В Афганистан неизвестен брой жени са в затвора поради т.нар. морални престъпления - неясен термин, прилаган в случаи, когато те са избягали от домашно насилие или принудителни бракове, обвинени са в предбрачен секс или са оцелели след насилствена проституция или изнасилвания.
Обикновено онези, които са насилили тези жени, са на свобода, а жертвите са в затвора, често бременни и с крехка надежда за своето собствено бъдеще и това на децата им. Полско-канадският фотограф Габриела Маж прекарва 4 години в посещения на афганистански жени в зад решетките.
Обикновено от 5 до 10 души делят една килия. Габриела е седяла заедно с тях, чула е историите им и ги е снимала, когато са й позволявали. Портретите на афганистанските затворнички на морала са събрани в книгата й „Almond Garden".
За пръв път Маж посещава афганистански затвор през 2010 г. заради определено задание. Скоро след това осъзнава, че не може да се отърси от историите, които е чула. Прекарва следващите няколко години в упорито търсене на достъп до местата за лишаване от свобода.
Въпреки многобройните откази, е допусната в няколко затвора, вероятно защото фактът, че е жена, не представлявал заплаха за местните власти. Тя често оставала насаме със затворничките, в присъствието единствено на преводач. Неведнъж й се случвало надзиратели да й се надсмиват, че се отнася с необходимата загриженост и цени достойнството на събеседничките си, като дори сваляла обувките си в тяхно присъствие.
Фотографката веднага била поразена от нетърпението на жените около себе си. Мнозина не искали да бъдат записвани, но всяка била облекчена, че има възможността да разкаже какво й се е случило. Габриела предполага, че тези жени никога не са разговаряли с някой, готов да ги изслуша, така че е разбираемо защо не могат да устоят да не се разтоварят от онова, което им тежи.
Понякога обаче се опасявали, че споделянето може да ги постави в опасност. Докато едни говорели, други тихо наблюдавали как фоотграфката снима съкилийничките им. Маж казва, че обещала да не публикува снимки или цитати без изричното разрешение на лишените от свобода жени. Така и направила.
Затворничките, обяснява фотографката, нямат униформи, което им позволява до някаква степен да запазят своята идентичност. Въпреки случилото се с тях, те продължават да възпитават и да се грижат за децата си. Една от жените дори направила бебешка люлка от метла и парчета плат. Обитателките на афганистанските женски затвори получават храна и подслон, но са лишени от други основни неща. Маж казва, че здравната и психиатрична грижа е на ужасно ниво.
Затворените жени често ставали обект и на сексуално насилие от страна на надзирателите, докато са изправени пред незавидното предизвикателство да отглеждат децата си зад стените на затвора.
На въпроса какво ще правят след като излязат оттам, мнозина отговаряли „Ще бъда убита". Един от най-страшните аспекти не е самият затвор, е фактът, че след освобождаването си една жена се сблъсква с отреклото се от нея семейство и се озовава уж на свобода, но без място, което би могла да нарече дом. Маж казва, че опитала да поддържа връзка със събеседничките си чрез хуманитарни работници, но веднъж напуснали затвора, повечето от тези жени са неоткриваеми.
Някои намират убежище в приюти или се местят в по-големи градове. По думите на Маж поне две жени са били убити от членове на семейството си. Става дума за т.нар. убийства на честта. При тези случаи се смята, че те, а и децата им, са посрамили фамилиите си и обществото, в което живеят. За много от тях спокойният и безопасен живот след затвора е невъзможен.
Вижте в галерията лицата на афганистанските затворнички на морала.
