Да обърнем презумпцията относно доказването на доходи поиска шефът на НАП Красимир Стефанов! Това ще рече, че всеки при поискване ще трябва да доказва откъде, аджеба, има толкова пари, та си е купил това-онова - или пък взел, че си построил къща.
Ако това наистина се случи, аз ще съм стопроцентов престъпник, понеже не мога да докажа и половината си доходи. Не че съм си купил нещо кой знае какво - или пък (дай, боже) съм си построил къща.
Не, просто съм жив, създал съм семейство, имам дете и живея под наем в столицата. Ако се вземат предвид официалните ми доходи обаче, би трябвало да съм полужив, вероятно алкохолик, да живея в изоставени или сглобени от подръчни материали колиби, да се ровя по кофите и като се кача в трамвая пространството в радиус от 5 метра да се освобождава, все едно че имам някакво невидимо силово поле.
Предполагам вече сте се досетили, че аз съм един от хилядите, да не кажа милиони българи, които - държа да подчертая, точно работодателят е принудил да се осигуряват на минималните осигурителни прагове.
Ще добавя, за да стане, още по-интересно, че десет години аз работя за бизнесмен, притежаващ завидно влияние - и освен това бивш лидер на една от парламентарно представените политически партии. Този бизнесмен-политик поддържаше и все още поддържа това статукво - независимо дали неговата или някоя друга политическа сила е във властта.
И ето може да дойде утре някой нападжия и да ми каже: "Абе, аланкоолу, ти с тая заплата от 267 лева, откъде имаш пари да си плащаш и парното, и тока, и водата, и сметката за мобилния телефон, и храната, и транспорта, и дрехи да си купуваш, да се грижиш за семейството си, и то при положение, че и жена ти получава само 240 лева майчински?
Не стига това, ами и плащаш наем от 200 евро! Абе ти нас, за балами ли ни взимаш? Ще те дават, довечера по телевизията в централните емисии, като най-наглия от наглите в тая държава."
Всъщност, аз получавам над 1000 лева, но не мога да го докажа, защото познайте какво ще стане, ако реша да повикам на помощ държавната инспекция по труда - ще си търся нова работа, това ще стане. А моят влиятелен работодател политик - в най-добрия случай, може да отнесе някоя мижава глоба.
Ето как аз съм поставен в положението на престъпник принудително, по вина на държавата. Защото държавата е тази, която има власта и правото да използва сила срещу нелоялните си граждани.
(А същата тази държава - в угода на работодателите, сложи минималните осигурителни прагове. И така те са изрядни пред закона, а наемните им работици - не. Бел.р.)
И ако Бойко вземе, че ме попита: "Къде беше ти през всичките тези години?", то аз бих му отговорил: "А къде беше държавата и трябва ли сега да се наказват оцелелите за това, че са оцелели и са живи? Въпреки абдикацията на държавата от нейните задължения. Да се наказват, че не са емигрирали все още, че са ти повярвали и са те избрали да сложиш ред - ако можеш?"
Сигурно ще кажете: "Ти вече пресилваш нещата, кой ще тръгне да гони обикновените граждани?". Не пресилвам. Едно такова "обръщане на презумпцията" отваря врати точно за такива действия.
Още повече, че наскоро самият премиер се закани на тези дето не са си плащали здравните осигуровки (1.7 милиона по сметките на държавата - бел.р.), а голяма част от тях са безработни или емигранти, принудени да работят в чужбина, понякога нелегално, за да оцеляват.
Напоследък се улавям да си мисля дали не е по-добре, че ме осигуряват на минимална заплата - при положение, че ще трябва да работя по-дълго и ако евентуално се пенсионирам, и Българският лекарски съюз не е успял да ме приключи (понеже и голяма част от кадърните лекари, както и други специалисти напуснаха страната) ще получавам пенсия не повече от 5-6 години.
И в този ред на мисли започвам все повече да се съмнявам дали държавата се е заела да лови главните престъпници - или просто сме свидетели на поредна театрална постановка. И дали съдът не е прав, че ги пуска, щом като някой не си е свършил работата да намери нужните доказателства...
В крайна сметка, управляващите получават заплати от парите на данъкоплатците не за да си играят на стражари и апаши, а за да работят според закона - не въпреки него. Защото законът е направен не само да наказва престъпниците, но и за да се предпазят гражданите от произвола на държавата.
