята с безброй рекорди и ще бъде запомнен като най-уникалния футболист на своята ера заедно с Лионел Меси. Отдавна вече не можем да си представим Кристиано без неговия №7 като част от култовата му идентичност.
№7 в Ливърпул
И големият местен съперник на Юнайтед Ливърпул може да се похвали с невероятни футболисти, придали необикновена стойност на фланелката с №7.
Кевин Кийгън, Кени Далглиш, Стив Макманаман и Луис Суарес са доста разнообразни по тип футболисти, но ги обединява класата, енергията, отдадеността, волята за победа и любовта от страна на феновете.
В момента "седмицата" се носи от славния ветеран Джеймс Милнър, който е един от символите на клубния дух през последните години и на новата славна ера под ръководството на Юрген Клоп.
Знаете ли кога започва дейността си Българският спортен тотализатор?
Това се случва на 12 май 1957 г. с играта Спорт Тото 1. В първия тираж са включени 14 мача - 12 редовни и 2 резервни, като тогава е задължително да се играе с минимум две колонки.
На 29 декември същата година стартира и играта Спорт Тото 2 - "6 от 49".
От самото си създаване спортният тотализатор има ясна цел - да бъде изцяло в подкрепа на българския спорт, както е и до днес.
№46 на Валентино Роси
Един от най-великите моторни състезатели на всички времена и носител на 9 титли от Moto GP, италианецът неизменно носи своя №46 още от първите си състезания.
Той взима номера от своя баща Грациано, излязъл с 46 през първата от своите победи в Гран при през 1979 г. в Югославия.
По начало победителят от световния шампионат носи №1 през следващия сезон.
Но британецът Бари Шийн става първият мотоциклетист от модерната ера, който запазва своя номер 7 независимо от класирането си, а Валентино Роси следва примера му и затова завинаги ще свързваме числото 46 с неговите уникални постижения.
№10 във футбола
Остава си най-прочутият номер във футболната игра, свързван преди всичко с двамата най-велики - бразилеца Пеле и аржентинеца Диего Марадона.
В наши дни го свързваме и с Лионел Меси, който според мнозина настигна и може би даже надмина Пеле и Марадона. Меси получи "десетката" в Барселона след напускането на Роналдиньо и оттогава се превърна в най-голямата легенда в историята на клуба.
За разлика от него, Пеле получава този номер поради грешка и абсолютна случайност на Мондиал 1958, но успява да стане голямото откритие на това Световно първенство с шест гола, донесли първата световна титла на Бразилия.
Разбира се, след този шеметен успех Пеле не иска повече да се разделя с фланелката с №10.
"Десетката" се превръща и в обозначение на позицията на класическия плеймейкър във футбола, носител на красотата и въображението във вечната игра. А какъв по-класически "номер 10" от Марадона, плеймейкъра, за когото нямаше нищо невъзможно с топка в краката?
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
