Най-близките избори са през май 2019. Като махнем почивните дни, дългите уикенди и летните отпуски направо можем да кажем, че не е останало много.
Хубавото на европейските избори е, че никой не се интересува от тях, освен ако не се случи нещо много драматично, като след Николай Бареков-евродепутат и това вече е относително понятие. Те са добра загрявка за стягането на партийните централи, особено с оглед на местните избори, които са планирани няколко месеца по-късно. Като се има предвид и фактът, че парламентарните мнозинства в България са крайно нестабилни, а от 2009 г. не е имало редовно правителство с изкаран докрай мандат - става очевидно, че е време да се стягат редиците.
Този четвъртък се очаква "Да, България", "Демократи за силна България" (ДСБ) и "Зелените" да обявят общия си политически проект, който ще носи името "Демократична България".
Преди седмица лидерът на СДС Божидар Лукаски също обяви новата партийна линия - консерватизъм, патриотизъм, национализъм и потенциална коалиция с новите наематели на "Раковска" 134 - НФСБ на Валери Симеонов. И макар мнозина да бяха учудени от този ход, самата новина за това възможно обединение далеч не е изненадваща. За разговори между двете формации имаше слухове от доста време насам, но те вече придобиват официален вид.
За големите играчи като ГЕРБ и БСП ситуацията е ясна. Борисов традиционно се явява сам на избори (засега), докато БСП владее изкуството на големите и безсмислени обединения от типа на Коалиция за България.
Новият потенциален съюз между СДС и НФСБ от една страна разбива вече съществуващата коалиция на Обединените патриоти (трета политичска сила на последните парламентарни избори), а от друга - слага край на провалилия се проект Реформаторски блок.
И в двете страни на това "политическо уравнение" имаше доста сигнали за загърбване на досегашните съюзи и за сближаване на позициите между формациите на Валери Симеонов и на Божидар Лукарски по актуалните политически въпроси като изказването на руския патриарх Кирил и отхвърлянето на т.нар. Истанбулска конвенция - и двете заклеймени и от НФСБ, и от СДС. Това ще е и шанс Божидар Лукарски да върне на "Раковска" 134, където по настоящем е централата на НФСБ - поне символично, а за Валери Симеонов да заеме нишата на десния патриотизъм, за който нито Сидеров, нито Каракачанов имат шанс да наддават - по биографични причини.
Както се изказа сам лидерът на СДС, зададеният курс на партията е консервативно-патриотичната линия, "която се покрива от НФСБ и Патриотите".
Божидар Лукарски посочи 17 април като деня, в който ще стане ясен официалният нов курс на партията. Тогава е и партийният конгрес, на който най-вероятно кръгове от СДС ще поискат оставката му като лидер.
Намерението беше обявено миналата седмица от областния председател на СДС - Стара Загора Николай Александров след среща на партийните структури от Югоизточна България. А единия от заместниците на Лукарски в СДС, бившият председател на партията и кмет на Карлово Емил Кабаиванов, посочи като причина "недоволството на хората по места от изолацията на СДС от останалите десни формации" и "никаквата политика", която води лидерът.
Вътре в самата партия говорят за това като за "селски бунтове", а шансовете на Лукарски да прокара идеите си са повече от добри.
Още повече - спокойно вече можем да говорим за окончателния крах на Реформаторския блок. Откакто Движение "България на гражданите" (ДБГ) замрази членството си там заради "опити на част от членовете на Реформаторски блок да легитимират и защитават грешни решения от страна на управляващите", на практика коалицията съществува само проформа.
Под въпросните "опити" тук ДБГ визираха именно една от ключовите срещи между СДС, Петър Москов, Димитър Бъчваров и НФСБ за потенциални промени в Закона за енергетиката. ДБГ приеха срещата като легитимиране на властта, която от настоящата им позиция на "извънпарламентарна опозиция" изглеждаше като нещо неприемливо.
