Ожълтяване

От колко време не сте се събуждали без "сензационни разкрития" и "шокиращи скандали" по телевизията? Знаете ли какво се случва, след като краткият им шум заглъхне? Кога за последно чухте или прочетохте нещо градивно? Ако се затруднявате с отговорите на тези въпроси, значи се намирате под влиянието на знака "Жълто". Цвят, който привлича. Журналистика, която печели. Стил, който диктува в политиката и в управлението.

Тази симбиоза създава нашето Царство на дребнотемието, където дните са до пладне. Населението получава кьорфишеци* от своите властелини. Политиката е нескопосана интрига с несменяеми герои. Флашки и лични нападки правят новинарско съдържание. То се консумира с удоволствие и мярка, обикновено по внимателно зададен сценарий и график.

Ожълтяването на масите струва най-ценното, което едно общество трябва да притежава - критично мислене

Може би, ако го имахме, някои партийни лидери щяха да са обикновени хорица, енергията от Орлов мост нямаше да се изгуби, дъвката "Белене" щеше да е в кофата, а детските надбавки нямаше да са предизборно обещание.

"Аудиториите се вкарват в спирала на тотално объркване. Излизането от това състояние е дълго и болезнено. Но подобна среда позволява на създателите й да манипулират дневния ред на обществото и да прокарват по-лесно своите интереси, дори когато те са непопулярни", казва политологът и университетски преподавател Росен Стоянов.

Най-печелившата стратегия за ангажиране, тоест - отвличане на публично внимание, са анонимните скандали. "Възходът на флашките показва, че българската демокрация е в криза, но те не трябва да бъдат излишно демонизирани. Техният час настъпва, когато медиите, отдадени на политически и корпоративни интереси, забравят за гражданския си дълг", коментира колегата му Иво Инджов.

Нищо лично, просто бизнес

Разбира се, в крайна сметка става въпрос за пари. "През последните години медиите се превръщаха в пропагандни машини, използвани от своите неясни собственици за печалба чрез влияние, като най-често става дума за преразпределение на обществени ресурси", твърди Стоянов. Резултатът - граници върху свободата на словото, мигновена ориентация към силните на деня, тежка и трайна автоценура, заглушаване на теми от значим обществен интерес.

"Все по-малко журналисти и във все по-малка степен остават лоялни към търсенето на истината и към своята аудитория и стават послушни изпълнители на волята на издателите. За тях пък медиите са бизнес, проценти печалба или просто лост за гарантиране на влиянието им в други икономически сектори. Уви, романтиката на призвания да търси правдата журналист и на медиите като "кучета пазачи" на обществения интерес явно остана в зората на родната демокрация", изтъква Стоянов.

Друг проблем, според него, е неяснотата за собствеността на големи медии - основна причина страната ни да получава обидно ниски оценки в международни класации, измерващи свободата на словото.

"Излизането от този порочен модел изисква финансово автономни медии, добре подготвени журналисти и журналистическа култура, при която журналистите осъзнават защитата на обществения интерес като висша цел в професията", обобщава Иво Инджов.

За съжаление "журналист" се превърна в мръсна дума, а професията изглежда като придатък на властимащите и тяхната битност. Неслучайно в последните години на медийния пазар се роят и просперират жълтите медии - там се обсъждат не идеи и политики, а политици.

Ожълтяване на масите

"Огромният проблем е в това, че през последните няколко години в негласен "официоз" се превърнаха "жълтите медии" - печатни издания, сайтове и телевизии с "анонимни" автори и собственици, които с подобни похвати всекидневно манипулират аудиторията си", коментира Стоянов.

„Ефектът е както формиране на недоверие към всички публични личности, така и сваляне прага на търпимост в моралната и политическата ценностна система на цялото общество. Подрежда се пъзел от медии, пиар, социологически и рекламни агенции, който влияе върху способността на отделните индивиди да преценяват критично действителността", обобщава той.

След като един продукт се задържа на пазара, значи има кой да го консумира. Тук идват и "медийните бомби", които се детонират по план. Разбира се, авторът им е анонимен. Има и редки случаи, в които "анонимните" са истински хора, които крият лицата си от страх.

„Доста често подобни сигнали или контролирано изпускане на информация са плод на определени корпоративни и/или политически интереси. Те са поднесени в точното време. При скоростта на действие на съдебната система у нас те стават на практика публични присъди", допълва Росен Стоянов.

На фона на това не е изненадващо, че преживяхме най-обърканата и жълта предизборна кампания за предсрочния вот. „Избирателите бяха поставени в ситуация на "анонимки" и много въпроси без ясни отговори. И близо половината от тях отказаха да участват в театъра на демокрацията", коментира Росен Стоянов, визирайки и скандала с намерените бюлетини в Констиброд в деня за размисъл.

"Остана и неясното усещане за някак самоподреждащо се в медийното пространство ескалиране на политическата ситуация. Всичко това потвърди факта за промяната в отношението на доста от медиите към политическите сили, когато те са на подстъпите на властта, когато я упражняват и когато си взимат сбогом с нея. Защото сблъсъците им с управляващите не са плод на ценностни различия, а на пресметлива размяна на политически срещу икономически комфот", изтъква Стоянов.

Според Иво Инджов по-важен е не техният източник, а да има виновни, ако твърденията се окажат истина.

Нека ваденето на кирливи ризи започне сега

Съвсем скоро ще разберем "шокиращи истини" за управлението на ГЕРБ, сред които колко струват полетите на Бойко Борисов с правителствения самолет и тоалетната хартия на предишното Народно събрание. Правителство на Орешарски, подобно на всичките му предшественици, веднага показа желание за реваншизъм. Все сензации, които показват консумацията на властта, но не и нейните зависимости и кръгове.

"Започна вече традиционно "говорене за наследството" при смяна на властта. Залитането в очернянето на опонента и изтъкването на този фон на изключителните постижения на новото управление бе теза, превърнала се в лайтмотив на кабинета "Борисов". Подобен подход се забелязва и при новите управляващи, като вече, през нарочни медии, се заговори за "дупка" в държавните финанси от над 1 милиард лева, което може да послужи за смекчаване на обещаните резки промени най-вече в социалната сфера", казва Росен Стоянов.

"Някои привиждат зад размяната на резки реплики някаква информационна или медийна война. Едва ли. По-скоро става въпрос за нападки, инспирирани от финансови и политически интереси в медийното пространство. Там текат както естествени процеси на окрупняване, така и опити за свръхконцентрация и монополно положение в отделни сектори - например, разпространението на печатни издания", коментира Росен Стоянов.

"Наличието на мощна гражданска публичност в интернет, по-специално във Facebook, усилията на граждански движения и организации за налагане на контрол върху политици и закони, както и по-прозрачна медийна среда са гаранция, че нещата биха могли да се променят в положителна посока", оптимист е Инджов.

Докато се случи някаква промяна, предстои да преглътнем поредния цикъл на вадене на скелети от гардероба, който при ГЕРБ трая повече от три години от мандата. Ревизията на предишното управление неизбежно ще породи лавина от скандали без последствия, с които само ще си загубим времето. Просто жълтото мислене не ни отива.

*Кьорфишек - буквално означава патрон, който не успява да се възпламени, получава се гърмеж и пушек, но не и изстрел.