Състезание с ясно изявен фаворит, който обаче е без такова значение в общата картина, и много оспорвана надпревара за второто място между субекти, които е много възможно след изборите да седнат на масата за преговори. Така в едно изречение можем да обобщим цялата предизборна кампания за предстоящия парламентарен вот на 14 ноември.
Форматът на изборите 2 в 1, при който ще гласуваме и за президент, и за парламент, създаде специфична по рода си в политическата ни история ситуация, от която обаче сякаш повечето политически сили пропуснаха да се възползват.
Вместо това кампаниите бяха силно ограничени заради ендемичната ситуация и заради изпразнените партийни каси от предишните два вота. Постоянният кампаниен тръс, при който държавата преминава от избори в избори, изтощи както формациите, борещи се за гласовете на избирателите си, така и самите избиратели.
Повечето политически сили предпочетоха този път да се фокусират само върху конкретни послания и идеи, ограничавайки обхвата на кампаниите си. Всичко това спомогна за една вяла, не особено активна и дори стилизирана в посланията си и отношението си към гласоподавателите предизборна ситуация.
Въпросът е при това положение какво можем да очакваме от различните политически сили, участващи във вота. Според социолозите от общо 27 партии и коалиции, регистрирани за вота, шест ще влязат със сигурност в парламента, а още две са на ръба, дни преди изборите.
Разбира се, данните от проучванията на социологическите агенции не са точна прогноза, а само моментна електорална снимка, която има своите слабости. Въпреки това обаче данните на социолозите са добра отправна точка за анализ, ако искаме да видим в последните дни на кампанията кой от претендентите в каква позиция се намира.
За основа сме взели проучванията на "Галъп интернешънъл" с терен 1-9 ноември, "Тренд (1-11 ноември), "Маркет линкс" (2-7 ноември) и "Сова Харис" (27 октомври - 2 ноември) и "Алфа Рисърч" (7-9 ноември).
| Партия/Проучване | Галъп (23.10 - 9.11) | Тренд (1.11 - 7.11) | Маркет линкс (2.11 - 7.11) | Сова Харис (27.10 - 2.11) | Алфа Рисърч (7.11 - 9.11) |
|---|---|---|---|---|---|
| ГЕРБ | 23.5% | 22.9% | 23% | 23.8% | 24.1% |
| БСП | 15.2% | 15.1% | 12.1% | 16.7% | 16% |
| ПП | 15.5% | 14.8% | 16.3% | 15.6% | 16.8% |
| ИТН | 11.4% | 12.8% | 9.7% | 13.4% | 9.9% |
| ДПС | 11.4% | 10.3% | 11.2% | 9.7% | 9.8% |
| ДБ | 9.6% | 9.1% | 10.5% | 9.1% | 10.2% |
| ИБГНИ | 3.4% | 3.3% | 4.1% | 4.1% | 3.6% |
| Възраждане | 3.5% | 3.6% | 3% | 2.5% | 3.8% |
| ВМРО | 2.1% | 2.2% | 1.2% | 2.1% | - |
| Други | 4.5% | 5.9% | - | - | 6.1% |
Както се вижда от данните в таблицата, общото при тези изследвания е схемата, по която се структурират електоралните нагласи на избирателите. Очертава се да имаме ясно изявена първа политическа сила в лицето на ГЕРБ, чието доверие според оценките на петте социологически агенции варира в рамките на малко над 1% - от 22,9% до 24,1%.
Първата голяма битка се очертава за второто място - между "БСП за България" и "Продължаваме промяната", които са с близки резултати. Очакванията са до последно да се борят за достигането на важното в тези избори второ място, което ще се окаже ключово за потенциалното формиране на кабинет и управляващо мнозинство.
След това следва една битка за четвъртото място, където спорят "Има такъв народ", ДПС и "Демократична България", също със сравнително изравнени резултати в петте разглеждани изследвания.
Интересен е случаят с "Изправи се БГ! Ние идваме", които в част от изследванията едва прехвърлят бариерата от 4% за влизане в парламента, докато при други остават на над половин процент от нея. За тях кампанията ще продължи до последния възможен момент.
Подобна е ситуацията и с "Възраждане" на Костадин Костадинов, който във всички проучвания до момента е на по-малко от 1%, а в някои случаи на половин процент от влизането в следващото Народно събрание.
