Kой нормален ще прави деца в България? Това е един от коментарите по повод изнесената от НСИ статистика, че се увеличават домакинствата с един или двама членове, както и тези без деца. Т.е. контингентът "родители" рязко намалява и, както може да се очаква, всеки разсъждаващ само битовo българин, отдава това на неблагоприятната икономическа обстановка.
Не предъвкахме ли обаче това оправдание за отлагане на възпроизводството - че съзнанието какво е да си родител идва с първата касова бележка за памперси. Това любов, разбирателство и произтичащите от тях общи усилия, за да отгледаш добре дете, все още са някакви маловажни фактори. Първо трябват много пари, понеже, над памперсите, хлапето на съседите носи Armani.
Излиза, че временно трябва да преустановим раждането на деца. Временно, временно - колко години й давате още на тая криза? И само тя ли е причината все повече млади двойки и в частност млади жени - наричащи себе си момичета на 26 - да гледат на раждането с известен цинизъм - "Не, ние няма да се прецакаме като родителите си, ние ще си поживеем още малко..."
Хайде да оставим настрана финансовите причини, скучно е. Зад тях се крие по-скоро субкултурна тенденция - инфантилното поведение на жените, които в момента са във фертилна възраст. Самовъзприемането им като вечни момиченца, изпитващи погнуса при мисълта, че сменянето на памперси не е като да сипеш два пръста уиски на шефа си в ранния следобед и да му изслушаш семейните проблеми (колко сприхава е станала жена му или обратното - изведнъж подозрително се е разхубавила).
Не казвам, че младите (и пост младите) мъже са хукнали да демонстрират готовност да бъдат родители. Но патриархалният манталитет достатъчно е изфабрикувал закономерността, че на мъжете се пада да поемат тежката отговорност по финансирането на проекта дете. Така и двете страни в една връзка (двучленно домакинство) започват да спекулират с идеята колко трудно е отглеждането на дете (той получава малко над средната заплата, тя ще трябва да спре да работи, налага се той да работи двойно повече). И решават да отидат на кратка екскурзийка.
Горките едва отделят за море в тия смутни години, ще се ядосате. Но хайде да си признаем: благодарение на Fаcebook, застаряващото вече младо поколение (26-30) се скъсва да демонстрира колко купонджийски и лежерно живее. Снимки от партита, снимки от планината, снимки от безгрижни разходчици, снимки на новата ми прическа стил Риана, снимки на бебе Голдън ретривър или на чаршафите ми със сто и един далматинци... Някои жени прибягват и до т.нар. домакински постове, обяснявайки какви палачинки или кюфтенца са поднесли на любимия си. Е, толкова ли не се намират и пет-шест хапки за трети член на семейството, мили дами?
Намалява относителният дял на ражданията от жени на възраст 20-29 години, сочат други данни на НСИ. Увеличава се делът на децата, родени от жени във възрастовата група 30-39. Факторът кариера, ще кажете. А факторът, че удължаваме неловките тийнейджърски години до над 30-годишна възраст?
Не би трябвало да се притесняваме, ако това беше социално-икономическо явление. Но то е повече култ. Издигнахме в такъв детето в тяло на възрастен, което/който предизвиква умилителни овации с хлапашките си стремежи - днес ще се пробвам като актьор, ще пиша стихове, другата година и аз ще се явя на X Factor, въобще - толкова интересни неща ми предстоят...
И колкото повече отлага порастването това поколение, толкова по-труден е преходът към осъзнаването, че родителството не ти отнема "хлапашкото", даже напротив - то е полезно може би единствено, ако си родител, за да не гледаш на децата си като на марионетки, които знаеш как да управляваш.
Огромна част от порастването се опира не на това да живееш сам, парадирайки, че не зависиш от родителите си, като в същото време адски ги сдухваш с непрестанното сменяне на работа, партньори, квартири, автомобили и идеи за бъдещето. Порастването е в грижата за друг човек, когато се научаваш да балансираш бюджета си, да готвиш полезна храна, да намалиш вредните навици, да се стремиш към благоденствие, вместо към еднократно удоволствие.
