Служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов се оказа особено деен и за седмиците, през които е начело на военното министерство успя да отметне много документална работа. Най-сериозната творба на министъра е националната програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020", която практически чертае план за модернизация и превъоръжаване на Българската армия до 2020 г.
Планът определено е амбициозен и посочва девет приоритетни проекта, които трябва да се реализират до края на десетилетието. Колко средства трябва да се вложат за изпълнението на тези проекти и какво представляват те?
Какви пари имаме
Програмата „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020" се гради върху предположението, че разходите за отбраната ударно ще започнат да се увеличават от бюджета за 2015 г. нататък и от сегашното ниво от малко над 1 млрд. лева (или около 1,3% от БВП) пред 2020 г. ще достигнат малко под 2 млрд. лева (или 1,5% от БВП).
Паралелно с това ще се измени структурата на военния бюджет, като ще се увеличи драстично перото „капиталови разходи", което днес едва достига 5%, но през 2020 г. трябва да е твърдо на ниво от 20% от военните разходи.
Ако всичко това стане факт в програмата на министър Шаламанов се посочва, че в периода 2015 - 2020 г. за капиталови разходи ще са налични общо около 1,63 млрд. лева. Отделно се разчита на още 221 млн. лева по линия на военна помощ от САЩ (програмата FMF), финансови програми на НАТО (NSIP) и фондове на Европейския съюз.
Тоест, ако планът се реализира в следващите пет години Министерство на отбраната ще може да се пазарува в рамките на общо 1,85 млрд. лева. Сумата на пръв поглед изглежда огромна, но когато говорим за съвременно въоръжение, тези средства са всъщност повече от скромни, особено ако погледнем какви ще са потенциалните разходи за всеки от отделните девет проекта (вижте галерията).
Нови изтребители - 1 млрд. лева
В програмата на министър Шаламанов е записано, че страната ни трябва да се сдобие с 8 - 10 многоцелеви изтребителя, които да заменят всички използвани днес бойни самолети съветско производство. Най-реалистичните оценки показват, че стойността на покупката на тези изтребители трудно ще падне под 1 млрд. лева, особено когато се отчетат разходите по покупка на въоръжение, инвестициите в наземна инфраструктура, логистика, обучение и други.
Повече за програмата за покупка на нови бойни самолети, реалистичните варианти пред България и потенциалните разходи, може да видите тук.
Модернизация на фрегати клас E-71 - 300 млн.
За модернизация на старите белгийски фрегати, които България купи в периода 2004 - 2008 г. се говори още от пристигането им. Причините за това са най-вече свързани с факта, че реално трите кораба са с недействащо въоръжение. Противокорабните им ракети MM-38 Exocet са с изтекъл ресурс и ВМС търсеше начин да ги утилизира. Зенитните им ракети RIM-7 Sea Sparrow също не действат, поради проблеми с поддръжката на насочващия ги радар (ВМС имат на сметката си две неуспешни стрелби на зенитния полигон в Шабла през 2012 и 2013 г.).
Така трите ни фрегати, Дръзки, Верни и Горди, нямат адекватно въоръжение за справяне с наземен или въздушен противник.
Модернизационната програма включва поставяне на нов многофункционален радар, нови противокорабни и зенитни ракети, поставяне на площадка и хангар за безпилотен вертолет, нова бойна информационна система, система за самозащита и други по-дребни подобрения. Цената на подобна модернизация за всеки един от трите кораба ще бъде в рамките на 100 млн. лева, отчитайки и цената на въоръжението, което трябва да бъде доставено.
Подобна модернизация ще направи вехтите ни фрегати сравнително актуални за справяне с модерните морски и въздушни заплахи, но рискът на инвестирането на немалко средства в близо 40 годишни кораби (трите фрегати са пуснати на вода между 1975 и 1977 г.) остава.
Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади - над 500 млн. лева
Батальонната бойна група (ББГ) е тактическо военно формирование, което трябва да стане основна градивна единица на Сухопътните войски на България. Всяка ББГ има гъвкава структура и в основата ѝ е механизираният батальон, но към него могат да се прибавят други бойни части, които да усилват и специализират ББГ към конкретната задача.
Днес сухопътни войски имат пет сертифицирани от НАТО ББГ, но е публична тайна, че тези групи са налични само, като организационна структура, но не са снабдени с нужната техника. Или както бе казал един бивш вече министър на отбраната, за учението, в чийто рамки се сертифицира подредната ББГ, се обират гуми и акумулатори от цялата армия, за да може групата да се приведе в някакъв вид.
