По това време миналата година изглеждаше, че Унай Емери успява да постави основите на един по-добър Арсенал след токсичните последни сезони на легендата Арсен Венгер.
"Артилеристите" бяха в разгара на своята серия от 22 мача без загуба, а завършване в топ 4 на Висшата лига и силна кампания в Лига Европа бяха все по-възможни за постигане цели.
Когато беше назначен, испанският мениджър имаше ужасно трудната задача да наследи Венгер след неговите 22 години на поста, а отборът имаше нужда от спешно съживяване, тъй като сезон след сезон постепенно потъваше в посредственост.
За известно време Емери изглеждаше точният човек... но днес периодът му в Северен Лондон приключи, и то по грозен начин, след ужасна поредица от слаби резултати и още по-слаби игри.
1:2 срещу Айнтрахт в Лига Европа снощи пред полупразния "Емирейтс" (най-слабата посещаемост на този стадион), на фона на освирквания и размахани листчета с надпис "Емери вън", се оказа последният мач на наставника.
Феновете се бяха обърнали срещу него, звездите Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет нямаше да искат да останат, ако той не беше уволнен, а ръководството вече му търсеше заместници, макар че наскоро го подкрепи публично.
Какво се обърка за Унай, за да се запъти той към изхода само половин година, след като изведе тима на финал в Лига Европа?
Да замениш най-великия мениджър в историята на един клуб - очаква се това да е твърде неблагодарна ситуация за всеки, но за щастие на Емери, пристигането му се усещаше като свеж полъх от самото начало.
Венгер беше загубил подкрепата на публиката и макар че никой не отричаше приноса му през годините, не можеше да се отрече и необходимостта от промяна. Когато на 23 май 2018 г. Емери беше назначен, повечето привърженици бяха доволни.
В Арсенал идваше трикратен победител в Лига Европа със Севиля, носител на 7 трофея с ПСЖ и фен на атакуващия футбол. Селекцията още повече обнадежди феновете, бяха привлечени корав дефанзивен халф (Лукас Торейра), доказан вратар (Бернд Лено), млад, но изненадващо способен полузащитник (Гендузи), както и опитни бранители (Сократис и Лихщайнер).
"Идеята ми е да бъдем протагонистите през целия мач. Историята тук е такава, те обичат да притежават топката, а на мен този стил ми харесва", заяви Емери на първата си пресконференция като мениджър на Арсенал. Естествено, правеше впечатление, че английският му не е добър, но се очакваше да го подобри бързо. А и смисълът на казаното нямаше как да не се хареса на феновете.
Целта не беше просто завръщане в топ 4 и в Шампионската лига. Феновете бяха готови да се доверят на Емери и да бъдат търпеливи, стига да видеха, че Арсенал играе с нови сили и че старите слабости се изчистват.
Фалстартът с двете загуби от Манчестър Сити и Челси можеше да бъде оправдан. А първата победа, над Уест Хем у дома на 25 август, беше началото на серията от цели 22 срещи без загуба във всички турнири.
Отборът не показа много добра игра във всички тези мачове, но постигаше резултати и проявяваше твърдост и манталитет на победител, каквито липсваха през заключителните години на Венгер.
На привържениците им харесваше начинът, по който Емери водеше мачовете. Испанецът намираше точните смени, понякога реагираше още на почивката и успяваше да обърне негативни резултати. Най-сетне Арсенал имаше и план Б.
"Нашият Арсенал се върна", ехтеше от сектора за гости при разгрома с 5:1 над Фулъм на "Крейвън Котидж", когато тимът показа проблясъци на превъзходен футбол.
Близо два месеца по-късно дойде най-хубавият момент на Емери като мениджър на Арсенал - вълнуваща победа с 4:2 над местния враг Тотнъм след обрат.
"Емирейтс" отново гореше от страст.
Чак до април 2019 г. Арсенал се движеше успешно в мисията си да завърши в топ 4. Преките конкуренти Челси и Манчестър Юнайтед бяха твърде непостоянни, а до края на сезона оставаха само седем кръга.
Но на тази финална права Арсенал не просто се препъна, а тотално рухна.
Последваха само две победи, едно равенство и цели четири загуби - от Евертън, Кристъл Палас, Уулвърхемптън и Лестър. Арсенал завърши пети, на точка зад Тотнъм и на две зад надигналия се в последната фаза Челси. Лига Европа се оказа единствената надежда за връщане в Шампионската лига.
"Артилеристите" трябваше да спечелят турнира и тогава първи европейски трофей от 1994 г. насам щеше да превърне сезона в безспорен успех.
На 29 май отборът излезе за двубоя, от който зависеше цялата кампания. Впечатляващ мач срещу Валенсия на "Местая" осигури място на Арсенал на финала, а там чакаше градският съперник Челси.
Случилото се онази вечер в Баку обаче все още причинява кошмари на феновете. "Топчиите" бяха разкъсани с 1:4 и отново се провалиха точно тогава, когато залогът беше най-голям.
Това означаваше трети пореден сезон без Шампионска лига и внезапно Емери се оказа под необикновено голямо напрежение - с което тепърва щеше да свиква.
Във втория си сезон той трябваше да покаже нещо повече. Осигурената селекция отново обнадеждаваше, защото без да се харчат неразумни суми, бяха доведени Никола Пепе, Киърън Тиърни, Давид Луис, Габриел Мартинели и Дани Себайос.
Конкурентите за топ 4 не изглеждаха по-силни, а напротив - Манчестър Юнайтед зацикли при Оле Гунар Солскяер, Челси беше възпрепятстван от трансферно ембарго и имаше нов мениджър, а Тотнъм вече показваше признаци на изчерпване.
Но Арсенал не успя да се възползва. След неубедителни победи на старта срещу Нюкасъл и Бърнли, сезонът тръгна повече от разочароващо и шансовете за челно място се оказват по-скоро нищожни преди да са се изиграли и половината от мачовете.
След 13 кръга Арсенал е на 8 т. от топ 4, поредните срещи без успех във всички турнири станаха седем (най-лошата серия от 27 години), а негативизмът достигна връхната си точка, откакто Емери е начело.
Феновете нямаха търпение да видят гърба на мениджъра, притеснени от опасността клубът окончателно да затъне в посредственост.
Задава се дори въпросът дали "артилеристите" вече не са по-зле, отколкото преди напускането на Венгер. Но крайните оценки за Унай Емери тепърва ще бъдат давани от дистанцията на времето.
На първо място беше ред на ръководството да поеме отговорност и шефовете сториха необходимото. Сега им остава да решат следващия наболял въпрос.
