Могат ли британците да си отдъхнат и да продължат напред след Брекзит, както се опитва Борис Джонсън да ги убеди?
Британският премиер опитва да представи решителната си победа на изборите през декември като моментът, след който британците могат уверено да продължат напред към бляскаво ново бъдеще. Но Джонсън има един проблем.
Въпреки неговия оптимизъм, почти постоянен поток от по-мрачни и неприятни послания се носи от "Даунинг Стрийт" 10. И обвинителните погледи гледат към най-старшия съветник на Борис Джонсън - Доминик Къмингс.
Къмингс е една от най-спорните фигури в съвременната британска политика. На него беше приписвано планирането на успешната кампания за напускане на Европейския съюз. Той е придобил репутация на маниак на тема контрол, както и на човек, който брутално руши съществуващия ред и който мрази както установените практики, така и политическия елит.
И все пак, въпреки цялата му видима мания за контрол, според някои Къмингс е човек, чиито най-чисти инстинкти го карат да излиза извън контрол.
Откакто се е присъединил към Джонсън в „Даунинг Стрийт", Къмингс е в центъра на най-големите спорове около британското правителство. Последният инцидент беше свързан с един от подчинените на Къмингс - Ендрю Сабиски, който беше принуден да подаде оставка, след като се разбра, че преди е правил сравнения на интелекта на чернокожите и белите американци, както и изказвания в полза на евгениката (набор от концепции и практики в приложната генетика, целящи подобрение на генетичните качества на група хора).
Вестникът Metro, безплатно издание, четено от милиони хора на път към работа из цялата страна, излезе със заглавие "Расистки „странен тип" напуска поста на Даунинг Стрийт 10".
Фактът, че определението "странен тип" е в кавички, е значим. Той е отправка към реклама, която Къмингс пусна в личния си блог по-рано тази година, в която прикани "странни типове и неприспособленци" да кандидатстват за работа на "Даунинг Стрийт".
Изглежда точно по този начин Сабиски е започнал да работи за премиера. От правителството отказват да разкрият дали той е минал през пълноценна проверка на миналото му, нито дали Къмингс го е назначил, без да се допитва до никого.
Скандалът със Сабиски идва след месеци на "типични моменти на Дом", както британските медии определят неговите прояви. Една от тях беше уволнението на висш съветник на министър от кабинета, и после извеждането й от "Даунинг Стрийт" от въоръжена полиция. Друга негова проява бе играта на "разделяй и владей" с пресата. Неудобни за властта журналисти бяха изключвани от правителствените брифинги. Имаше твърдения, че правителството се подготвя за открита война с BBC, а премиерът бе поставен в странната позиция да защитава медията от собственото му правителство.
Близки съюзници на Къмингс твърдят, че медийният шум около него е преувеличен и, вместо да се ангажира в комуникационни войни и разговори с журналисти, Къмингс прекарва повечето си време в работа по политики и ежедневно управление на екипа на "Даунинг Стрийт".
Историите за най-висшия съветник на премиера в момента се радват на голямо внимание във Великобритания. Някои министри от правителството и законодатели от консерваторите започват да губят търпение.
"Има смазваща загуба на доверие в Доминик и способността му да изпълни радикалните си стратегии", коментира един от министрите от кабинета, който съжалява за навика на Къмингс да отвлича вниманието от иначе позитивни теми.
Колкото по-дълго Къмингс остава най-влиятелният човек в най-близкия кръг около Джонсън, толкова по-вероятно е разочарованието да зарази и самия премиер. Когато Борис спечели мнозинството, има много добра воля от повечето от консерваторите, които преди бяха скептични за лидерските му способности. „Все още чакаме да видим какво ще направи той по този въпрос", заявява една от влиятелните консервативни политически фигури.
И тази добра воля се губи всеки път, в който консерваторите са принудени да гасят пожари, запалени от човека, който би трябвало да стои зад дневния ред на техния премиер.
