Какво може да направим, за да променим България, да я превърнем в по-добро място за живот?
Винаги, когато стигна дотук в мислите си, се питам за едно - откъде и как би могла да дойде промяната? Това се оказва най-трудния въпрос, до който всеки българин с достатъчно ум, опит и честност би трябвало да е стигал.
България се променя неусетно. С риск да използвам клишета ще кажа: България вече не е същата. Всеки може да види промените, които настъпиха през всичките тези години, и много от тях са положителни. Добрите новини обаче често остават назад, избутани от собствените ни страхове, като в колонки на жълт вестник.
Хорър-митовете
Именно така, с широко "затворени" очи за положителното, в нас са се родили някои от хорър-митовете в душите ни: "Всички интелигентни и кадърни хора са зад граница"; "Няма свободни работни места"; "Няма шанс да получиш повече от минималното"; "Всички хора с пари са измамници или престъпници"; "Никой не иска да направи нищо за да промени нещата"; и много други...
Така недоверието, трупано в нас, ни блокира, ограничава и дори разяжда, защото развитието на една страна е именно в обмена между хората, във вземането, за което всички са толкова гладни, но и в даването.
Очевидно е, че тези легендарни български "закони на несполуката" са чисти брътвежи. Абсолютна глупост и заблуда е твърдението, че всички активни хора са напуснали страната - ние с вас както се вижда, сме тук. Толкова умни, че да си задаваме въпроси, да търсим отговори, да публикуваме статии, да спорим. Да действаме. Може би все пак някой е останал?
"Е, ама ние сме едни...", би ми казал моят песимистичен читател, и недовършеното му изречение няма да е от липса на речник или идеи, а просто защото сме в публичното пространство. Ако му дадем думата, без да се притеснява, той ще ни опише чудесно и ярко всички отрицателни страни на нещата, всичко, което ни задушава, както и какви точно са собствените ни проблеми.
Защо? Защото е недоволен. Ами щом е недоволен, значи иска промяна. Иска ли промяна, значи иска и да направи нещо. Ето още един рухнал мит - за безхаберието. Истината е, че у всеки от нас гори, понякога по-силно, понякога по-слабо, желанието за промяна.
Твоите, моите, нашите 15 минути решителност
Всеки е имал своите 15 минути решителност - когато несправедливо е спиран и глобяван, когато е съден от Топлофикация да речем, или когато просто е закъснял смс-ът му за "синя зона" и колата му е със скоба... Да не говорим за случаите, свързани с живота или здравето ни. Тогава ние всички искаме да направим нещо. Искаме промяна.
Как да дойде? Откъде? Какъв е начинът? Защото, съгласете се - всички знаем, че промяната идва първо от теб самия. С кое да започнеш? Ако слушаме приятните езотерични книги трябва да се усмихваме. Трябва да мислим позитивно, да се отнасяме един с друг с разбиране и внимание.
Браво. Това звучи гениално... отвеяно и неясно.
Ние, българите, искаме резултати. Искаме да знаем как това ще подейства на заплатите и данъците, на парното и външния дълг. Искаме хапче, от което да спре да ни боли. Веднага.
Хапчето е джоба ни
Истината е, че за да разберем как можем да променим нещата - трябва да разберем какъв е начинът, по който те се променят, да се научим на нещо, за което винаги сме мислели, че става от само себе си.
Ами така е - гласоподаването е като пишкането редовно на гърне - останалото ще го свърши мама. За нас е важно да сме били послушни, и да чакаме. Да чакаме да ни преместят, завият, преобуят, да ни разрешат свободно преминаване в ЕС, и да ни намалят данъците.
Нещата се променят с работа, с много труд в насоката, в която искаш да наклониш везните. Да променим себе си означава едно единствено нещо - да започнем не просто да го искаме, да цъкаме от яд или да се отчайваме по някакъв друг начин.
Означава да намерим своята роля в промяната. Да седнем една вечер и да си помислим какво точно може да направим. Да подкрепим някой простест, дори във Фейсбук, ако щете. Ами ако е нещо повече, например сериозно да излезем пред парламента?
