Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Той отнесе цялата вина за провала на Ливърпул, а сега е шансът му за реванш срещу Юнайтед

Днес 28-годишният Алберто Морено вече е далеч по-зрял, благодарение на преживяното в Ливърпул Снимка: Getty Images
Днес 28-годишният Алберто Морено вече е далеч по-зрял, благодарение на преживяното в Ливърпул

"Вече казах на съотборниците си: Надявам се да победим, само за да видите колко е тежка купата. Направо ще полудеете, няма да повярвате", смее се Алберто Морено.

Това е футболистът, който казва, че се надпреварва със Санти Касорла по въпроса кой от двамата се смее повече. Това е футболистът, написал на Алисон Бекер след гола му: "Брат, много по-добър си от Салах, Мане и Фирмино" и който се зарича да се покрие, ако загуби финала на Лига Европа и Давид де Хеа му пише.

"Казвам ви, че тази купа тежи повече от онази от Шампионската лига", прихва отново той. "Европейската купа е тежка, но тази на УЕФА? Леле! Сериозно парче стомана".

В сряда Виляреал се изправя срещу Манчестър Юнайтед в Гданск в спор за тази толкова тежка купа от Лига Европа. За "Жълтата подводница" това е първи финал във водещ европейски турнир, но за Морено е пети в последните седем години.

Испанецът излиза за трети път във финал конкретно на този турнир, и то с трети различен клуб. "Бях в Севиля, когато стигнахме финала на Лига Европа, отидох в Ливърпул и там направихме същото, дойдох във Виляреал и пак го направихме. В следващия си отбор направо ще си включа това в договора", заканва се той и имитира подпис.

Такъв контракт обаче би се нуждаел от клауза относно треньора. Защото историята на Морено в Лига Европа е история за три финала и един мениджър.

Унай Емери, неговият настоящ треньор във Виляреал, водеше Севиля, когато с Морено в редиците финалът беше спечелен през 2014 г. Емери беше и треньорът, който огорчи Морено и Ливърпул две години по-късно.

"Така е, той ми казва "Ние наистина ви отнесохме тогава". Обича да обяснява как са играли, за да спрат мен и Коутиньо. После казва "Съжалявам, Алби", но обича да ми го напомня".

Не че левият бранител има нужда от каквото и да е напомняне. Той е весел и засмян, но това не означава, че на онзи финал не го заболя много.

Тогава Ливърпул поведе през първото полувреме, но втората част беше изцяло за севилци, които изравниха след грешка на Морено и спечелиха с 3:1.

"Все още не разбирам защо получих толкова много критики", признава той. "Да, при първия гол ми прекараха топката между краката. Но аз съм защитник. Случва се да преодоляват дори Серхио Рамос, най-добрия централен бранител в света. Защо да не може да се случи и на мен?"

"До днес не мога да разбера защо толкова, толкова много негативизъм беше насочен към мен, когато целият отбор не игра добре. Всички сочеха с пръст един играч и..." Морено вдига рамене.

"Не мисля, че това е нормално. Хората обвиняват само теб. Все едно аз съм загубил финала. Трудно е, не можеш да си го изкараш от главата. Гледаш във вестника, в социалните мрежи - обикновено не обръщам много внимание, защото всичко е толкова подвеждащо - и четеш разни неща. Алберто, Алберто, Алберто, Алберто. Ще отида в гроба без да съм разбрал защо трябваше да поема цялата вина".

"И това беше началото на цяла година, в която не играх", въздъхва испанецът.

Наистина в Ливърпул му се създаде слава на нещо като черна овца, като един от футболистите, които постоянно теглят целия отбор надолу.

Медиите не спираха да питат кога най-сетне Юрген Клоп ще се отърве от него. Разбира се, това в крайна сметка се случи, но едва през 2019 г., след като испанецът изкара 5 години на "Анфийлд".