И - най-важното - разбираш, че единственото, от което те "лишава" детето, е погрешното схващане, че не можеш да си същия идиот по дух както преди. Можеш - с тая разлика, че вече имаш самоактивиращ се бутон за зрялост, когато се изисква да си нащрек.
Застаряващото младо поколение обаче, не е навито на това положение. То иска да си попълва колекцията със снимки от фестове, без да си дава сметка, че това, за което не ти остава време, ако имаш дете, са не фестовете, а качването на 68 снимки от тях - с шапка на задника, с джинсите на врата, с кенче в едната ръка и пластмасова чаша с ром между зъбите.
Носталгията по показната лигавщина е най-голямата пречка на това поколение да реши да има деца - и това не е само у нас. Социалната група No Kidding, която се хвали с дузини филиали в САЩ и по цял свят, се гордее с апликираното на тениски послание "Защо бих искала деца? Аз се НАСЛАЖДАВАМ на живота си."
Това са хора, които претендират, че обичат свободата на спонтанните пътувания по света, спането до ранния следобед в неделя или опитването от различни творчески професии, понеже циганката им е казала, че имат талант. За тях детето е тиктакаща бомба с часовников механизъм, която ще взриви самодоволното им съществуване.
Те живеят с категорично усещане за заслуженост, че все някога светът ще признае специалността им. И тогава може да си направят едно "миниатюрно аз", за да пренася гените им.
P.S. Авторът се извинява, ако е засегнал хората, които не могат да имат деца по репродуктивни причини и не подценява техните усилия за възпроизводсто, давайки си ясна сметка за този проблем. Темата е разгледана само от културна гледна точка по повод конкретен коментар цитиран в началото.
Ами да, и на нас преди да се роди малкия ни плашеха, че трябва да приготвим 300 лв. на месец за млека, памперси, пудри, детски колички и т.н. Нищо подобно! Едно бебе иска само внимание и разбиране. Нашето го отгледахме БЕЗ памперси, спестихме над 1500 лв. и тонове боклук. Не ви се вярва? Ами вижте www.bezpeleni.info Отгледахме го и без биберони и каши, защото ако беше така, бебетата щяха да се раждат комплект с биберон. Но нашето го кърмихме до 2 години. Вместо количка за 800 лв. ползвахме парче плат за 6 лв. И е супер удобно. Не ви се вярва? Вижте sling.beinsa.info Вместо шампоани и сапуни използвахме хума, която струва стотинки.
Изобщо не със съгласен със статията. Авторът представя гледната точка на един 40-50+ годишен родител, но не отразява изобщо реалността в съвременния живот на младите хора. Да започнем от основната му теза - 26-30 години е времето, в което младите вече трябва да имат поне едно дете. Защо? Защото се лигавели по партита и фестове и харчели пари за глупости. А всъщност нещата стоят така. В най-добрия случай младежът е завършил училище на 18 години, учил е поне 5 години в университет и на 23 години, вече е дипломиран специалист. На тази възраст той би следвало да започне работа по специалността си и да се отдели от мама и тате. Да, но всъщност се оказва че на пазара на труда нещата изглеждат по друг начин. Току-що завършилият младеж има не повече от 10% шанс да започна работа по специалността си с прилична заплата. Под "прилична" разбирам такава, която да му позволи да се издържа сам и да заживее далеч от къщи, независимо дали това вкъщи е в София или провинцията. И то основен дял от тези 10% са софтуеърни и компютърни специалисти, които са високоплатени и търсени и следователно дори току-що завършилият студент е скъпоплатен кадър, както и такива които по една или друга причина могат да започнат работа в семеен бизнес. Останалите 90% (като тук включвам дори престижни и принципно високоплатени професии като архитекти, адвокати, лекари, инженери) или започват работа по специалността си с минимално заплащане, поради липса на стаж и практически умения, или са принудени да се захванат с нещо друго, което за момента е добре платено - най-вече някакъв вид телефонен съпорт и поддръжка. При всички случаи обаче младежите, дори вече