А може би има хора, които работят точно по желаната от нас промяна и им трябва просто малко подкрепа, например от компютърен специалист или счетоводител? Може пък и да ги подпомогнем не само на думи или с празни декларации.
Този поглед върху нещата малко прилича на преглед на къщата или на колата. Имам да сменя онзи прекъсвач на банята, бравата на хола се клати, трябва да я затегна, изгоряла ми е една крушка от късите светлини... Ние някак успяваме се грижим за дома си, за семейството и горе-долу може би за работата си.
Но не осъзнаваме или подминаваме факта, че всъщност държавният бюджет е общата ни заплата, нашия хладилник и пералня, нашият общ транспорт. Тук песимистичният ще свие устни - "Това не е моята държава! Стига с тия прокламации!" Да, и смогът над София не го дишаш, понеже не си оттук и си за малко, нали?
Ако могат да видят ясно връзката между действие и резултат, хората биха били по-активни.
Кой друг ще го направи, ако не ти и аз, приятелю? Всяка идея е по-малко от въздух, ако не се опиташ да я приложиш на практика. Предложи я на някой познат, говори за нея, ако щеш направи Фейсбук група. Промените, постигнати от различни хора в България, ни съпътстват всеки ден, само трябва да погледнем в интернет.
След активността това, на което трябва да се учим, е взаимната помощ, обменът, нашите общи отношения.
Хора, крайно време е да разберем колко сме свързани всички един с друг. Тази кофа с боклук, която само подбутваме пред вратите си в кооперацията, в която живеем - страната ни, си е наша. Днес ще успееш да прекараш онзи от първия етаж да я изхвърли, но утре някой от по-високо ще прекара теб.
Доверието, доверието, доверието...
За да могат двама души да работят заедно, им е необходимо най-простото нещо - доверие.
Как работим ние за доверието? Ами подсигуряваме се - правим проучвания, използваме хватки, за да привържем отстрещната страна, договори, съглашения, и ако нещо се случи - а то винаги се случва при такава подготовка за война - се започват обвинения, битки, адвокати.
При промяната трябва да се научим на безрезервно доверие. Ето тук моят песимист започва да се смее - "Започнаха наивните лозунги, значи скоро ще минеш към усмивки, целувки и братство на народите."
Просто не ме е разбрал - не знае смисъла на понятията доверие, морал и отговорност. Те са използвани в публичното пространство от политиците, в работата ни - от шефовете или мениджърите, навън - от хора, които се опитват да получат нещо от нас - послушание, вот на доверие, пари, власт.
Думите сами по себе си будят недоверие, когато някой ги използва без ирония. Значи нещо ще иска. Истинските им значения са се изтрили и изхабили, и това което скърца по дъската, не е вече тебешир, а само маникюрът на учителката. Затова и песимистът тук свива устни.
Доверие означава да направиш нещата така за клиента, влезнал в магазина ти, че той да няма избор да не се върне при теб. Означава при най-малкия намек за насилие в трамвая да станеш, за да защитиш момиче, дете или старец (те са най-честите жертви).
Означава да си купиш нещо от аптеката, без да трепериш и да проверяваш хиляди пъти по форумите читаво ли е, умрял ли е някой, има ли специални разпознавателни знаци за оригинала.
Означава и да избереш българското. Съзнателно, при всички случаи и навсякъде, където е качествено. Означава и да надуваш мегафона, не само когато нещо не ти харесва, а и когато си много доволен. "Хей, страхотно сирене са направили тези от ... (без марки, нямаме рекламна мисия)!", "Хей, този доктор е уникален специалист!"...
В общи линии - това са моите идеи за промяна.
Така ще успеем да изградим общество от активни хора, които се интересуват от всичко, подлагат всяка обществена случка на преценка, и защитават именно ценностите, около които са се обединили. Ще започнем да си вярваме. Един на друг. Както вече казах, тук няма две или повече страни. Всички сме на една-единствена.
Защото просто имаме само една страна.
Имаме България.
Браво!Уникална и обективна статия отърсена от соц.манталитета ни.Време е да почнем да си чистим гърнето!
" Защото е недоволен. Ами щом е недоволен, значи иска промяна. Иска ли промяна, значи иска и да направи нещо. " Това ми звучи като оня виц, дето ако нямаш рибки, то ти си пе*ераст...желязна логика...