Чувства ли Морено, че Клоп го е защитил от нападките? "Отношенията ми с Клоп бяха перфектни, а пък Унай е най-добрият треньор, който някога съм имал. Знае как да извлече най-доброто от теб, какво да каже във всеки момент, как да накара групата да излезе и да "изяде" противниците".

"Но за Клоп да ме защити означаваше да запази доверието си, да ми дава шансове, което не се случи. Не знам дали беше заради Клоп или заради клуба".

"След финала срещу Севиля, Джеймс Милнър играеше ляв бек. Щом треньорът предпочита да сложи на този пост полузащитник с по-силен десен крак, значи просто не ме иска. Но през следващата година започна предсезонната подготовка и той ме пускаше да играя", продължава разказа Морено.

"Върнах се в състава на Испания след три години пауза и точно тогава си контузих глезена. Тогава Анди Робъртсън получи своя шанс. Играеше на толкова високо ниво, че това беше. Не получих повече шансове".

Последният мач, в който Алберто Морено беше в състава на Ливърпул, беше в един твърде тъжен ден за него. Макар и ден, който завърши със спечелване на Шампионската лига.

Денят на големия финал в турнира срещу Тотнъм през 2019 г. беше помрачен от смъртта на Хосе Антонио Рейес, починал в катастрофа същата сутрин.

"Отиваш на закуска и в мислите ти е само финалът. Но тогава виждаш новината" - Морено прави пауза и поглежда надолу. 

"Хосе Антонио беше много близък приятел. През този ден само плачех, не ми се ядеше нищо. Пуснах телевизора и говореха само за Рейес. Плачех като малко дете".

"Клоп дойде да ми изкаже съболезнования, попита ме как съм, дали ще се справя, какво искам да направя. Казах му, че съм тъжен, че сме преминали през много неща заедно, но че съм готов за мача. Макар че не играх, исках само да победим и да посветя победата на него".

"Когато го направихме, пффф, мислех само за това. Беше емоционална вечер, заради Рейес и защото беше последният ми мач - какъв по-добър начин да се сбогуваш? Напуснах с чувството, че ми се искаше да направя още някои неща, че можех да дам повече, но не бих променил тези пет години в Ливърпул за нищо".

Виляреал чакаше и си осигури подписа му, а Морено заигра първо под ръководството на Хави Кайеха, а после и при един твърде добре познат треньор.

"Времето лети, но Емери си и същият", смята футболистът. Значи видео разборите си остават все толкова дълги?

"Да", засмива се Морено, "Но така е по-добре. Играчите коментират "Пффф, още едно видео". Но после играеш добре, защото си прекарал един час да гледаш противника. Емери знае всичко. Като свършим да се готвим, вече ще знаем по колко деца имат Кавани и Погба".

"Начинът, по който играе отборът е показателен за работата му. А той е специален и защото дебютирах при него и ме наложи в тима си, когато бях още хлапе".

Алберто Морено обаче беше сполетян от нещастието да скъса коленни връзки през септември и затова беше извън игра чак до април. В лигата има изиграни само 194 минути, със само два мача като титуляр. 

Играчът е благодарен, че отново е активен за края на сезона, макар че признава, че коляното му още не е на 100%.

Но този край на сезона със сигурност ще е паметен за Виляреал, а и особено за Морено, който срещу Юнайтед ще иска да се реваншира за случилото се в миналия му финал от надпреварата.

"Някои съотборници все още не са осъзнали колко е трудно да достигнеш европейски финал. Не можем да си изкараме този мач от главите, нямаме търпение. Ако победим, имената ни ще бъдат вписани в книгите завинаги".

"Изкарах много труден период през последните шест месеца и да играя отново е голяма награда. Да има финал от Лига Европа, който ми предстои е направо..." Морено надува бузите си. "Победата ще е нещо изключително".

В момента той се радва дори само на тренировките със съотборниците и на попадането в групата за мачовете.

Но опитът му във финалите със сигурност му казва, че тези мачове трябва да се печелят - и ако не си от страната на победителите, едва ли ще те помнят с добро.

 

Най-четените