Най-разочароващото за парижани от мачовете с Реал даже не е самото отпадане, а че не успяха да покажат някакъв прогрес спрямо миналия сезон. Трагичното отпадане от Барселона след 4:0 като домакин и 1:6 като гост можеше да мине за грешка на растежа при един отбор с потенциал за величие. Година по-късно обаче, другият гранд на Испания, който даже се намира в криза, преодоля Пари Сен Жермен неочаквано лесно. А ПСЖ трябваше да е по-силен, след като беше хвърлил още 400 млн. за селекция и вече имаше Неймар, Мбапе и Дани Алвеш в състава си.
Тимът на Унай Емери обаче отново се представи твърде незряло и в двата мача, остави на Реал всички необходими на „кралете” пространства в защитата си, в реванша атакуваше еднотипно и при липсата на Неймар не осъществи необходимите голови пасове и завършващи удари при атаките си. Толкова хваленото нападение, показващо забележителна резултатност през сезона, не успя да създаде кой знае какви положения и се ограничи до един опасен удар на Мбапе в края на полувремето, спасен от Навас, и един случаен гол след почивката. Твърде малко за претенциите на ПСЖ и твърде малко, за обрат срещу тим като Реал.
„Белия балет” изигра много стегнат тактически мач в Париж и напълно заслужи победата си. С просто око се виждаше, че Реал Мадрид е отборът с ясната идея на терена и с необходимата класа да вземе нужния резултат, докато ПСЖ си остана далеч от победата – камо ли от успех с два или повече гола. Всъщност обаче, футболистите на Зидан далеч не показаха най-доброто от себе си. Те можеха да бъдат далеч по-остри и безмилостни при многото си контраатаки, а Бензема за кой ли път разочарова пред гола, докато в защита представянето също далеч не беше безупречно. Реал, определян даже като аутсайдер в сблъсъка с ПСЖ, отстрани съперника с общо 5:2 без да покаже най-доброто от себе си. А най-вероятно във всеки следващ етап „кралете” ще стават все по-силни...
Да имаш жълт картон и да си изкараш втори за протест срещу съдията – това е непростимо в мач от такъв калибър. На Марко Верати обаче не му е за пръв път да си позволява лековати картони и да се поддава на емоциите. Неговата постъпка сложи край на всякакви надежди на ПСЖ за обрат, но тя беше твърде показателна за поведението на целия отбор. При играчите на домакините цял мач се забелязваше някакво колективно прегаряне, от което толкова опитен съперник като Реал нямаше как да не се възползва.
Трудно е да се намерят аргументи за това Унай Емери да получи шанс за трети сезон начело на Пари Сен Жермен. Треньорът най-вероятно ще спечели всички възможни трофеи във Франция, но това няма да го спаси, когато с този звезден състав все още се оказва далеч от нивото на най-големите в Шампионската лига. Няма да е изненада, ако испанецът се раздели с ПСЖ в края на сезона, по-големият въпрос обаче е как да продължи клубът оттук нататък – защото ситуацията на парижани не е обнадеждаваща. 6 години след като стана катарска собственост, и след над 1 млрд. евро, похарчени за трансфери, Пари Сен Жермен въобще не се приближава до голямата си цел.
Реал Мадрид ще е кошмарен вариант за съперник за всеки друг от четвъртфиналистите в турнира. Точно сега никой не би искал да срещне отбора на Зидан, който има какво да доказва след проваления сезон на домашната сцена и чийто единствен фокус до края на кампанията ще е Шампионската лига. За този разклатен състав, който обаче отдавна е постигнал величие, през близките месеци ще има само една мисъл и тя е как да бъде постигнат невъобразимият трети пореден трофей от Лигата. Да му мислят противниците.