да са открили партньорът си в живота, имат минимален шанс да станат самостоятелни и да се издържат сами на тази възраст. А това е задължително изискване за отглеждането на дете, защото никой не си преставя да гледа дете в дома на майка си и баща си, или разчитайка на пари (или в още по-хард вариант - на буркани) получени от тях. Така на тази възраст младежите вече имат някакви по-прилични доходи, не кой знае колко високи, но все пак по-добри от нископлатената им студентска работа, но не са напълно самостоятелни от родителите си, което означава че или живеят при тях, или получават някаква издръжка. С по-богатия си от студентсвото бюджет те имат възможност да излизат и да се забавляват не само по-често, а и на по-интересни и по-скъпи и претенциозни места и заведения. Постепенно, в течение на няколко години, младежите придобиват практически опит в работата си, започват и да се налагат, а следователно и да получават все по-голяма заплата. Така стигат до момента, когато вече могат да се отделят от родителите си и да заживеят с партнора си самостоятелно. Към този момент те най-вероятно вече са на около 27-28 години и общият им бюджет им позволява да заживеят под наем, да си плащат сметките и да излизат от време на време. Технически погледнато в този момент те имат възможност да спрат излизането изобщо и да започнат да отглеждат едно дете. Някои го правят, но мнозинството не разсъждават така. Те току-що са станали самостоятелни, изграждат навиците си и се радват на свобода и независимост. Раждането на едно бебе в този момент означава да станат отново зависими, но този път с много по-голяма отговорност. Защото авторът представя нещата с отглеждането много лежерно, но да отгледаш и възпиташ едно дете е много отговорна задача, която изисква самият ти да си зрял човек, да отделяш много време и внимание и във всеки един момент да знаеш, че ти даваш пример и изграждаш ежедневно мирогледа на едно малко същество. Именно поради тази причина младежите решават да изчакат още няколко години, в които образно казано да се "находят" и "наживеят", да излизат в чужбина, да обикалят по фестове, да се забавляват активно, да публикуват идиотски снимки (с дете това няма как да стане) и изобщо да се радват на безгрижие. След още няколко години обаче младежите вече стигат решителните 30. Работата им вече изисква повече, те вероятно носят вече сериозна отговорност и безгрижието малко по малко си е заминало. В допълнение за тези няколко години са се позабавлявали и просто вече не ги влече да излизат толкова много и да правят чак такива глупости. В този момент младите хора започват да мислят за деца и преосмислят приоритетите си. Ето защо в наше време възрастта на младите родители масово е над 30 години. И то имам предвид младите образовани, съвременни и добре възпитани хора. Това не е само у нас, така е навсякъде по света. До към 40 те вече приключили с "правенето" на децата и до момента, в който ще илязат от активната трудова възраст тези деца на свой ред ще могат да станат самостоятелни. Ето това е гледната точка на съвременните млади хора и основната причина поради която те ориентират приоритетите си към деца след 30-годишна възраст.
Много ми е чудно какво е това удоволствие изпитват някои (автора и доста от коментиращите) от това да размахват постоянно пръст кога и какво трябва да се прави по въпроса с децата. Да, трябва да има деца. Да, трябва някои да ги ражда. Да, трябва някои да ги гледа. Но всеки за себе си има достатъчно основателна причина защо на тоя етап има или няма свое собствено. Като теглиш чертата се виждат някакви тенденции за по-късно раждане, намаляване на ражданията и т.н., но сигурно причините са по-дълбоки от това, че се е появил Фейсбук А това вечно размахване на пръст по тая тема ми идва малко в повече. Намеса в личните данни така да се каже Ако е притеснение, че раждаемостта спада (световното население расте!) да си отгледа 5 свои вместо само 1 дете, ама айде моля приберете пръста, който размахвате....
