Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Сълзите на Бербатов, кървавият гол на Гонзо, автоголът на Легендата: Едно от най-култовите дербита между Левски и ЦСКА

Сълзите на Бербатов, кървавият гол на Гонзо, автоголът на Легендата: Едно от най-култовите дербита между Левски и ЦСКА

В последните години твърде рядко имаме възможност да се насладим на толкова емоционални дербита между Левски и ЦСКА, колкото бяха те в онези паметни години около началото на новото хилядолетие.

Тогава грандовете на българския футбол бяха в по-добро състояние, все още залагаха предимно на родни футболисти и директните им сблъсъци раждаха култови моменти.

Едно от най-драматичните издания на Вечното дерби се случи преди 22 години, а главни герои в него бяха фигури, с които свързваме и днешните актуални събития в българския футбол.

Георги Иванов-Гонзо и Димитър Бербатов смениха футболните екипи с костюми и си проправят път в родния футбол в ролята на ръководители. Но през 2000 г. те бяха водещите нападатели на Левски и ЦСКА, от които се очакваше да решават мачове и да носят трофеи.

На 13 май двамата се оказаха главни герои в една истинска футболна класика, която може и да не предложи някакъв извънземен футбол, но откъм емоции, инфарктно развитие и залог беше на топ ниво.

Предните два шампионски трофея беше прибрал Литекс, но в сезон 1999/2000 отново беше ред на "сини" и "червени" да си оспорват първото място. Левски не беше ставал шампион от 5 години, което за тогавашните стандартни на "Герена" беше болезнено.

Преди директния сблъсък с ЦСКА "сините" водеха с 2 т. пред вечния враг и при оставащи само още 4 мача до края не беше трудно да се предвиди, че дербито пред препълнения "Георги Аспарухов" ще се окаже решаващо.

Левски обаче никак не влезе добре в мача на свой терен и особено през първата част беше надигран от ЦСКА.

Преди почивката дойде най-спорното положение - когато бившият защитник на "сините" Емил Кременлиев, вече с екипа на съперника, центрира отдясно, а емблематичният Бисер Иванов-Легендата заби топката с глава в собствената си врата.

Иванов остава в историята като играч с меко казано необичайна съдба, направил внезапно скока от аматьорския футбол до "Герена", за да вземе няколко поредни титли с Левски, да стигне до националния отбор и да получи прякора си от самия Христо Стоичков.

Тогава обаче най-добрите му моменти все още предстояха и в онзи мач опорният халф определено изпитваше трудности. За негово щастие, страничният рефер Иван Леков беше размахал флага си още преди той да си отбележи автогола - и така беше отсъдена засада на футболист в червено, който въобще не игра с топката.

"Къде сте виждали автогол да се отменя заради засада?", питаха се привържениците на "армейците".

Оттам нататък те години наред използваха прословутия "автогол на Легендата" като доказателство за съдийската подкрепа в полза на Левски.

Първото полувреме се помни и с още един култов момент - Георги Иванов-Гонзо получи аркада при тежък сблъсък с Галин Иванов, по цялата му фланелка драматично се стичаше кръв и голмайсторът доигра срещата с бинтована глава.

Но докато героичният момент на Гонзо тепърва предстоеше, Бербатов се превърна в големия антигерой на дербито. Все още млад и неопитен, но вече загатващ огромния си потенциал, Бербо водеше "червената" атака броени месеци преди да подпише с Байер Леверкузен.

Срещу Левски той започна с пропуските още в началото, но най-чистото си положение пропиля в самия край. Грешка на Предраг Пажин остави Бербо сам срещу вратаря, но младокът не успя да запази равновесие и безславно падна на тревата без да успее да нанесе удар.

Феновете на "червените" бяха бесни и дълго след това изливаха гнева си върху благоевградчанина, нарочвайки го за главен виновник за провала.

Малко след този пропуск дойде и решаващият момент.

Резервата за Левски Димитър Телкийски си спечели пряк свободен удар и самият той го изпълни, за да сложи топката на окървавената глава на Гонзо. Таранът майсторски успя да отклони неспасяемо топката в далечния ъгъл - 1:0 за Левски!

Георги Иванов остава в историята с рекордните 15 гола за Левски срещу ЦСКА, но този е най-запомнящият се и най-емоционалният сред тях. След последния съдийски сигнал героят беше гол до кръста и носен на ръце от съотборниците си, а "сините" фенове бяха в екстаз и нахлуха на терена.

Наставникът на "сините" Димитър Димитров-Херо беше наказан и не водеше отбора в двубоя, но се появи на скамейката и не можеше да сдържи сълзите си - Левски вече докосваше титлата.

Импулсът от епичната победа беше използван и левскарите взеха оставащите четири мача от първенството, за да вдигнат трофея, грабнаха и Купата на България.

"ЦСКА изпусна много положения и игра по-добре от нас, но този гол ни направи шампиони", призна години по-късно Георги Иванов.

"Аз и други голове съм вкарвал по този начин, но този беше много специален и може би затова се помни толкова".

"За мен всички попадения срещу ЦСКА са ценни. Много пъти гледаме колко гола са вкарали нападателите, но един нападател е добър, когато вкарва в решаващите моменти и мачове", допълни героят.

Бербатов пък определи месеците след онзи мач като вероятно най-тежките в живота му. Феновете на ЦСКА не можеха да му простят, той напусна "Герена" със сълзи на очи и даже призна, че му идва да се откаже от футбола.

Оттам нататък обаче кариерите на двамата нападатели тръгнаха в противоположна посока.

Не след дълго те заминаха за чужбина, но докато Бербо се превърна в световен нападател и голямо име на международно ниво, Гонзо изкара неуспешни периоди във Франция, Турция и Хърватия преди да приключи с футбола на "Герена".

Днес двамата отново са от двете страни на барикадата.

Иванов е новият технически директор на БФС, назначен от ръководството на Борислав Михайлов, което упорито не пуска властта в централата. Бербатов пък е от другата страна и заедно с екипа си продължава опитите да свали Михайлов от поста - нищо чудно и да успее в съвсем близко бъдеще.

Далеч от всичко това е Бисер Иванов, който за известно време се пробва като треньор, а после изостави футболните занимания и навлезе в търговията.

Разклониха се пътищата и на останалите главни действащи лица в култовия мач. Вероятно някои от тях вече са позабравили събитията от 13 май 2000 г. - но привържениците на двата тима, изживели емоцията, винаги ще помнят.

И ще очакват нови толкова паметни сблъсъци в едни по-добри времена за "сини" и "червени".

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

   

Най-четените