Извън голямата битка, но заслужаващи споменаване извън графата "Други" остават ВМРО с около 2% доверие. Тяхната кампания позиции няма да разглеждаме подробно обаче, именно заради липсата на видими шансове да се озоват в Народното събрание на тези избори.
Какво обаче ни говорят тези резултати за кампанията и моментното положение на основните политически играчи дни преди вота?
"ГЕРБ-СДС"
Неуспехът на протестните формации да формират правителство в рамките на 46-ото Народно събрание даде на ГЕРБ нужния тласък да стабилизира разклатените си позиции и да си върне част от разочарованите и отдръпнали се симпатизанти от периферията си. Така в момента партията на Бойко Борисов стои уверено на първото място в очакване това да се потвърди и от резултата на вота.
Претенциите на ГЕРБ, изразени и в предизборния слоган "По-силни от хаоса", че те са единственото действащо "хапче" срещу продължаващата парламентарна и институционална криза, при която прескачаме от избори в избори, намери потвърждение именно в това, че опозицията срещу тяхното управление не успява да намери общ език и синхрон за общи действия.
Самата кампания на ГЕРБ пък беше фокусирана преди всичко върху конфронтацията с президента Румен Радев и със служебното правителство, назначено от него, като партията на Борисов насочи голямата част от посланията си върху това да ги обвинява за всичко лошо, случващо се в страната - от лошия отговор на кризата с пандемията, през несправянето с инфлацията и високите цени на тока, та до дупки в бюджетната политика.
Целта на това е отново да се противопостави "хаоса" в управлението на Радев и служебното правителство със сигурността при управлението на ГЕРБ и Борисов преди това.
Негативната тенденция за самата партия е собственото ѝ изоставяне на партийното - ГЕРБ се отказаха да вдигнат свой кандидат за президент и предпочетоха да подкрепят независим, а в едно от редките си интервюта Бойко Борисов обяви, че ако се стигне да получи мандат за съставяне на правителство, неговата партия ще излъчи непартиен кандидат за премиер, еднакво отдалечен от всички партии.
Подобно разграничаване от собствената партия и нейните възможности е признак на слабост, който може да не се изтълкува добре. Да, ситуацията в страната е такава, че независимите и принципно непартийни лица се ползват с повече подкрепа, но това само показва допълнително ерозията на доверие в парламентарната демокрация - такава, каквато я познаваме.
По всичко личи обаче, че и в следващия парламент формацията ще бъде поставена отново в изолация, тъй като общото, което споделят почти всички останали политически сили, е анти-ГЕРБ ориентираната реторика. Това отново ще отдалечи партията от властта за пореден парламент.
Очакванията, които можем да имаме, са, че ГЕРБ ще продължи да критикува останалите политически сили и президента Румен Радев за хаотични, нелогични и дребнави действия, които не водят до добри управленски решения. Партията открай време се опитва да влезе в ролята на "разумната политическа сила" - противовес на останалата част от парламентарно представените сили, които са разпокъсани и не могат да оформят управление.
Вътре в следващия парламент ГЕРБ обаче могат да потърсят координация за общи действия с друга изолирана политическа сила - ДПС, която сега видимо се бори за по-ясно изразено представителство.
Ако това се случи и "силите на промяната" не успеят да съставят свое мнозинство и кабинет, при едни следващи избори тези две формации могат да натрупат достатъчно сила, за да се опитат да изковат свое мнозинство.
"ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА"
Формацията на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев успя да се превърне в един от важните фактори на тези избори с потенциала в следващия парламент да има решаващата роля за формиране на правителство. Събирайки няколко малки партии за ракети носители на проекта, Петков и Василев показаха в листите си млади водачи, хора с бизнеси и предприемачески инициативи, които имат добро образование и свежи идеи. Поне това се вижда на повърхността.
До голяма степен обаче "Продължаваме промяната" остава загадка - и хората, по-назад в листите на формацията, и цялостната идейна база и политическа платформа.
Да, от ПП се погрижиха да публикуват такава на сайта си, но тя звучи... общо, фокусирайки се върху борбата с корупцията, повишаване на качеството на образованието и здравеопазването, съдебна реформа и облекчаване на условията за малкия и среден бизнес. Това обаче без да се навлиза в излишна конкретика около въпроси от сорта на как ще се получат тези неща.