Така, затваряйки вратата на Реформаторския блок, пред СДС се очерта новият хоризонт за коалиция с патриотите на Валери Симеонов.
За НФСБ подобен съюз също е вариант за изход от все по-неработеща коалиция. Проблемите в лагера на Обединените патриоти не са новост и вече на няколко пъти партийните лидери вътре говорят за прекратяване на обединението помежду им.
Още темата за "Истанбулската конвенция" предизвика в редиците на Обединените патриоти вълнения и размяна на нападки. Каракачанов и Сидеров заподозряха Симеонов в договорки с ГЕРБ зад гърба им за приемането й. Той отрече това, но обвини Каракачанов, че чрез предложението за провеждане на референдум по темата "е узурпирал медийното пространство" и използва темата за политически цели.
Именно тогава той изрази и мнението, че тройката вероятно няма да се яви заедно на следващи избори като коалиция:
"Никой не може да гарантира, че на следващите избори ще се явим в коалиция, особено в тази ситуация, при това напрежение, което се натрупа през последните 4-5 месеца. По-скоро няма да се явим заедно на следващите избори", каза Симеонов тогава, цитиран от журналисти.
Още по-ясно се видя разделението в лагера на патриотите при изказването на руския патриарх Кирил по повод гостуването му за 3 март в България. Тогава на недоволството на духовника от българския политически елит Валери Симеонов отговори остро, използвайки епитети като "второразрядно съветско ченге" и "цигарен митрополит".
Партньорите му Красимир Каракачанов и Волен Сидеров се разграничиха от това изказване като Сидеров дори заговори за това, че управляващата коалиция може да просъществува и без НФСБ да участва в нея.
"Атака" също вече се готвят за следващи избори като партията е напът да претърпи нова метаморфоза, този път в русофилско-консервативна формация от типа на европейските евроскептични партии.
Партията на Волен Сидеров се опитва да разшири влиянието си в извънпартийната консервативна периферия, като създаде нова гражданска платформа, чието лице ще е бившият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров. За това говори самият Лазаров в началото на годината.
Това вероятно предполага проект от типа на "Нова република", която ДСБ лансира за последните парламентарни избори - партийно ядро, заобиколено от безпартийни общественици, политици и представители на бизнеса със сходни идеи.
Тук обаче профилът ще е сложен в лоното на русофилския консерватизъм, а водещата фигура вероятно ще бъде именно Лазаров като неговата роля ще бъде на буфер, който да смекчава скандалния имидж на "Атака" за пред избирателите.
Лазаров вече влиза в тази си роля като през последните месеци той проведе срещи с представители на италианската "Северна лига", които имат шанса да излъчат следващия премиер на страната, както и на "Единна Русия" на руския президент Владимир Путин. Така "Атака" върви към идеята за международно признание, което да бъде върнато тук като повече подкрепа сред тези целеви кръгове.
От трите партии в Обединените патриоти към момента само ВМРО все още не дава индикации да е тръгнала към формиране на нова коалиция или явно стягане на редиците за избори.
Лидерът Красимир Каракачанов максимално се възползва от поста си на вицепремиер и военен министър, трупайки рейтинг. Различните изследвания го показват като един от най-популярните членове на кабинета.
Партията разчита именно на личното одобрение за Каракачанов, както и на бърза реакция по провокативни социални теми. За разлика от партньорите си ВМРО разполага с доста по-сериозен потенциал в отношение на местни структури, което ги прави желан партньор за коалиция.
Такъв беше случаят и през 2014 г. за изборите за Европарламент, където партията на Каракачанов се яви заедно с "България без цензура" на Николай Бареков. И въпреки че самата коалиция не живя особено дълго, тя успя да вкара двама евродепутати - Николай Бареков и Ангел Джамбазки.
Възможен път на ВМРО в момента е да се отвори към обединението между НФСБ и СДС, запазвайки модела на Обединените патриоти, но със сините в състава си вместо "Атака".
Напълно вероятно е обаче и те да вървят към самостоятелно явяване на избори (ако има предсрочни за Народно събрание) и игра за субсидия.
