Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато легендарният Петко Петков поведе Берое към един от най-гръмките успехи на наш отбор в Европа

Подвигът на Берое и Петко Петков срещу Аустрия Виена все още е без аналог в българския футбол

Наскоро отбелязахме две години, откакто ни напусна Петко Петков - незабравимата легенда на българския футбол, която винаги ще свързваме с един романтичен период в историята на неговия любим Берое.

Точно сега, когато старозагорският клуб страда и бъдещето му е обвито в мъгла, е някак поучително да си спомним какво означава Берое за българския футбол. И с какви постижения може да се похвали. А перфектната отправна точка е именно личността на Петко Петков, който ни напусна на 10 януари 2020 на 73-годишна възраст.

Роденият в Синитово нападател за пръв път се присъединява към заралии по средата на сезон 1967/68.

Преди това прави впечатление още докато е в казармата и играе за Родопа Смолян и Миньор Рудозем, а после и за Горубсо от гр. Мадан.

"Водеха ме на щат като миньор", спомня си Петков. "Златни години бяха, хубави. Трябва да ви кажа, че аз като миньор взимах повече пари, отколкото в "А" група после с Берое". В Рудозем той среща и съпругата си Илка - състезателка по тенис на маса.

"Тя ми е най-голямото богатство, което отнесох от Родопите. На 29 октомври 1967 г. подписах с жена ми в гражданското в Мадан. Следобед с Горубсо победихме Арда с 5:0 и петте гола ги отбелязах аз!", разказва легендата.

Скоро след това Петков преминава в Берое и бележи първия си гол на 19 май 1968 г. при победа с 4:0 като гост срещу Черноморец Бургас. Месеци по-късно печели първото си отличие в Стара Загора - Балканската купа.

Няма съмнение обаче, че най-запомнящите се негови изяви са в двата мача срещу Аустрия Виена от турнира за Купата на УЕФА през септември 1972 г.

Тогава Берое дебютира в евротурнирите, но не се стряска от именития съперник, а направо го съсипва с унизително 7:0 още в Стара Загора.

Аустрия разполага с шестима национали в редиците си, включително с легендарния халф Херберт Прохазка, който не пътува за Стара Загора, но взима участие в реванша.

Треньор на австрийците пък е известният Карой Шот, който заявява преди мача, че вече мисли за следващия съперник и си позволява да даде почивка на Прохазка. Очевидно в Аустрия не предполагат какъв кошмар ги чака под Аязмото.

Още в 12-тата минута Петко Петков преминава през цялата защита на противника и открива резултата. До почивката Берое води с 4:0 след още две попадения на Петков и едно на Георги Белчев.

През втората част Аустрия опитва да запази някакви шансове за реванша като върне поне един от головете, но Берое е непоклатим в отбрана, а в последните десетина минути нанася нов удар. Петко Петков забива още два гола, Евгени Янчовски добавя един и се стига до трудния за проумяване краен резултат, възприет като сензация на целия континент.

На реванша във Виена беройци показват, че в първата победа не е имало нищо случайно и отново успяват да се наложат, този път с 3:1.

Голямата заплаха за австрийците още веднъж е Петко Петков, който открива резултата още в третата минута. После домакините изравняват, но Петко се разписва още веднъж, а през второто полувреме вкарва и Белчев.

Така култовият нападател на старозагорци завършва с цели седем попадения във вратата на Аустрия Виена в двата мача. Общият резултат пък е 10:1!

Няма друг подобен случай, в който български отбор да нанесе такъв разгром на именит европейски съперник. Още по-малко пък в дебюта си в евротурнирите.

През онази 1972 г. Берое продължава с победите в Купата на УЕФА и отстранява и унгарския Хонвед с общ резултат 3:1. На осминафиналите обаче следва злощастно отпадане от ОФК Белград.

В Аустрия Виена няма как просто да подминат българския нападател, нанизал им 7 гола, и веднага проявяват желание да го привлекат в състава си. Готови са и да платят колкото е необходимо.

В онези години обаче спортните ръководители не разрешават роден играч да отиде на запад и трансферът пропада.

Девет години по-късно Аустрия Виена все още помни Петко Петков и от втория опит успява да го привлече. Така всъщност той се превръща в първия български футболист, преминал в голям чуждестранен клуб.

Българинът се възползва от шанса и на австрийска земя става шампион и печели купата на страната.

Преди да отиде в Австрия обаче, Петков изкарва втори период в Берое, когато слага и капитанската лента. С него в редиците си заралии достигат в две поредни години до финал за Националната купа, но губят и двата пъти, от Левски и от Славия.

Във втория случай Петков вкарва във финала, но отборът му пада с 1:3.

В Австрия пък Петков отива едва на 34-годишна възраст и това му пречи да направи по-дълга кариера на запад - престоят му във Виена е само един сезон.

Голаджията е от немалкото български футболисти, за които винаги ще се питаме какво щяха да постигнат, ако им беше разрешено да направят трансфер зад граница в ранен етап от кариерите си.

Но неговите постижения в българския футбол са безспорни и до ден днешен впечатляващи.

Петко Петков има цели 442 изиграни мача за Берое и е голмайстор №1 на старозагорци с 300 попадения във всички турнири. С Берое на два пъти става голмайстор на "А" група, за националния тим пък записва 33 мача.

Отново с Берое взима на два пъти Балканската купа през 1968 и 1969 г.

"С часове съм оставал след края на заниманията на стадиона, за да се упражнявам. До тъмно съм повтарял, повтарял, до изнемога", обяснява Петков как е развил голмайсторските си умения.

"Чувството към гола ми беше вродено. Аз знаех предварително къде ще отиде топката. Да, не бях от най-бързите и високи футболисти, но гола го усещах", добавя той.

"Казват, че не съм играел силно с глава. Обаче доста пъти съм се разписвал именно по този начин. Изпреварвах защитниците, задържах се дълго и във въздуха при отскока".

След края на кариерата си Петков се насочва към треньорството и изкарва няколко периода начело на любимия Берое.

Мнозина го считат за архитект на шампионския отбор от 1986 г., тъй като води Берое в годините преди триумфа.

По-късно Петков постигна голям успех под Аязмото и в още една различна роля - като ръководител. Той беше спортно-технически директор на беройци, когато сбъдна своята мечта да вдигне трофей в българския футбол.

Това се случи през 2010 г. със спечелената Купа на България под ръководството на Илиан Илиев.

А близо 40 години след онзи разгром над Аустрия Виена, големите успехи на Берое продължаваха да са силно свързани с личността на Петко Петков - една същинска емблема на Берое и на цяла Стара Загора.

*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР

   

Най-четените