Въпросът обаче е, че ако по принцип подобно общо звучене при кандидатите се приема за проблем, в сегашната ситуация това може да се окаже по-скоро предимство за ПП. Формацията разчита преди всичко на високия рейтинг на Петков и Василев, както и на младите и свежи лица от плакатите с водачи на листи. Те говорят за промяна, говорят за идеи, срещат се с избиратели, имат живи включвания във Facebook и заемат проактивни позиции по актуални въпроси (като отново тези позиции звучат по-скоро общо и нямат някакъв категоричен характер).
Един от проблемите на тези млади и свежи, често образовани в чужбина професионалисти, е привикването на спомена за НДСВ и юпитата им, който все още оставя горчилка след себе си.
И все пак обаче, както отбелязахме и в анализа за началото на кампанията, тази идейна аморфност позволява на "Продължаваме промяната" да играе на различни фронтове, да привлича избиратели от почти всички политически сили, а след изборите ще им позволи и да могат по-свободно да говорят с останалите политически сили за сформиране на управляващо мнозинство около себе си.
Тук е и голямата въпросителна - ще успеят ли в тази си мисия. Като отговорът зависи от това дали сега на изборите ще станат втора политическа сила. Ако го постигнат, те ще имат пряката възможност на връчения втори мандат да търсят останалите парламентарно представени играчи за коалиция.
Ако второто място отиде обаче за БСП или дори потенциално за ИТН, нещата стават по-сложни, защото социалистите много по-трудно ще организират мнозинство около себе си. От "Демократична България" вече са заявили, че общи усилия и дори общо мнозинство с БСП могат да преглътнат, но не и когато червените са в центъра му.
Колкото до "Има такъв народ", в предния парламент ги видяхме в ролята на мандатоносител, опитващ се да събере мнозинство и ако нещо не се промени кардинално в политическото им поведение, трудно биха могли сега да постигнат по-добър резултат.
А стигне ли се вече до трети мандат, дори той да иде в ръцете на ПП, това ще означава, че вече е имало неуспешен втори и доста наранено его в парламента. Което никога не е добра предпоставка за постигане на съюз. Така че най-добрият шанс на Петков, Василев и компания е да спечелят второто място на тези избори.
"БСП ЗА БЪЛГАРИЯ"
Социолозите отбелязват стабилизиране на подкрепата за БСП с оглед на това, че на партията вече се гледа като възможен партньор за управление. Затова и нейните членове потенциално усещат, че подкрепата за столетницата сега може да е най-добрия им шанс да влязат пак във властта за пръв път от 2014 г. насам.
Както вече споменахме, потенциалното второ място за тях може и да превърне ситуацията в по-сложен за решаване казус, но за БСП е от водещо значение чисто като партия да се върне като втора политическа сила, за да пресече тенденцията на упадък, който наблюдаваме още от въпросната 2014 г. насам и който през тази година беше особено осезаем.
На изборите през април и през юли социалистите отбелязаха два последователни антирекорда в изборните си резултати - и като брой гласували за тях, и като брой депутати. Сега обаче те имат шанс да възвърнат поне частично ударените си позиции.
Тяхната кампания беше доста повече на терен, докато в публичните си участия червените залагаха на опита да звучат ляво и да звучат разумно на фона на останалите политически сили. Това особено много си пролича и от дебата по Bulgaria ON AIR, където Георги Свиленски представляваше БСП. Там той се опита да представи идеите на партията си, за разлика от общия тон на част от кандидатите, насочен предимно в посока атакуване на опонентите.
Друг интересен момент от кампанията на БСП е фактът, че и този път, подобно на лятната кампания, лидерът Корнелия Нинова беше изведена на по-заден план и не се появява толкова често в публичната комуникация на партията. Или поне появите ѝ не са чак толкова видими и толкова централна част от кампанията, както е било в предишни години.
Вместо това се акцентира на самата партия, на възможността пред нея да си върне позициите и на левите решения, които този път Столетницата предлага.
Важен момент, който трябва да се отбележи тук, е възможността отново БСП да се представи по-зле от очакваното. И на предишните, и на априлските парламентарни избори социолозите надцениха представянето на червените в проучванията си.
Напълно възможно е и сега този сценарий да се повтори, което вече би затвърдило категорично упадъка на партията, независимо дали тя ще стане партньор в управляваща коалиция, или не.