Основна точка в тази модернизационна програма е придобиването на 100 - 120 нови бойни машини, с които да се оборудват три ББГ. Тази модернизация е безкрайно нужна на Сухопътите войски, които разчитат на невероятно остарели бронирани машини, като БТР-60, БМП-1 и МТ-ЛБ. В потенциалния конкурс за доставка на тези машини имат намерение да се включат няколко компании от Европа, САЩ и Турция. Средната цена на подобни колесни бронирани машини (като например полско-финландската Rosomak) е около 4 млн. лева, като се има предвид, че за всяка ББГ ще има нужда от няколко различни варианта (например за разузнаване и за медицинска евакуация).
В проекта се предвижда и закупуване на друго оборудване и екипировка за бойците във всяка ББГ, което ще включва уреди за нощно виждане, каски, бронежилетки, лично оръжие, комуникация и други подобни, включително и нови превозни средства.
Цената на проекта със сигурност ще надхвърли 500 млн. лева.
Нови 3D радари - 40 - 60 млн. лева
Проектът предвижда покупката на 4 - 6 броя модерни трикоординатни радари за създаване на плътно радиолокационно поле над България в рамките на Интегрираната система за ПВО на НАТО. Проектът е важен, особено ако се придобие и нов изтребител, който без модерни наземни радари ще бъде силно ограничен в своите способности. В момента за тази работа се използват стари съветски радари, които макар и известната им модернизация, не са актуални към днешна дата.
За тази програма ще се търси възможност за включване към програма на НАТО за групово закупуване на тези радари с други страни, като при пазаруването на едро се достигат по-изгодни цени. Един подобен радар днес струва около 10 млн. лева.
Модулен патрулен кораб - 420 млн. лева
За въпросните модулни патрулни кораби се заговори по-активно в последните месеци. Министерство на отбраната планира да придобие 2 - 3 такива кораба. По същество това са неголеми съдове (по-малки от наличните фрегати), които имат сравнително леко оръжие (многофункционално оръдие, плюс малокалибрени оръдие и картечници) и гъвкаво (модулно) бордно оборудване, което им позволява да участват в редица операции, като например борба с пиратството, ескорт на търговски съдове, търсене и спасяване, борба с контрабандата, поддръжка на специални операции, охрана на морската икономическа зона на страната и други подобни. На борда на такъв патрулен кораб може да се базира вертолет, както и бързи моторни лодки за инспекции и десант.
Много военноморски сили по света оперират с подобни кораби. Датските кораби от клас Knud Rasmussen са типичен техен представител. Цената на един такъв кораб би била около 140 млн. лева. От МО обаче загатват, че искат да въоръжат тези кораби по-сериозно (зенитни и противокорабни ракети), което неминуемо ще надуе цената на проекта и ще докара „дежа ву" на всички в областта на отбраната, свързано с проваления проект за придобиване на корвети, чиято цена набъбна до невероятно висини заради нереалистичните желания на военните моряци.
Технически системи за водене на стратегическо разузнаване - ?
Този проект е свързан с придобиването и подържката на способности за комуникация, водене на разузнаване, наблюдение и логистична поддръжка на служба „Военна информация" (под това невзрачно име се крие българското военно разузнаване). В публичното пространство няма налична информация (и най-вероятно няма да се появи) за това какво ще представлява този проект и затова е невъзможно да се даде оценка на необходимите инвестиции.
Кибернетична защита - 10 - 20 млн. лева
Кибернетичната защита е безкрайно актуална тема, която се взима изключително сериозно от НАТО. Основната задача на този проект е изграждане на център за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на комуникационните и информационни системи. Според експерти в областта, създаването и оборудването на подобен център е малко вероятно да надхвърли 10 - 20 млн. лева.
Не е ясно как този проект ще съжителства с наличието на подобен и добре оборудван център, който в момента е подчинен на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и на призивите на президента Плевнелиев за изграждане на единен национален център за кибер защита. За отбелязване е още, че днес липсва национална стратегия за кибер защита.
Съвместен оперативен център на Съвместно командване на силите (СКС) - 20 - 30 млн.
Съвместното командване на силите осъществява командването и управлението на силите на Българската армия по време на реални операции (практически покривайки функциите на някогашния Генерален щаб). В момента СКС няма команден център и в рамките на тази програма трябва да се сдобие с такъв. Изграждането на този център вероятно ще се вмести в сумата от 20 - 30 млн. лева.
