Негово превъзходителство (такъв е по дипломатически протокол) министър-председателят (такъв е по решение на Народното събрание) генерал-лейтенат о.р. (такъв е по звание в МВР), инженер (пак според висшата школа в Симеоново), доктор (такъв е по дисертация пред ВАК), носител на черен пояс по карате Бойко Борисов.
Тази всестранно и хармонично развита личност обаче има още една - християнска ипостаса, несправедливо недооценена досега от наблюдателите.
Бойко (такъв е според народната любов) цял ден на Никулден разнася свети мощи на Николай Чудотворец от Бургас до Созопол. Сам си ги е заръчал от град Бари, където се пази нетленното тяло на светеца, още по време на римската си визита за 24 май.
А предната нощ, в неделя, отиде на място пред пещера Духлата със 7-те пленници на пороите, обясни по държавната телевизия как е направено максималното за спасяването на хората, упова се на Господ за оцеляването им и само минути по-късно, отново в ефира на централните новини, те бяха спасени.
При други, по-ведри случаи, Бойко се отнася по-свойски с Всевишния. Сочейки с пръст нагоре, с простосърдечна и съвсем нелукава усмивка, го нарича просто Началника. Не че и на земята си няма други началници - дори когато е премиер.
Това не е президентът, разбира се, защото той, освен че е от партията на убилите дядо му с тояги, също е част от профанно-местното. А шефовете на големите западни спецслужби, които го обсипват със значки и медали, и лидерите на големите държави, които го потупват окуражително по рамото - те са част от сакрално-чуждото. Едно туземно полубожество може да има за началник само по-голямо чуждоземно полубожество.
Впрочем Бойко, като напълно автентичен туземец, е и напълно изоморфен на народа си. Обича чалга - и народът обича. Говори просто и по много - и народът така. Играе го мъжкар - и народът е така пред огледалото. Оправдава се постоянно - и народът все мрънка. Сега пък е и православен - и народът след избухването на демокрацията се юрна към черквите и щедро инвестира във вощеници. Отскоро - и в поклонения на пряснооткрити мощи...
Бойко е точно толкова православен, колкото и бойкоподобното мнозинство от народа. Вярата играе ролята на умилостивител на късмета - да се помолиш за здраве и за шестица от тотото. Вярата е битов обичай, който спазват всички - на черешова задушница - череши, на Великден - яйца. Вярата е имиджов мутробарок - да ти освети поп мерцедеса, да вдигнеш църква и се изографисаш като ктитор.
Верските институции обаче по Конституция са отделни от държавата. А Бойко, от името на една от основните държавни институции - Министерския съвет, обяви на Никулден, че държавата ще даде 100 000 лева за построяването на нова църква "Св. Николай Чудотворец" в бургаския кв. "Меден рудник".
Едва ли Бойко не е разбрал, че това вече не е църква-културен паметник, която да се реставрира с държавни пари, а най-обикновен богослужебен храм, който могат да си построят богатата на имоти Българска православна църква и нейните по-заможни миряни.
Очевидно премиерът и неговото правителство ще продължи да ги избива на православие - ще изкопават мощи в древни църкви, ще донасят други мощи по второ направление, ще строят църкви, митрополити ще им кадят под носа тамян при всяко рязане на лента, а гражданите все по-често ще бъдат третирани като миряни директно в ефир, които трябва да стискат палци например пороят да не им отнесе пътя. И противоконституционното сливане на държава и църква ще става все по-здраво.
Затова има само един изход от противоречието - Бойко да стане и патриарх. Хем личността му така ще добие пълния си завършек и полубожественият му образ ще се сдобие още една легитимираща тапия.
Вярно, че Борисов не е от бялото духовенство, за да стане патриарх, но нима де факто не е такъв напоследък? Та нали живее сам като куче в Бояна като пълен отшелник. А да не би повечето митрополити да живеят по каноничните правила? Той поне налита само на женско, не пие и яде само вечер.
Затова нещата трябва да се решат овреме - Бойко мигом да бъде избран за митрополит и да му се учреди специална Банкянско-Боянска епархия. Когато дядо Максим приключи земния си път, Светият синод да избере Банкянско-Боянския митрополит за патриарх под името Бойко I.
Така вече ще имаме пълен набор от напълно заслужени титли - Негово светейшество, Негово превъзходителство, генерал-лейтенант о.р., инженер, доктор, носител на черен пояс.
Лара Крофт, прощавайте, но да си траем ли казахте? Ами това прави църквата през целия си исторически път. Казва ни да си траем. Когато е имала абсолютна власт, например времената на Нютон, такива като нас са горени на клада. Я ми споменете един атеист от онова време? Обикаляте по къщите ни с памфлети за Бог, навсякъде присъствате в медийното пространство и постоянно атакувате невярващите за какво ли не. Обвинявани сме за моралния регрес на обществото, осъждани сме на вечни страдания след смъртта и вие никога няма да сте щастливи докато не ни конвертирате във вашата си вяра. Не говоря за вас персонално, а за вярващите като цяло. И когато един атеист изкаже конституционното си право на мнение, вие го обявявате за агресивен и да си трае. Прощавайте но не ние, а вие сте враг на обществото, на прогреса, на свободата на мисълта, на науката, на хуманизма, на стремежа на човечеството да надмогне тъмните векове на суеверието. Вие сте тези сили, които дърпат обществото към мрака, на една отдавна морално банкрутирала религия. Да, морално банкрутирала. Казвам го това разгърнал библията, на страницата, в която същата ме инструктира как да си бия робите!!! Без коментар. Аз как да приемем това? Как да приемам бълнувания от сорта на - четете библията, там е истината и бог е любов. Бог е любов? Много ви моля, разгърнете този кървав мит, наречен библия и ми кажете, бог любов ли е? Така че, не вие на мен, а аз на вас ще ви кажа. Имате изконно право, да вярвате в какъвто пожелаете въображаем приятел. От какъвто имате нужда, аз даже няма нужда да знам какъв точно. Но го запазете за себе си и не пречете на околните.
Всичко хубаво, пушкопаток, ама какво е това богохулстване в цялата статия. Ми този път направо се осра. Дай като мразим Бойко, да попържим здравата и Бог, и живите, и умрелите. Не, не го разбирам това.
Религията най-често се превръща в практика всичко да се свежда до една книга, която е и закон, но в същото време и детински разказ за кой знае какво. В добрата книга се уповават и с нея се оправдават и всеки я чете, както му е угодно - точно както българина чете закона. Не ни прилича нито да се правим на набожни, нито на почитащи закона - не ни е в кръвта, не знам защо се опитваме да бъдем нещо, което не сме. Има и други начини, малко нетрадиционни, но пък традициите все някога започват нали?