Очертаващият се край на патриотичната коалиция идва на фона на опитите в дясно за обединение и коалиции.
За ДСБ пътят изглежда ясно начертан.
Още със смяната на партийния лидер и поемането на ръководството от ген. Атанас Атанасов бяха започнати преговори за осигуряване на общ "демократичен" съюз, който да върне партиите от "автентичното дясно", каквото и да означава това, в парламента и който да бъде дясна опозиция на управлението на ГЕРБ.
Тук основният партньор на тъмносините е формацията на Христо Иванов "Да, България". Въпреки множеството си различия - и идеологически (ДСБ разчитат на консерватизъм, докато в реториката си "Да, България" са по-скоро либерални), и лични (по изборите се отправиха доста обиди между двата лагера), двете партии са идейно близки по отношение на борбата с корупцията и съдебната реформа, долкото това е основната разпознаваема и водеща тема в говоренето на "Да, България".
Въпреки видимата взаимна неприязън около парламентарните избори от пролетта на 2017 г. и размяната на нападки, сега те са в основата на извънпарламентарната опозиция на правителството. Към тях се гравитират още БЗНС на Николай Ненчев, либералната ДЕОС и Зелените. Очаква се и разформироването на ДЕОС и вливането на членовете й в "Да, България" и Зелените, което дори и да се случи, едва ли ще бъде забелязано от много хора.
Новото обединение, което доскоро се споменаваше в медиите със сборното название "Пет извънпарламентарни партии", вече има собствено име: "Демократична България". Засега към него ще се присъединят ДСБ, "Да, България" и "Зелените".
Очаква се в четвъртък да бъде подписано и коалиционно споразумение.
Преди това би трябвало да се решат някои основни въпроси като това колко лидери да има тази коалиция и как да се вземат решенията вътре в нея - с върховенство на ДСБ и "Да, България" (както предлага ДСБ), или с равноправно гласуване.
В същата дясно-опозиционна линия "плуват" и ДБГ, но за тях нещата не изглеждат още особено ясни в коалиционен план.
Димитър Делчев
От партията приеха курс срещу сегашното управление и заявиха, че са готови да водят разговори за коалиция с всички играчи в дясното, които са срещу ГЕРБ. Новият лидер на партията Димитър Делчев постави курс, който търси по-скоро коалиция с ДСБ и "Да, България", но към този момент официално предприети стъпки към подобен съюз няма и ситуацията все още е на ниво "разговори".
Въпреки смяната на ръководството и в двете партии между ДСБ и ДБГ все още има доста недоверие, а някъде там виси и един друг, много по-практичен проблем - неуредени финансови въпроси, които стоят още от времето на кампанията за парламентарните избори от 2014 г. От ДБГ засега са решили да задържат този въпрос, за да не се спъват разговорите по евентуално бъдещо обединение.
Едно е ясно - в ДБГ са заложили краен срок до есента за решаване на въпроса с коалициите. След това партията започва да се готви за избори - европейски и за местна власт.
Междувременно едно от бившите лица на партията на Кунева - Настимир Ананиев - обяви, че се включва в паневропейската партия Волт, чиято цел е "да вдъхне нова енергия в правенето на политика в Европейския съюз".
Ананиев ще оглави българския клон на формацията, която ще работи за обединена и федерална Европа.
Сред основните му приоритети: "Европа на една скорост с единна армия и прокуратура; Европа, в която гражданите и микро-и семейния бизнес са приоритет; Европа, в която личното достойнство, гражданската свобода, работещото правосъдие, равните възможности и устойчивата среда са основни ценности и цели".
Очаква се Волт да се включи в надпреварата за Европейските избори, като засега няма индикации, че тя ще търси потенциални коалиционни партньори.
Относно другият бивш член на Реформаторския блок - Национална партия "Свобода и Достойнство" (НПСД) на Касим Дал и Корман Исмаилов, оттам видими действия след парламентарните избори няма.
