Странно, само на пръв поглед, че в българското обществено-икономическо пространство през последните 10-12 години се формират тревожни дисбаланси, за които политическият елит не показва явни притеснения.
Колкото и старателно те да се изследват, мъчително е да се намери чисто икономическа логика в тяхното възникване и задълбочаване. Политическите мънкания и оправдания звучат сухо и неубедително, по-скоро като подкрепа.
Икономическата криза изстреля тези дисбаланси на нови позиции. Текущите процеси са точен индикатор за натрупаните и последователно разширяващи се през годините обществено-икономически деформации.
Нелогичните дисбаланси са част от формиращия се образ на страната ни, както у нас, така и в чужбина. Политиците твърдят едно, а реалността е съвсем друга.
Просперитетът на обществото и икономиката трудно могат да се реализират, ако не търсят и отстранят причините за възникването на тези дисбаланси.
Внимателният им анализ показва, че те са твърде разнородни, но пряката връзка между тях безспорно е политическото влияние.
Риторичните въпроси могат да дадат логично обяснение на тези обществено-икономически феномен.
Влиянието фактор ли е в икономическите отношения и не деформира ли пазарните механизми?
Търговията с влияние по-съществен фактор ли е от качеството и количеството на положения труд?
На практика в действие е обществено призната максима:"Просперитетът и забогатяването се постигат по-лесно и по-бързо с влияние, отколкото с полагането на труд."
Политическите елити не само че не насочиха обществото към достигането на ценностите на истинската демокрация и чистота в пазарните механизми, но постепенно деформираха ценностната система в отношенията между хората, както и в икономиката на страната.
Възникнаха и се разширяват политическата корупция и корпоративния клиентелизъм. Проявлението на политическа корупция е чрез експлоатацията на фактора влияние.
Механизмите за влиянието са многолики, дори иновативни - от непрекъснати лобистки промени в законовата и подзаконовата уредба, постоянните промени в регулаторната среда, дирижирано разпределение на публичните средства чрез обществените поръчки през замяната и продажбата на държавни и общински земи, безвъзмездното отпускане на средства от бюджета.
Насоченото движение на финансовите потоци на бюджетни плащания към определени банки, преференциалното разпределение на средства от фондовете, отреждането на концесии, персоналните назначения в държавата са също проявления на тези механизми.
Инструментът, с който се отключва факторът влияние, е корпоративният клиентелизъм. Изобретателността в това отношение е впечатляваща - пряко и косвено спонсориране на партии, министерства, общини, медии, рекламни кампании, интернет провокации, правителствени, партийни, парламентарни и какви ли не делегации и т.н.
Това раково явление застрашава българското общество. Агресията на посредствеността, реализираща просперитет и богатство чрез фактора влияние, ликвидира ценностите на пазара и демокрацията. Пасивното наблюдение и приспособяването към течащите разрушителни процеси е вече като че ли нормалното поведение на истинския стопански и духовен елит на страната.
Разбирателството и мълчаливото съгласие между всички партии по безотчетните средства в Народното събрание е в тъжно съжителство с общественото мнение.
Българската демокрация и българската пазарна икономика са пронизани от политическата корупция и корпоративния клиентелизъм. Те постепенно се превръщат в неистински.
Алгоритъмът за излизане от фаталния капан на политическата корупция и корпоративния клиентелизъм е мобилизация на цялото разумно общество за постигане на пълна прогнозируемост и прозрачност в действията на тези, които спекулират с влияние.
Всички трябва да настояваме за няколко първи, болезнени, но решителни крачки.
Първата е Народното събрание да обяви, по подобие на механизмите на валутните и фискалните бордове, условен парламентарен и институционален борд. В правилата за прилагането му ясно трябва да се запише, че всички нормотворчески групи, ще намалят до минимум промените в законовата инфраструктура.
Когато такива промени са наложителни, задължително, както е записано в евродирективите, да се извършва оценка на въздействието на планираната промяна. Проектът на нормативен акт, заедно с изготвената оценка на въздействието, да са на разположение на обществото за обсъждане поне месец преди приемането му.
Влизането в сила на новите правила също трябва да става минимум месец след приемането им. След шестия месец след въвеждането на нормите да се прави повторна оценка на въздействието, която също да е да е достъпна за обществото.
Втората стъпка е да се изградят публични регистри за всички спонсори (дарители) на политически партии, министерства, общини, институции, дружества, неправителствени организации и други, с данни за дарителите и предоставените суми.
Третата крачка е на основата на публични регистри за разходните пера на бюджета за обществени поръчки, проекти, финансирани с европейски пари, за иновационния фонд и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, да се правят анализи за конфликт на интереси с дарителите вече на държавата, държавните предприятия или институциите и организациите, в които има свързани лица.
Четвъртата стъпка е подобен анализ да се извършва за всички лица, заемащи и назначавани на съответни постове в държавни и общински структури, надзорни и управленски органи и др.
Разбира се, тези стъпки не са решение, но в тази ситуация трябва да се стартира в позитивна посока, макар и скромно.
*Заглавието е на Webcafe. Авторското е: "Политическа корупция и обществено-политически дисбаланси".
