Всеки политик в тая страна се е центрирал в гражданите. Бойко Борисов създаде преди време движението, прераснало в партия - Граждани за Европейско Развитие на България. Меглена Кунева оня ден - "България на гражданите".
България на селяните, изглежда, остана в 20 век, умря с последния николапетковист, издъхнал в лагерите на смъртта след 1944 г. А земеделските партии в най-новата ни България така и не се възродиха.
Селяните отмират. Между последните две преброявания - от 2001 г. насам, селското население е намаляло с 428 798 души. Не заради миграцията към градовете, то вече няма и жива сила да мигрира, а заради смъртността.
Усещате ли го по качеството на храните, които си купувате от магазините? Ако имаше истински селяни, щеше да има и български картофи, наред с полските, египетските и германските, български ябълки - наред с македонските, и... да не изброявам. Ако ще, министърът на храните десет стандарта да извади, все тая. (Добре, че го усетиха в несъстоятелността на тия PR акции, че спря, да не се излага...) Като няма кой да произвежда, все едно дали ще си купуваш колбас с по-малко или повече соя.
Вместо да се позиционира към възраждане на земеделието ни и селското стопанство, Мирослав Найденов се е втренчил в рецептурник за храни. Смешка. (А, Дупетата, между другото, пак си се продават...)
Но ако днешна България е индустриална държава, да оправдаем срива на този отрасъл, който е давал две трети от националния доход на Третото българско царство. Не е - личи по пазара на труда, който представя снимка на една икономика на услугите: продавачи, служители в кол-центрове, разработчици...
А по села и градове се оформя, постепенно и непреодолимо, кастата на лумпените. Хора без работа, изпаднали от пазара на труда, с "непреодолими липси в личния живот" (по описанието, дадено от Института по психология на МВР на обявения за подпалвач на 12 коли Юлиян Ковачки).
На една от предизборните си срещи в село Белица Росен Плевнелиев заяви, че ако бъде избран за президент, ще работи за стратегия за развитие на земеделието през следващите 10 години, която да позиционира българското земеделие по нов начин. Е, избраха го. Но стратегията липсва сред 10-му приоритета в бъдещата му дейност на държавен глава.
Премиерът Бойко Борисов обича да развива разни теории как да си садим картофи и други насаждения, за да помагаме на семейния бюджет. Това си е връщане във времената на затвореното натурално стопанство - и да си менкаме кило картофи от градинката пред вилата срещу щайга ябълки на съседа.
Министерството на земеделието и храните си трае и ослушва, вместо да покаже някаква смислена стратегия какво има смисъл да сее и какво не в близките 10 години, както и за гледането на добитъка. Ако ще се храним качествено и ще изнасяме. Другото го знаем - внос на соя, палмово масло и сухо мляко, шротове и разни отпадъци, които се влагат в храните.
България разполага с 3.8 милиона декара пустеещи земи. През май т.г., когаго се представяше стратегията за развитие на икономиката на Трайчовото министерство, Борисов публично заяви някакви надежди да сме изхранвали човечеството един ден. Как ще стане тая работа - ще направи лумпените селяни, ще раздаде на всички по една мотика или ще регистрира Селяни за Европейско Развитие на България...