Причината за това до голяма степен е "маслиновата клонка", която турският президент Реджеп Ердоган изпрати към големия играч сред българските етнически турци - ДПС.
Според бившия зам.-председател на ДПС Осман Октай ДПС, ДОСТ и НПСД усилено търсят формула за обединение помежду си като идеята е да се консолидират гласовете на мюсюлманите у нас само в една партия.
"Неслучайно се търси потенциал за разширяване на политическия потенциал, за да може Ердоган силно да присъства през България още по-силно на Балканите с представителство", коментира Октай в интервю за ТВ "Европа".
Подобна сделка би дала на ДПС отново пълния контрол върху турското малцинство у нас и на едни следващи избори това би засилило доста позициите на партията, макар и като евентуална коалиция с по-малки партньори. А на фона на засилващите се националистически настроения етническите турци у нас дори още по-силно биха търсили силен свой представител във властта.
Не по-малък интерес будят и неясните играчи на политическата сцена в момента.
От една страна за всички вече е ясно, че проектът "Воля" на Веселин Марешки изживя вече пика си на последните парламентарни избори и едва ли би успяла да влезе отново, освен ако не направи някаква много силна (потребителска) кампания.
Самият Марешки може отново да се оттегли назад и да потъне сред извънпарламентарните партии при евентуални нови избори, но е по-вероятно да търси потенциални партньори, с които да се задържи на повърхността.
Най-близкият като профил до Марешки е Валери Симеонов и неговата НФСБ. Варненският бизнесмен вече на няколко пъти отправи "комплименти" на Симеонов като в последния изтъкна, че само той от Обединените патриоти "гледа да свърши нещо", докато "другите двама стоят при бюджетните средства".
Евентуално вписване на "Воля" в съюза на СДС и НФСБ би дало на коалицията този бизнес профил, който да завърши патриотично-консервативната картина. Въпросът е дали Валери Симеонов и Божидар Лукарски са готови да работят с Марешки и на каква цена.
Каквито и планове обаче да има за следващи избори - били те предсрочни парламентарни, или за европарламент, на сцената има една голяма неизвестна - политическият проект на Слави Трифонов, който той тепърва формира.
Има слухове, че след края на този телевизионен сезон Трифонов може да обяви слизането си от екран, но това остава непотвърдена информация.
Кастингите му за политици обаче са ясна заявка за влизане в политиката.
Засега обаче за неговия проект не може да се каже нищо, освен това, което се вижда покрай въпросните "кастинги". Зад тях обаче няма ясна политическа ориентация, изразени идеи (извън промяната на избирателната система), потенциални политики или въобще нещо.
Липсата на местни структури засега също поставя голям въпрос относно едно бъдещо представяне на Трифонов. Покрай шоуто и концертите си той разполага с латентен електорат, който обаче бързо може да се събуди и да се мобилизира за действие. Този електорат обаче не е стабилен и не се знае в какъв мащаб ще бъде спечелен зад ясен политически проект, веднъж вече създаден.
Иначе казано - това, което е ясно покрай проекта на Слави, е, че нищо не е ясно. И това се засилва още от собствените му действия и от факта, че дори в средите около него не се знае какво точно се случва и какви са плановете за напред.
Това може да му бъде сериозен коз с една добра, стегната и насочена блиц кампания, но може да изиграе и много лоша шега с ниски резултати.
Едно е ясно обаче - политическите настроения в момента говорят за нови избори.
Напрежението от последния вот се събира и големият фактор, който пази в момента стабилността, е европредседателството. След края му обаче вече нищо няма да пречи на една евентуална политическа криза и нови парламентарни избори.
Дори и правителството да издържи обаче на този натиск и да оцелее под една или друга форма, през май 2019 г. ни очакват избори за Европейски парламент, а там традиционно партиите ще тестват възможностите си и новите си коалиции - своеобразна репетиция за вота за местна власт в края на годината и опит за превръщането му във вот 2-в-1.
