Борбата срещу фалшивите новини трябваше да е тотален успех. Франция иска нови закони, които да позволят на съдилищата да вземат решение относно точността на статии онлайн преди следващите си избори. САЩ предложиха закони за повишаване на прозрачността по отношение на това кой купува (политически) реклами в социалните медии.
И Европейската комисия ще защити своя кодекс за практиката на дезинформация по-късно този месец, целящ да попречи на дигиталните фалшификации преди изборите за Европейски парламент през следващата година.
Но докато избирателите от Бавария до Грузия се насочват към избирателните секции, усилията на политиците да спрат фалшивите новини се срещат с неудобната реалност: тези, които произвеждат новини, са крачка напред, благодарение на техники, които им позволяват да маскират местонахождението си, да се маскират като местни активисти и да купуват политически обяви в местните валути на отделните държави, в които искат да влияят, за да избегнат правилата срещу чуждо влияние.
Новите трикове, които включват и ход към пропаганда чрез снимки и употреба на чат приложения като WhatsApp, са направени така, че да предефинират самата идея за фалшивите новини. И те в никакъв случай вече не са така лесни за разпознаване.
Голяма част от този крах на усилията за борба срещу фалшивите новини се дължи на това как политиците подхождат към самия проблем.
Законодателите в Европа, САЩ и въобще по света са съсредоточени върху борбата с пропагандата такава, каквато беше използвана в президентските избори в САЩ през 2016 г., където държани от руснаци групи купуват реклами в социалните медии (често в рубли), за да загнездят съмнения в главите на западните избиратели. Част от въпросните послания на руските тролове, спонсорирани през Twitter и Facebook, бяха на лош английски и съдържаха директни лъжи, които само целяха да поляризират политическия дебат.
Причината затова е проста - в голямата си част повечето от хората, отговорни за изграждането на политики по темата, на практика нямат познания как точно функционират социалните мрежи. Затова и те следят това, което вече се е случило, вместо да се опитат да отговорят на предизвикателствата в момента.
Иначе казано - при настоящата ситуация те са обречени винаги да се изправят с неактуални защити срещу постоянно еволюираща опасност. И все пак това не означава, че глобалният отговор на дезинформацията е пълна загуба на време.
Най-малкото вече отминаха дните, в които Марк Зукърбърг, главният изпълнителен директор на Facebook, се присмиваше с лека ръка на твърденията, че пропагандата за президентските избори в САЩ е минавала през неговата платформа и че именно тя е изиграла ключова роля в случая.
След няколко сериозни труса и много търсене на оправдания технологичните гиганти най-накрая осъзнаха, че са част от проблема, което, от своя страна, доведе до премахването на редица публикации, страници и групи, поддържани от съмнителни източници.
Обикновените избиратели обаче все още имат проблеми с отсяването на фалшивите новини. За сметка на това самият термин - fake news - се превръна в част от ежедневния речник на обществото, което поне води повишаване на информираността по тема сред хората.
И все пак, борбата с дезинформацията остава в процес на развитие. А 4 от всеки 5 twitter профила, които са разпространявали пропагандно съдържание по време на президентските избори в САЩ, днес все още са активни, показват данните от скорошно изследване на Университета "Джордж Вашингтон".
Голяма част от дигиталната вселена на Facebook, която все още е най-голямата платформа за разпространение фалшиви новини, остава извън границите на изследователите, въпреки обещанията на компанията да отвори своите данни за проследяване на пропагандата на трети страни.
На фона на глобалния гняв, искащ от технологичните компании да правят повече по темата, те поемат повече отговорности за следене за реч на омразата в платформите си - работа, която обикновено е за регулаторни органи.
Това обаче ги поставя до голяма степен в конфликт с онези политици, които използват същите тези социални мрежи, за да споделят собствените си политически послания (които далеч невинаги представляват обективни факти). А това води и до обвинения, че големите технологични компании ограничават легитимното политическо слово.
Така изведнъж се оказваме в ситуацията на кучето, което си гони опашката - от технологичните компании се изисква едновременно да следят за тролове, опасна реторика, реч на омразата и т.н., но същевременно с това тя трябва да се пазят от обвинения в ограничаване на свободата на словото.
Мария Габриел, европейският комисар по цифровите технологии, ще популяризира новия европейски кодекс срещу дезинформацията на 16 октомври. Това е набор от необвързващи насоки, които на практика изискват от компании като Google, Facebook и Twitter да увеличат прозрачността за онлайн политическа реклама и да намалят броя на фалшивите профили в социалните медии.
Кодексът беше съставен в тясно сътрудничество със самите технологични гиганти. Въпреки това към проекта има критики. Според тях, наред с други неща, в кодекса не се съдържа "инструменти за спазване или изпълнение на заложените цели и следователно няма възможност за наблюдение на самия процес".
Подобни мерки вече се приемат и от държави като Бразилия и Индия, които искат да ограничат влиянието на технологичните компании върху собствения си политически живот.
Всички те обаче така и не успяват да настигнат дигитално грамотните престъпници и организирани за манипулация на общественото мнение тролове. Тактиките, които използват за замаскиране на геолокациите, за покупка на реклама в местни валути и за организация на самите пропагандни съобщения, правят самата цел за справяне с кампаниите за дезинформация изключително трудни, дори и когато с целта са се заели самите технологични компании със своите софистицирани изкуствени интелекти.
Допълнително ситуацията се усложнява с това, че вече все по-рядко се говори за текстови съобщения и дълги постове. Сега много по-разпространени са снимките и меметата. Те се разпространяват значително по-бързо и достигат много повече хора. Допълнително с това заложени от платформите ключови фрази не ги ловят.
Друг ключов момент е и възходът на приложенията за размяна на съобщения като WhatsApp, които заради високите нива на криптиране са почти невъзможни за регулиране на посланията. А оттам дезинформацията може да бъде широко разпространена сред групите с хиляди от потребители.
Така самото състояние на фалшивите новини към края на 2018 г. е далеч по-различно от това две години по-рано. И за да се справят с нарастващата опасност, политиците трябва да започнат да гледат какво се случва сега. Защото иначе ще трябва да носят последствията на неуспехите си.
