Не е имало правителство в България, при чието управление да не е бил отбелязан поне един знаков разстрел. И да не си е отишъл поне един голям бос на контрабандните канали и разпространението на наркотици.
Поли Пантев през март 2001-а по време на управлението на Костов, Самоковеца през 2003-а по времето на НДСВ, Иван Тодоров-Доктора беше преселен в отвъдното през 2006-а, а между две правителства, през лятото на 2005 г. куршум от упор уби Антон Милтенов-Клюна.
На тия убийства знаковото им е, първо, че умират важни персони (било от надземния и/или подземния свят), второ, че си остават неразкрити, и трето, че всяко следващо измества фокуса на вниманието от предишното неразкрито.
При ГЕРБ (все) още не се беше случвало. Боби Цанков не го броим. Твърде дребна риба е, макар и да е имал връзка с Клюна и други оперативно интересни лица...
Но когато в рамките на по-малко от десетина дни се случат две покушения - над политически лидер, какъвто е Ахмед Доган, и на осъден шеф на сериозна организация за разпространение на наркотици като Златко Баретата, какво значи това?
Да не бъдем кръвожадни. Доган получи своя нимб и напусна политическата сцена като херой, за да се прибере зад кулисите. Баретата, който престоя близо година и половина под домашен арест заради операция, вместо в затвора, ще продължи с домашния арест, докато се възстанови от нападението, от което оцеля на косъм.
Ефектът от двата случая обаче е, че пораждат еднакъв резултат. Всяват паника, напрежение, страх, пренареждат обичайния дневен ред и сгъстяват боите около имиджа на България във външнополитически план. А президентът Плевнелиев как хубаво и бодряшки се изказа как ни вижда в Шенген до края на годината.
През 2006-а, когато убиха Доктора, тогавашният вътрешен министър Румен Петков заяви, че поръчковите убийства се правели организирано и по график, за да се компрометира и попречи на влизането на България в ЕС. "Изключително неприятен случай" нарече нападението над Баретата мнистърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Вчерашната стрелба по Баретата пред входа на храма на Темида - Съдебната палата, се случи в деня, в който министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, правосъдният министър Диана Ковачева и главният прокурор Сотир Цацаров бяха на среща в Брюксел с главния секретар на Европейската комисия Катрин Дей.
Със сигурност се е говорело повече за атентата в Сарафово, отколкото за организираната престъпност. Все пак самият Цветанов на няколко пъти беше обявил, че гръбнакът й е пречупен.
Една от версиите, по които работи СДВР за стрелбата е, че цели да има голям обществен отзвук, каза по БНТ заместник-директора на столичната полиция Ивайло Спиридонов.
Няма нужда да си особено грамотен, за да знаеш, че когато се предизвика силна уплаха, гняв, ужас, страхове (от престъпност, безработица, ниски доходи) нормалната мозъчна дейност се нарушава и така ставаме особено податливи на манипулации и внушения. Просто защото възможността за разумна преценка е силно нарушена.
Резултатът е, че отсега до изборите, които, както разбрахме от устата на премиера, са предвидени за към 7 юли, вместо да питаме всички значими политически партии едни съществени въпроси, те ще ни налагат други - и въпроси, и отговори.
В деня на стрелбата по Баретата имаше значително по-важни теми и за премиера Бойко Борисов и за вицепремиера Цветан Цветанов. Но стрелбата по бившия командос окупира предните позиции на новинарските емисии в радиата и телевизиите и първите страници на вестниците.
Само преди ден EU Observer съобщи, че разследването за атентата в Бургас ще приключи през февруари, като се позова на координатора на ЕС по въпросите на тероризма Жил дьо Кершов. До момента ние не чуваме от своите си управляващи за какъвто и да било напредък по взрива в автобуса на летище Сарафово, при който загинаха шестима израелски граждани и един българин. А Цветанов се оплита дали е казал, че е стопроцентово камикадзе или не.
Вместо да продължава да се обяснява за АЕЦ "Белене", Борисов най-сетне да каже знае ли точната цена на българската част от проекта "Южен поток". Защото, както съобщиха руски издания, проектът вече има нова цена от 29 млрд. евро, а ние така и не знаем окончателната цена на тръбата, която ще минава през България. От това зависи 15 или повече години няма да получаваме никакви приходи от транзитни такси.
Не по-малко важно е какви приоритети предвижда ГЕРБ за следващия мандат, дали БСП ще върне подоходното облагане, ако случайно вземе властта - и ще се коалира ли с ДПС, ще има ли приоритетни за държавното финансиране сфери, така както Турция обяви за такива медицинския туризъм, науката, образованието и киноиндустрията си, ще бъде ли променен радикално моделът за финансиране на здравеопазването...
Толкова много има за питане. А от нас искат да се страхуваме.