Ако да загубиш 10% от населението за 10 години, и то при присъединяване към сравнително цивилизовано структури като ЕС и НАТО, е добро, значи сме супер. И ако правителството е огледало на нацията, то значи 2/3 от народът не може да чета и да пише, няма елементарна култура и възпитание. Но пък може да приказва без да мисли... Иначе сме най-великите. Даже и магистрала ще си построим... цяла при това. Дали няма да ви е смешно, ако някой прост човечец от село ви заяви с гордост че си е построил вече вътрешна тоалетна... Ей така им е смешно и на германците, като кажем, че ще си построим магистрала :-)
Трябват ни още много мотивиращи хора като теб
До № 5.Опитът ти да развалиш ефекта от статията е не само неуспешен,но и из- лагащ самия теб като позьор.Първо - няколко бързи клишета в стил "ДянкоФ",пос -ле - мУдрости на тема формиране на обществено мнение,а накрая - опит за изводи ... Който няма попагандна цел и не се изживява като ментор,пише свежи неща.
Прав е човекът. Нещата няма да станат с мрънкане а с бачкане и позитивизъм. Ето примерно постът през пост надолу - смешни сме били, че едвам ще се сдобием с една магистрала... Ами смешни сме, но вървим в правилната посока. Ами без нито една? Няма как да стане като с магическа пръчка - хоп и сме като Германия, примерно... И никой не ни е крив за хала. Много работа има и трябва да се свърши от нас самите, всичко друго е вятър и мъгла. Който не му харесва - терминал 2.
До НОМЕР 5!Първо не виждам какво те провокира да напишеш подобно хейтърско изявление и с какво автора или някой друг ти е крив.Второ, защо въобще се занимаваш с малките ни мозъчета ами не вземеш с твоята "Дълбока мисъл" да си поръчаш един билет до САЩ,за да не би случайно да затъпееш покрай нас.Сега да ти обясня аз накратко авторът какво пропагандира,защото явно ти си неспособен да вникнеш.Обяснява на лумпени като тебе,че всеки е част от държавата и всеки трябва да прави компромиси с другия в определен момент, за да изградим ОБщЕСТВО.Не можах да ти схвана примера с Апостола - "Васил Левски. Отива при хората. Говори със хората. И после хората го следват. За промяна."(явно съм неспособен да вникна в космическия ти разум).В общи линии по мое мнение си нахвърлял думите е така безразборно, без дори да си имаш на идея какво говориш.Айде сега затвори тълковния речник(спри да зубриш думичките на килограм) и почни да мислиш преди да говориш!АМИН!
номер 5!Извинявай че те пратих в америка.Очевидно си станал поданик на Дания, тъй че крайно време е да почнеш да коментираш обществения живот на своята нова страна и да не се занимаваш с дебили като нас!
Браво !
Все се надявах повече хора да мислят подобно на мен и някои мои приятели, но автора надмина всичките ми очаквания. Благодаря му , а също и на всички подкрепили го ! Важно е да осъзнаем какво имаме - готина страна , доста свястни хора , уникално висок процент на собственост на жилища , да си спомним какви благи и добри хора бяха бабите и дядовците ни и колко много са направили родителите ни за нас . Нека помислим и какво ще оставим на децата си - тук в България. Моля не купувайте клюкарски вестници , не гледайте пошли телевизии /аз не съм гледал телевизия от около 4 месеца/, живейте собствения си живот , а не на някой "Педро" , вършете си с удоволствие работата си и картината на живота ни ще стане доста ведра. Успех на всички добри хора!