Автоматизирана информационна система на МО, БА, оперативните и тактическите щабове - над 100 млн. лева
Този проект крие в себе си десетки и стотици по-малки проекти, които покриват цялостното информационно осигуряване на Българската армия. При осъществяването на подобни проекти в миналото бяха наляти стотици милиони за смислени и не до там проекти, чийто резултат е спорен, а начинът по който са определяни изпълнителите им е меко казано спорен.
В този проект ще влязат неща, като опъване на оптични линии, изграждане на сървари, подмяна на софтуер, покупка на компютърна техника и други подобни. Точната сума, която може да бъде налята в подобна бездънна яма зависи най-вече от богатството на фантазията на тези, които ще пишат изискванията на проекта, но със сигурност без особени усилия могат да се „усвоят" над 100 млн. лева.
Какво няма в проектите?
В деветте основни проекта липсват немалко неща, които може да маркираме набързо. Няма и помен за планове за подмяна на остарелите съветски танкове Т-72 и явно в обозримото бъдеще Сухопътни войски няма да разчитат на танкова поддръжка. Липсва и план за снабдяване на армията с безпилотни разузнавателни апарати от по-сериозен клас. В момента в Сухопътни войски има леки апарати RQ-11 Raven, които бяха подарени от САЩ, но те са предназначени да осигуряват информация в непосредствената околност на войските.
По-сериозни апарати, които могат да разузнават на голяма дистанция и дори да нанасят самостоятелни удари, засега не се предвиждат.
Не се планира и покупката на оръжейни системи за поразяване на противника на голяма дистанция (например тактически балистични ракети), за каквито имаше намек в първоначалния вариант на Визията 2020. Тази способност може да бъде покрита чрез интеграцията на крилати ракети на бъдещите многоцелеви изтребители за ВВС.
Като алтернатива на развитието на флота може да се търси и вариант за покупката на брегови противокорабни ракетни комплекси, които да бранят краибрежието ни от чужди военни кораби, но такъв проект също липсва. Дума няма и за подводници, за каквито си мечтаят военните моряци, но както ще видим по-нататък, дори и сегашните девет приоритетни проекта може да се окажат свръхамбициозни.
Борба за приоритети
Консервативната оценка на разходите по деветте приоритетни проекта показва, че за тяхната реализация ще са нужни 2,4 - 2,5 млрд. лева, при налични по план 1,85 млрд. Сам по себе си, планът на министър Шаламанов може да се окаже прекалено оптимистичен по отношение на парите, които ще са налични за отбрана в следващите години. Бойко Борисов, който е почти сигурния следващ премиер, вече даде индикации, че не гори от желание да влага допълнителни средства за отбрана.
„Категорично няма да приема увеличаването на военния бюджет. Когато няма пари за пенсии, за майчинските, за финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200 милиона лева за армията", каза лидерът на ГЕРБ на 1 септември пред вестник „Преса". А на 10 октомври, по време на пресконференция на партията му, той директно заяви, че не е работа на служебния министър да говори за модернизационни проекти в армията.
Така или иначе, съвсем без увеличаване на и без това мизерния военен бюджет, едва ли ще се мине, но е факт, че е безкрайно малко вероятно да се стигне до оптимистичните нива начертани от министър Шаламанов. Основният проблем ще дойде от невъзможността да се реализират едновременно и големите многомилионнпроекти на ВВС, ВМС и Сухопътни войски, като е много вероятно да има средства само за един от тях.
ВВС на пръв поглед са в най-добро положение с техния проект за нов изтребител, тъй като работата по него е практически приключена - има изисквания, има метод за оценка, има и безспортна необходимост. Липсват само зелена светлина и пари.
От друга страна, по върховете на армията се насити с представители на ВМС. Началник на отбраната е вицеадмирал Румен Николов, временно изпълняващ длъжността (до август 2015 г.) командващ на СКС е контраадмирал Георги Мотев, а из медиите устойчиво се прокрадва името на пенсиониралия се през 2012 г. вицеадмирал Пламен Манушев, в момента депутат от ГЕРБ, за следващ военен министър.
И ако ВВС и ВМС получиха немалко нова военна техника (къде смислена и къде не) в последните 10 години, то за Сухопътни войски има основно огризки и подаръци от САЩ, а е факт, че именно те изнасят основната тежест на задграничните операции, което им дава моралното право да искат голямо парче от модернизационната баница.
Каква част от листа с покупки на Министерство на отбраната ще бъде изпълнен в следващите пет години, предстои да видим, но е факт, че борбата за мизерните средства за модернизация ще бъде жестока, както за политическото, така и за военното ръководство на армията.
