През уикенда Белият дом оповести, че Доналд Тръмп е поканил филипинския президент Родриго Дутерте на визита във Вашингтон, след "много приятелски разговор" по телефона между Тръмп и колегата му в Манила.
Въпреки тесните връзки между САЩ и Филипините, този ход изненада и критиците, и съюзниците на Тръмп. В 10-те месеца, откакто е на власт, Дутерте се е превърнал в един от най-спорните и скандални лидери на азиатски държави. Той стоеше начело на безмилостна война срещу дрогата, в която без съд и присъда бяха екзекутирани хиляди хора от отряди за разстрели - насърчавани, според критиците, от изрични заповеди на Дутерте.
Миналата седмица филипински адвокат подаде оплакване в Международния съд, като обвини Дутерте и още 11 други филипински висши управници в масови убийства и престъпления срещу човечеството. (Дутерте омаловажи иска и заяви, че това няма да спре кампанията му.)
Искът отчита убийствата на общо 9400 души от 1988 година насам, когато Дутерте става кмет на южния град Давао и започва да си изгражда репутация на човек със здрава ръка, склонен да направи всичко, за да пребори престъпността.
"Ситуацията във Филипините разкрива страховита, отвратителна и катастрофална серия от екзекуции или масови убийства без съд или присъда," се заявява в иска. Близо 8000 души са били убити, откакто Дутерте стана президент миналото лято.
Това не изглежда да впечатлява особено Белия дом. В протоколите от телефонния разговор, единственото споменаване на шокиращата история на насилие от страна на правителството на Дутерте е в позитивна светлина. В него се казва, че двамата лидери "обсъдиха факта, че Филипините полагат много сериозни усилия да избавят страната си от наркотиците, бедствие, което засяга много държави по света."
Шефът на администрацията на Белия дом Рейнс Прибус направи всичко по силите си да лавира по въпроса, когато в "Тази седмица" по ABC беше запитан дали правата на човека вече не са въпрос, от който администрацията на Тръмп се вълнува.
"Категорично не," отвърна Прибус. "Това не означава, че правата на човека нямат значение, но означава, че проблемите, пред които сме изправени, и развитието на събитията в Северна Корея са толкова сериозни, че имаме нужда от сътрудничество на известно ниво с колкото може повече партньори в региона."
Важността за осигуряване на силна филипинска подкрепа за справяне със Северна Корея е крайно съмнителна. Но представители на администрацията загатват, че положителната стъпка по отношение на Дутерте вероятно е част от по-мащабно и крайно необходимо възстановяване на добрите отношения.
"Изявлението на Белия дом може да бъде прието като скрита подкрепа, но вероятно има повече смисъл да се възприема като предлагане на общ терен за партньорство с Дутерте," казва Натали Самбхи от USAsia Center в Пърт, Австралия.
Отношенията между САЩ и Филипините се влошиха осезаемо миналата година, когато Дутерте тъкмо встъпваше в длъжност, а наближаваше краят на мандата на Барак Обама.
"Отношенията между САЩ и Филипините се влошиха заради критиките на Обама срещу кървавата война на Дутерте срещу дрогата. Като човек, който не приема лесно критика, Дутерте на няколко пъти се е изказвал агресивно по отношение на Обама, като е заявявал, че американският президент 'може да върви по дяволите' и в един момент използва фраза на тагалог, означаваща 'кучи син' или 'син на к*рва' по адрес на тогавашния президент на САЩ. През септември Обама отмени среща с Дутерте, когото определи като 'колоритен тип'."
Обама не е единствената мишена на прочутия с пикантността си език на Дутерте: той използва подобни определения и за папа Франциск, както и нашумя в световните медии с шеги на тема изнасилване, изразяване на възхищение от Адолф Хитлер, хвалби за масовите убийства и изказвания, че с удоволствие би ял черен дроб от заподозрени в тероризъм. Дори Тръмп е бил критикуван от него: "Доналд Тръмп е расист и фанатик, аз не," заяви Дутерте пред Associated Press миналата година.
Напрежението между двете страни накара Дутерте публично да се преориентира към партньорство с Китай. В реч в Пекин той заяви, че се е преориентирал в тяхната идеологическа насока. Той подписва договори за милиарди долари с Китай, Япония и други страни от региона.
Дутерте играе опортюнистично, като ухажва всички, които може, като част от нова, "независима" външна политика. Действията му обаче се посрещат крайно негативно от общественото мнение и политическия елит на страната, който като цяло е за тясно партньорство със САЩ и е предпазлив по отношение на китайската експанзионистична политика в Южнокитайско море.
Тази неочаквана покана навежда на мисълта, че Тръмп не е склонен да осъжда категорично действащи със здрава ръка диктатори, а според някои анализатори в определени моменти им симпатизира. Европейският съюз призова за разследване на референдума миналия месец, който даде огромни нови правомощия на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но Тръмп беше първият западен лидер, поздравил Ердоган с победата.
Той също така покани на официално посещение египетския президент Абдел Фатах ал Сиси, организирал заговори бивш военен, чийто режим безмилостно преследваше ислямисти и дисиденти. Със сигурност на Тръмп му харесват хората на действието, които не търпят разногласия, но техните международна репутация също е важна.
"Ако Дутерте нямаше имунитет като държавен глава, би му било забранено да влезе в САЩ," отбелязва Джон Сифтън, директор за Азия на Human Rights Watch. "Настоящите американски закони забраняват визи и влизане в страната на хора, срещу които са отправени убедителни обвинения в сериозни нарушения на правата на човека."
Сифтън продължава: "Тази покана е отвратителна, точно както и поканата на Тръмп към Сиси, и Тръмп би трябвало да се срамува от себе си, въпреки че характерът му вероятно прави това невъзможно. Чрез на практика заявена подкрепа за кървавата "война срещу дрогата" на Дутерте, Тръмп се превръща в морален съучастник на бъдещи убийства" - коментира той.