Пак се почна песента как се гледат деца без пари и как те с любов израстват видиш ли. Даже примери за спестяване от памперси и количка. Е, добре де - то няма да е бебе вечно, нали? Тръгва на детска градина - от там има свободно избираеми футбол, плуване, танци, приложно, английски - на които -ДА-можеш и да не го запишеш, но ще е единственото, което седи, докато другите се забавляват, после идват ските зимата, Зеленото училище лятото, играчките, дрехите, обувките, училището., рожденните дни, Коледа....Много ми е интересно всички защитници тука на тезата как парите не са необходими дали си гледат техните деца с 5 лв. или просто като си имаш определена база е много лесно да размахваш пръст в нета? Иначе няма какво да кажа - мнението по надолу,че все пак раждаш дете на определен мъж напълно припокрива гледната ми точка. Хубав ден на всички.
Я да задам и аз един въпрос: за да излезе една бъдеща майка по майчинство трябва да има минимум 2г. стаж на добра заплата ( а кой почва работа с хубава заплата?!!?) или й се дава за майчинсство минималната работна заплата от 200 и няколко си лева. А ако случайно пък бебето в корема й се окажат 2 или 3 пак й дават колкото за едно!!! Все пак говорим за цивилизовани хора, а не за мангали, които си изръсват по 458764216513 бройки и парите са им предостатъчни.
най-смешното, за някои, за други доста тъжно е, че познавам доста "дами", вече с поне едно дете, точно в тази възраст - 25-30, които продължават да живеят по тоя начин и са си заебали децата. като гледам сегашното младо поколение, какво е. направо не ми се мисли за следващите! май си ебахме майката тотално...
споменатите дами изобщо не са омъжени за бедни господа... само да вметна.
дори напротив - бих казал, че на една жена не трябва да се дават много пари на разположение, българските жени явно не са дорасли, или поне някои. когато една жена разполага с много свободно време (детето на градина, тя не работи, мъжът и изкарва достатъчно), нещата яко се израждат. българските "момичета" са научени, че са принцеси. но се държат в 90% от времето като курви. явно майките им са им направили много лоша услуга - научили са ги да изискват, но не и да дават. а няма кво да се лъжем, майката е основен фактор в детското възпитание и развитие, поне първите 10 години...
Ммммда, хайде да обвиним в инфантилизъм жена, която има и финасновите възможности, и е отговорна, И иска деца, но не намира мъж, който да иска същото... Ммммда, тя иска на живота лекото и е непораснала и винаги иска да си остане дете... Мммммда, точно така ще да е!!!
бе ние тука си хленчим редовно във форума, тва ни е спорта. ама некои цел живот хленчат, и то без никакви причини, наяве.
И след като дупе знаело и 2 и 200, вие с какво предпочитате да си гледате децата - с 2 или с 200? И защо трябва да ставаме родители точно на 26-30 - за да се вместим в някаква статистика или защото на някой не му харесва, че се размножаваме бавно? Каквото и да си говорим за мен човек на 30 години е по-зрял, по-мъдър, по-улегнал, по-трезвомислещ, по-опитем, по-богат и изобщо във всяко отношение по-подходящ да бъде родител от някой на 22.
delight, то за циганите е и първите 3 минути. ама сега от животните и циганите ли ще се учим? спри с приказките и погледни реално на живота. т.е. излез от саксията. на теория нещата са ясни и лесни. поне по-лесни, отколкото на практика. нещата не вървят хич на добре...
тоугхертъ, бе ти акo искаш и като оная малоумна баба на 67 забременей. технология има. поне за старта...
никой, само че проблемът на тебе и на свестните като тебе ви е че скоро ще сте толкова малко, че ще се наложи мнозинството да ви изяде по безумен и брутален начин. буквално...
минке, те точно тия ебаха майката на всичко...