Всичко това води до въпроса: защо Къмингс все още работи за премиера?
"Борис има достатъчно власт, за да го обуздае, ако поиска. Но в момента очевидно той смята, че Къмингс прави това, което се иска от него - да продължава с реализацията на подривна, но резултатна програма", казва Тим Бейл, професор по политология в университета "Кралица Мери" в Лондон.
Съюзниците на Къмингс изтъкват факта, че въпреки бруталния му стил той е осигурил желаните резултати за същия елит на консерваторите, който счита подхода му към политиката за вулгарен.
„Може и да чуваме от време на време негодувание, но той беше реабилитиран, когато споразумението за Брекзит се случи през ноември. Същото беше и с изборите. Докато той продължава да осигурява резултати за Борис Джонсън, си струва той да го държи наоколо", смята негов приятел и бивш колега.
А докато премиерът смята, че си струва да държи Къмингс в лагера си, нещата надали ще се променят. "Доминик винаги е заявявал, че ако няма пълен контрол, няма никакъв смисъл той да заема този пост", казва негов съюзник.
Държавните служители и други съветници, които са работили с Къмингс, казват, че стилът му на управление е да демонстрира явно на колкото може повече хора, че той има пълен контрол. След като наложи доминацията си, той се опитва да разшири сферата си на влияние.
На "Даунинг Стрийт" той е постигал това, като е правил всичко по силите си да руши традиционните отношения между министрите от кабинета и техните специални съветници. Съветниците споделят, че Къмингс изисква от тях да бъдат лоялни към него, вместо към шефовете си.
Един от бившите съветници на министър от кабинета казва, че е имало опити да се гарантира, че "хора на Дом" работят за министри, считани за "непослушни или нелоялни".
И това не е само въпрос на опиянение от властта за Къмингс. Хора, които са работили с него, обясняват, че той не е недоверчив към хората, просто им няма доверие да вземат правилните решения. Многобройни източници коментират, че Къмингс искрено вярва, че е по-интелигентен от почти всички, с които контактува.
Джонсън е знаел с какво се захваща. Съюзници на Къмингс казват, че когато постът му е бил предложен, той ясно е показал на Джонсън, че ако ще изгради екип от лоялни хора, то той иска да бъде начело. Специални съветници смятат, че Джонсън охотно се е съгласил, защото не е искал да изживее бунтове като тези, които в крайна сметка свалиха предшественичката му Тереза Мей.
Естествено, Къмингс е могъщ само докато Джонсън вярва, че агресивният му стил на политика носи нетни ползи. Реалният въпрос е дали и кога Къмингс ще стане по-вреден, отколкото полезен. "Винаги има компромис между това хората да се чувстват сякаш трябва да изпълняват програмата и създаването на атмосфера на страх, която влияе негативно на лоялността и продуктивността им", казва Бейл.
Съюзници и врагове предричат, че това няма да продължава вечно. Министър от правителството обяснява, че агресивният подход на Къмингс придава "лош имидж и неприятна репутация на партията".
Както казва един от неговите приятели, "колкото повече хора се сблъскват с него, толкова повече врагове ще има". Според него основен проблем за Къмингс може да се окажат необичайните му методи на назначаване на хора или погрешно решение.
Ако и когато настъпи краят на Къмингс, според мнозина това ще се случи по негова собствена вина. Това може да стане, защото той няма доверие на другите да правят нещата както трябва, така че ще се опитва да контролира всичко и ще допусне грешка.
Образът, който му изграждат хората, които го познават, е на човек, който с лекота би могъл да се самовзриви в опити да поправи бойлера си, защото смята, че водопроводчикът е идиот.
До този момент, най-спорният човек в британската политика ще продължава да бъде сред най-влиятелните мъже в британската политика. И колкото и болезнен за преглъщане хап да е това, докато Борис Джонсън не реши, че търпението му си има граници, хората, скубещи си косата заради необичайния подход на Къмингс към работата, ще се наложи да търпят.