Решаваща в случая ще е и избирателната активност - ако е по-малка, БСП има по-големи шансове да се върне като втора политическа сила заради силното си партийно ядро, но ако е по-голяма, по-широката периферия на "Продължаваме промяната" ще окаже своето влияние, изтиквайки социалистите назад.
"ИМА ТАКЪВ НАРОД"
За разлика от предишните две предизборни кампании, този път "Има такъв народ" прие малко по-активна позиция в сегашната, публикувайки клипове, интервюта и провеждайки свои събития. Партията продължава да отказва участия в дебати, запазвайки позицията да контролира много внимателно всички свои медийни представяния. Разбира се, отново се залага силно и на партийната телевизия 7/8.
ИТН беше най-сериозно пострадалата откъм доверие формация след неуспеха да се формира мнозинство и правителство в рамките на предишния парламент, а появата на новата "Продължаваме промяната" на политическата сцена допълнително "изяде" от електората на партията на Слави Трифонов.
Липсата на самия Трифонов в листите също оказва влияние. За първите избори през април, а и за вторите през юли неговото ясно присъствие беше мотивиращ избирателите фактор, но сега партийният лидер предпочита да избягва публичните появи, а дори публикациите на страницата му във Facebook, която се явява нещо като основен източник на важни новини за партията, са спорадични.
Въпросът в случая е дали ИТН могат въпреки всичко това да възвърнат част от позициите си на изборите? Самият Трифонов неведнъж е твърдял, че социолозите подценяват партията му и не могат да познаят реалната подкрепа за нея. Поне към момента няма индикации за това.
На предишните два вота ИТН бяха възприемани като единствената достатъчно силна формация на промяната, която може да противостои на ГЕРБ в това да ги откъсне от властта. Сега това не е така. И заради разочарованието от липсата на правителство в предния парламент, и заради кадровите скандали, които имаше около "Има такъв народ" с Пламен Николов и Петър Илиев, и заради липсата на достатъчно диалогичност, демонстрирана от формацията.
И все пак изненади не са изключени. В интервюто си пред БНТ, както и в различни публикации във Facebook Слави Трифнов изложи причините партията му да действа по този начин, а скандалът с разговора между депутата от ИТН Радостин Василев и едно от лицата на "Изправи се БГ! Ние идваме" - Татяна Дончева, също подсили тезите "Има такъв народ", че срещу тях се действа скрито.
Ще ли обаче това да е достатъчно, за да видим Слави и хората му отново на второ място? Силно съмнително е. Техният резултат обаче също няма и да се срине катастрофално.
ИТН досега винаги е използвала емоционални апели за кампанията си, разчитайки на гневна реторика, послания за война срещу корупцията и статуквото и остри изказвания. Сега в изказванията на лицата на партията обаче се промъква и момента за преговори, съвместна работа с други политически сили и дори за потенциална коалиция. Така че определено ще е интересно да следим поведението им в 47-ото Народно събрание.
ДПС
Още от началото на кампанията Движението за права и свободи демонстрира, че иска да увеличи резултата си и представителството си в парламента. На първо време лидерът Мустафа Карадайъ беше издигнат на президент, за да може и мажоритарно да влияе и да привлича гласове към партията, а паралелно с това небезизвестният бизнесмен Делян Пеевски отново беше вкаран като водач, този път на две листи - в Благоевград и във Велико Търново.
Представителите на партията провеждаха активно срещи с кметове в общини, които са от значение за ДПС, срещи с представители на Бизнеса и със симпатизанти. Пеевски дори даде своето първо интервю от години насам за фейсбук страница с името "Шибанистан", в което заяви, че той не е олигарх, а ще се бори срещу олигархията в следващия парламент.
Засега в социологическите проучвания всички тези срещи не изглежда като да са дали преки резултати за увеличаване на подкрепата за ДПС, но е напълно възможно това да е измамно усещане, а партията на Карадайъ да изненада с по-висок от очакваното резултат.
По-интересно ще е обаче ако това не се случи, а ДПС получат отново толкова гласове, колкото и на предишните избори. Това ще значи, че митът за тяхната скрита сила, която може да се активира във всеки един момент, е просто мит, а влиянието, което формацията имаше в пиковите си години, е намаляло значително.
"ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"
Ако в края на август "Демократична България" изглеждаше на гребена на вълната и готова да атакува второто място и да претендира за мандат за съставяне на правителство - голямата цел на Демократите от самото им сформиране като обединение, два месеца по-късно те са вече значително по-назад и дори отбелязват спад в подкрепата си.