С удоволствие прочетох статията и срам не срам, започнах да си пиша коментара още преди да я довърша - просто, за да не ми изябгат мислите. С невръстните ми 25 години все по-често си задавам същия въпрос - какво може да се промени, за да бъде България такава, каквато я виждам и искам да бъде и дали някаква незначителна част от тази промяна може да дойде от мен и от моите приятели. Непрекъснато слушам колко е зле тук от всякакви хора, срещнати на всякакви места и се усещам като буфер между негативизма и "хорър-митове". Чакайте, бе, хора! Проблемът не е дали България е райското кътче на земята или последната дупка на 3-тия свят! Струва ми се, че изразходва прекалено много енергия в решаване на този безсмислен спор, няма верен отговор! Не искам да звуча наивно, но си мисля, че въпросът, на който трябва да се отговори, не е какво не е наред, а как аз за себе си мога да се опитам поне да го подобря... Поздрав за текста! ;о)
Браво на Мирослав Моравски за статията! Като започнем да си задаваме правилните въпроси ("Какъв е начинът? ... С кое да започнеш?"), неминуемо ще започнем да намираме и отговорите им. А аз за себе си мисля, че съм ги намерил, обаче ми трябваха 10 години търсене. И се съгласявам пак с мнението на на автора - нужно ни е "Доверие и действие". "За окончателното ни излизане от депресията трябва да имаме едновременно: а) достатъчно качествена информация, б) умения да я интерпретираме и разбираме правилно, и в) умения да действаме адекватно за подобряване на положението си. В основата на това мое убеждение са следните 3-4 фундаментални, ала невидими за простото око, зависимости: 1. Разполагането с качествена информация е задължително условие за доверието между хората в една обособена общност - квартал, село, град, държава. 2. Доверието между хората в една обособена общност е задължително условие, за да разполага тя с достатъчно пари. Механизмът е прост: паралелно с националната валута са в обръщение и добре функциониращи 3. "Локални" пари. За да работи добре договорът за локалната валута, хората трябва да му имат безрезервно доверие (виж превода ми на статията на Бернард Летаер “Какво са парите”). У тях не трябва да има и сянка от съмнение в това, за което са се договорили да бъде тяхна обща "разменна монета". 4. За да има ефективно действаща локална валута, освен доверието в "договора", е нужно на местния пазар да има и достатъчно разнообразни стоки и услуги за размяна благодарение на този договор. (Внимание! Долнокачествената информация освен, че намалява доверието между хората (виж т.1), ограничава неимоверно разнообразието на предлаганите стоки и услуги, защото стандатризира нагласите, т.е. плановете, на производителите.) При сегашното положение на фактически информационен монопол (хипотезата ми е, че собствениците на всички влиятелни национални медии са хора подчинени на шепа нечистоплътни бизнесмени) можем да разполагаме с качествена информаця само на някакво локално ниво, на някаква ограничена територия и то за близки събития. Защото колкото по-обширна е територията, т.е. колкото получателят на информацията е далеч в пространството и времето от събитието, толкова повече му се налага да разчита на информационен посредник, за да разбере "Какво, за Бога, се случва?!". Последната зависимост е гаранция, че информацията достига до него изкривена, непълна или направо подправена. (Познаването на собствениците на най-влиятелните телевизии, радио и ежедневници е много полезно за осъзнаването на този факт.) ..." цялото на http://www.probujdane.com/statii/doverie.htm
Верно е, нещата са в наши ръце! Нека всеки действа за една по-добра България!
Сложих я на "стената" си.
За да има промени трябва да има трибуни, дискусии и възможност това да се превърне в обществено решение. Сега това се решава от избрани личности, които по-често мислят за своя джоб (преизбиране) отколкото за хората. Защо няма законова възможност за участие в съвещанието на кметствата, в приемането на закони, в издаването на присъди, в работата на училището, университета и т.н. Ако всеки по списък за гласуване е задължен да участва в обществена комисия в две заседания годишно гласът на обикновенния човек ще се чува и ще има тежест. Сега се правят стачки за да се чуе гласът на гражданина. Кога ще се създаде възможност за участване в правителствените решения, които касаят всички. Топлофикация е лоша и хората си правят печки с дърва и въглища. Никой не мисли, че после въздухът ще стане още по-лош. Токът ни се вдига заради зеления ток, а Белене е изход според 70 % от българите, но ние нямаме право на глас. Лекарствата са скъпи, болниците не работят както трябва, а пациентите не могат да кажат мнение - защо става така. Може би на някой му е изгодно това да е така и именно заради това трябва да се промени законът за да е добър за всички, а не за няколко управници и свързаните с тях хора.