Началото на работната седмица в края на януари 1959-а. Наред с песента на шевните машини в 6-и цех за мъжка конфекция на прокомбината "Модно облекло" на столичния булевард "Христо Ботев" се чуват и веселите шеги и подмятания на шивачите. Всички работници са развълнувани и еуфорични, но трима от колектива са направо на върха на щастието. Седят един до друг в цеха, а и са приятели в живота. Дали ще ударят по бира след работа, дали ще отидат на мач през почивните дни или на излет на Витоша - важното е да са заедно.
Кавалерите на първата шестица
Сближават ги много неща, а сред тях и любовта към тотото. Във въпросния януари преди повече от 62 години пускат и своя приятелски фиш в тиража на "6 от 49" и влизат в историята с първата шестица в тотализатора.
Имената на храбрите тото шивачи са Йордан Куртелов, Алекси Иванов и Манол Рашков. Мозъкът на триото е Данчо. Той е бивш счетоводител, който обича числата, а те му се отблагодаряват подобаващо. Колективният фиш на шивачите е на стойност 150 лв, а печалбата им - невероятните за онези години 65 000 лв. (50 000 лв. плюс допълнителни 15 000 лв. за първа група).
"Той е бивш счетоводител, умна глава е и добре си направи сметката и този път - радва се Алекси. - Няма как да не продължим да играем заедно. Дано късметът е с нас."
За няколко седмици работниците от цеха на "Христо Ботев" №67 са сензация в цялата страна. Снимките им и интервюта с тях са поместени на страниците на вестниците, а хората ги разпознават по улиците, заговарят ги и ги поздравяват.
Тотото е още младо, но вече е една от големите радости и надежди на народа. А българинът обича късмета и вярва на помощта му. Затова и Данчо, Алекси и Манол се превръщат във всеобщи любимци.
2, 9, 11, 17, 28 и 48 пък остават в историята като числата на първата шестица в тотализатора. Не можем да знаем как точно Куртелов се спира на тях и дали счетоводителският му ум е търсил някакви математически зависимости, но само един бърз поглед е достатъчен, за да се забележи, че сборът на първото и второто число дава третото, а на третото и четвъртото - петото. Трябва само малко въображение. А ако го имаме и искаме да си пробваме и късмета, тото пунктът винаги е бил точното място.
Тримата шивачи прекрачиха прага му в края на януари 1959 г. и ще се помнят вечно като кавалерите на първата шестица.
Тото милионерът с трабанта
Не по-малко забележителна е историята на Тодор Бонев от Русе, който през 1991-ва става първият тото милионер у нас.
"Първият е известен. Кои ще бъдат следващите?", пита от страниците си в. "Спорт тото" и пише за Бонев: "За някои Тодор е фантастична фигура, нереален образ. О, не. Той е от плът и кръв, човек, който живее между нас и е също като нас, със свое ежедневие, свои проблеми и стремежи в живота. Много русенци го виждат всеки ден, някои дори всеки час, а колегите му - ежеминутно. Бонев е сравнително млад човек - едва навършил 36 години. Една чудесна възраст за всичко. С каквото и да се заемеш, имаш време да го направиш. Години наред той работи в енерго-механичния цех на русенския завод "ЗИТА" и както твърди - това го удовлетворява..."
Бонев е дългогодишен участник в тиражите на тотализатора и удря милиона с любимите си числа. Доста години преди тото триумфа си, през 1973-та, щастливецът печели и от лотарията. Наградата е голяма - апартамент в София. Той и семейството му обаче взимат решението да останат в Русе.
Допреди печалбата от тотализатора Тодор шофира трабант, след което си купува нова кола. Влага част от парите в собствен бизнес с променлив успех.
За съжаление, първият тото милионер на България вече не е сред нас, но историята за късмета му е като градска легенда за по-старите поколения русенци.
Мистерията от Ловеч за 6.5 млн. лв.
Не градска, а направо държавна легенда пък е тази за непотърсената огромна печалба от точно 6 575 225, 42 лв.
В началото на лятото на 2010-а вувузелите на феновете на Световното първенство по футбол в ЮАР вече огласят планетата и достигат и до космоса, но у нас тема №1 не е мондиалът, а огромният джакпот, който се трупа в тотализатора.
Знаете ли, че през октомври 1962-ра за първи път участник, спечелил голяма печалба в София, отказва да разкрие самоличността си, каквато е масовата практика в наши дни.
Под заглавие "Един неизвестен по свое желание" в. "Спорт тото" пише: "Няма да ви разкажем нищо, това е негово желание. Той не иска да се съобщава името му. Ще си позволим само една малка волност. Той живее в квартала около ул. "Цар Шишман" и е пенсионер."
Истерията расте, опашките в четвъртък сутрин и в събота и неделя са огромни, а в пунктовете освен нашата, може да се чуе още сръбска, македонска, гръцка и румънска реч. Комшиите също идват, за да си пробват късмета в тотото.
И чудото става. На 17 юни пада най-големият джакпот в историята на Българския спортен тотализатор дотогава. Заветните шест числа във второто теглене на играта "6 от 49" са 5, 25, 28, 39, 46 и 48. Печеливш фиш има, пуснат е в Ловеч, а цяла България се пита кой е щастливецът. Ден след ден, след ден обаче той така и не се появява.
След 45-ия ден по нормативни разпоредби половината от сумата от 6 575 225, 42 лв. е преведена на Министерството на физическото възпитание и спорта, а другата е върната отново в играта.
Участниците в "6 от 49" в средата на юни 2010-а пускат точно 1 200 789 фиша на стойност 3 142 122 лв. Близо милион и четвърт фиша! Представете си само колко хора говорят на езика на тотото у нас и вярват, че надеждата умира последна. Такива сме си - обичаме да вярваме и да очакваме нещо.
А най-хубавото е, че и да не познаем, не губим кураж, а чакаме следващия тираж. И още нещо, при това доста важно. Когато влезем в тото пункта и оставим лев, два или пет, парите ни не отиват на вятъра, а за кауза, която си заслужава - за общата шампионска кауза на тотализатора и българския спорт.
Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР.