Една от причините за това определено е появата на "Продължаваме промяната" на политическата сцена. То предостави избор на сериозна част от традиционния млад градски електорат на формацията - нещо, което за политическа сила като ДБ, чиято сила е най-вече в нейната периферия, е доста опасно, както градската десница вече го изпита на собствен гръб през 2017 г. За разлика от тогава обаче "Демократична България" вече успя да набере сила и позиции, които не позволяват толкова лесно разрояване на вота.
И все пак обединението "Да, България", ДСБ и "Зеленото движение" отнесе сериозен удар. Те загубиха подкрепа и покрай неуспеха да се състави правителство, макар и не толкова, колкото ИТН, а с появата на ПП част от разочарованите им избиратели се понесоха по вълната на новата формация.
За да дойде и настоящата кампания. Тя стартира с казус около регистрирането на листата на ДБ в Стара Загора с електронен подпис, спечелен от демократите. Това принципно трябваше да им даде лек тласък, но на практика това не се случи или поне не видимо.
Самата кампания на обединението беше по-скоро мудна, трудно успяваше да реагира на актуални въпроси, които излизат извън предварително уговорения тон и тематика. Пример за това е нападението над ЛГБТИ центъра "Рейбоу Хъб", където официална позиция имаше от "Да, България" и от "Зеленото движение", но не и от цялото обединение - нещо показателно за самия характер на коалицията и партиите в нея.
Липсата на ясна и категорична позиция, която да бъде изведена на преден план, по въпроса с пандемията, мерките и ваксинацията, също беше видим момент, демонстриращ по-скоро плахост и липса на тежест или дори страх да не се изгубят избиратели.
Положителните моменти в комуникацията, които "Демократична България" отбеляза в предната кампания, сега отново заглъхват и тя има проблеми в това да достига до избирателите си.
Пример за това може да се види и в поведението на съпредседателя на ДБ и основно лице на обединението - Христо Иванов, в чийто интервюта и публични изказвания се наблюдава повече агресивност, което не резонира съвсем с умерения и диалогичен профил, който той имаше до момента.
Въпреки това обаче формацията ще е сигурен участник в следващия парламент, при това очакванията са да има нелошо представителство, значително над прага за влизане в парламента, където доскоро гравитираха повечето партии от градската десница.
Друг важен елемент, който трябва да се отбележи при ДБ - силният финален спринт. Обединението неведнъж вече демонстрира способност да активизира избиратели буквално в последните дни от кампанията. Най-често това са разочаровани демократи с гражданска позиция, които обаче не виждат за кого другиго да дадат гласа си.
Въпросът е дали сега "Демократична България" ще може да повтори това явление. В случая обаче има предпоставки това да не се случи.
Едната от тях е възможният друг избор. Както вече споменахме, "Продължаваме промяната" малко или много навлезе в полето на ДБ, като това може да отвлече част от тези късни гласове, които обединението принципно прибира на избори. Тук може да натежи мотивът, че ПП ще се борят за второто място с БСП, а оттам да се увеличат шансовете за сформиране на кабинет (и да се намалят като цяло шансовете традиционният "червен враг" да си върне позиции).
Гласове може да отидат и в посока на "Изправи се БГ! Ние идваме!", просто защото при тях я има каузата, че този път може и да не влязат, а липсата им в парламента ще се усети след това при сформирането на управляващо мнозинство.
Каквото и да се случи, "Демократична България" определено трябва да погледнат към начина, по който правят предизборните си кампании и да си вземат бележки.
"ИЗПРАВИ СЕ БГ! НИЕ ИДВАМЕ!"
Може ли този път коалицията около Мая Манолова и Николай Хаджигенов да не влезе в парламента? Напълно е възможно.
ИБГНИ по принцип е обединение между много различни по характер и идеология партии и граждански групи, обединени преди всичко от протестния си характер и от желанието за противопоставяне на модела на управление на ГЕРБ и на ДПС. Друго нещо, с което коалицията се характеризира, е шумният и конфронтационен модел на поведение - нещо, което се видя и в миналото Народно събрание особено ярко.
Сега обаче, когато в кампаниите на политическите партии се говори предимно за сформиране на мнозинство и за диалогичност, това ударно и конфликтно поведение на ИБГНИ стои не на място. Още повече след скандала с Радостин Василев от "Има такъв народ" и Татяна Дончева от ИБГНИ.
И друго - появата на "Продължаваме промяната" в общата схема наклони везните и избута настрани коалицията на Манолова и Хаджигенов, превръщайки я вече в не толкова ключов и необходим елемент за оформяне на мнозинство в парламента.
Затова и последната седмица от кампанията ще е от ключово значение за коалицията - да покаже, че нейното място в парламента е достатъчно важно и че може да играе там роля, която да е от значение за общата картина, а не само за собствените ѝ депутати.
"ВЪЗРАЖДАНЕ"
Тези избори са пиков момент за партията на Костадин Костадинов. Никога досега "Възраждане" не са били в по-добра позиция за влизане в парламента - останалата част от националистическия и патриотичен сектор се е маргинализирала след последния си опит за обединение, партията досега не е била във властта и още може да си позволи войнствения патос, без да се е дискредитирала явно пред очите на електората си, а за капак на всичко има пандемия и мерки за овладяването ѝ, срещу които има недоволство.
"Възраждане" като цяло се позиционира като протестна, антисистемна партия, като реториката ѝ е гневна и насочена срещу политическото статукво, което според лидера ѝ е подчинено на САЩ.
Сега с пандемичната ситуация партията вкара недоволството срещу мерките в реториката и оформи целия тон на кампанията си около борбата срещу тях и най-вече срещу "Зеления сертификат". Именно срещу него "Възраждане" организира и два протеста в центъра на София, по време на единия от които беше ударен и образователният министър проф. Николай Денков.
Като цяло "Възраждане" и лидерът ѝ Костадин Костадинов никога не са се притеснявали от това да употребяват популизма за набиране на подкрепа. Той съумя съвсем успешно да запълни нишата оставена от Волен Сидеров и да се оформи като говорител на радикалния национализъм.
Затова и фриволното говорене по такъв въпрос от национално значение като пандемията и дискредитирането на мерките не е нещо, което изглежда като дошло от нищото за тях.
Самият Костадинов е и кандидат за президент - ход, който му позволява да привлича повече внимание върху себе си и тезите си, което помага допълнително за натрупването на подкрепа.
Въпросът в случая обаче е дали въпреки всички тези благоприятстващи фактори ще са достатъчни на "Възраждане" да влезе в парламента? Поне засега социолозите показват данни, които отговарят отрицателно на този въпрос, но партията по принцип има навика да се представя по-добре от очакваното.
За смета на това обаче техният радикален подход може да отблъсне някои хора, които са настроени отрицателно срещу мерките, но като цяло нямат толкова крайни виждания по други въпроси. Така че голямата неизвестна тук ще е дали всъщност Костадинов и хората му не са достигнали тавана на възможностите си вече и той да е под 4% от гласуващото население.
Тук фактор също ще е и избирателната активност - колкото по-висока е тя, толкова по-малки са шансовете на "Възраждане" да мине 4%. Най-вероятно обаче до последно няма да е ясно дали те ще влязат в следващия парламент.
Самата очаквана активност според социолозите ще бъде около 3-3,2 млн. души. Подобно нещо обаче винаги е трудно за прогнозиране, защото голям процент от хората решават дали ще гласуват в последния възможен момент.
В крайна сметка шансовете за парламент с 6 партии са големи, но не по-малки са тези за Народно събрание със 7 политически субекта. Може би по-малки остават тези да имаме един изключително шарен 8-партиен парламент, но и те не са за отписване.
Какъвто и да е резултатът обаче, партиите в 47-ото Народно събрание ще трябва да потърсят формулата за съставяне на правителство, което да извади страната от този постоянен кръг от избори в избори.
Страната има нужда от управление, което да реши проблемите на момента, а не просто да мисли за формулировки на изборното законодателство. Трябва да се гласува бюджет за 2022 г., да се види какъв ще е планът за борба с пандемията, да се намерят мерки за подпомагане на бизнеса и да се започне да се действа по онези ежедневни задачи, които от близо година насам вече стоят настрана забравени.
Веднъж излезем ли от руслото на постоянната предизборна кампания, ситуацията в страната ще се стабилизира, а едва тогава вече може да се говори и за привличане на нови инвестиции.
Затова изборите в неделя са важни - те ще произведат парламент, който или ще е способен да извади България от настоящия водовъртеж, или ще я запрати още по-дълбоко в него.
