Макар в началото на предизборната кампания да имаше определени вълнения около обявените кандидати и откровения отказ на по-големите партии да се ангажират с издигането на свои номинации в президентската надпревара, дни преди изборите на 14 ноември нещата около вота изглеждат спокойно.
Нещо повече - най-големият въпрос на тези избори за държавен глава остава дали действащият президент Румен Радев ще успее да спечели още на първи тур, или ще трябва да отиде на балотаж.
Липсата на реални дебати между кандидатите (изключваме онези опити между "малките" кандидати, при които шоуто беше повече от политиката) също спомага за това кампанията да се усеща като вяла, безинтересна и дори безсмислена.
Това по принцип води и до спад на избирателната активност, но тъй като в случая имаме избори 2 в 1, този ефект може да се намали.
Именно това ще е другият голям въпрос за вота на 14 ноември - каква ще е избирателната активност.
Това е може би нещото, за което публикуваните до момента социологически изследвания имат най-голяма близост. Според тях очакванията за вота от страната са за между 3 и 3,2 млн. души. Или казано иначе - с между 200 и 450 хил. души повече в сравнение с предишните парламентарни избори от 11 юли, но с около 100-300 хил. по-малко от парламентарните избори на 4 април.
И все пак каква е ситуацията малко преди президентските избори? Кои се оформиха като основните кандидати, как се разви кампанията за тях и кой какви шансове има в общата схема?
Като отправна точка за анализа ще използваме излезлите до момента социологически проучвания, представящи моментната снимка на електоралните нагласи около седмица преди вота.
Тези данни не трябва да се приемат еднозначно като прогноза за резултатите от вота, тъй като не отразяват фактори като мобилизирането на гласоподаватели в последната седмица на кампанията, решенията на колебаещите се избиратели в последния момент, както и вотът от чужбина. Все пак обаче те ни дават някаква представа за съществуващите нагласи, които дават отражение на ефекта на предизборната кампания.
За основа сме взели проучванията на "Галъп интернешънъл" с терен 23-31 октомври, "Тренд (1-11 ноември), "Маркет линкс" (2-7 ноември) и "Сова Харис" (27 октомври - 2 ноември) и "Екзакта" (29 октомври - 5 ноември).
Всички тези изследвания са единодушни в подреждането на кандидатите. Румен Радев е първи, следван от независимия проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ, лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, независимия Лозан Панов, ползващ се с подкрепата на "Демократична България", и Костадин Костадинов от "Възраждане".
С изключение на данните на "Сова Харис", всички други агенции поставят резултата на Радев между 46% и 48% - с други думи недостатъчно за победа още на първи тур.
Междувременно резултатите на втория - проф. Герджиков, са далеч назад - между 24% и 27%, докато при Карадайъ те варират между 7% и 10%. Доверието за Лозан Панов в различните проучвания се колебае между 5,7% и 7,7%.
Сред останалите кандидати за президент лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов получава подкрепа между 2% и 4%, а кандидатът на ВМРО Милен Михов е около 1,4-1,6%.
Впечатление прави независимата кандидатка - поп-фолк певицата Луна, която също се появява в някои изследвания с около 1-1,3% подкрепа.
С малки изключения, тези данни не показват кой знае какви големи разлики, като те варират в рамките на 2-3%, колкото обикновено е допустимата грешка в едно електорално изследване. Това може да ни даде сигнал за относително стабилни тенденции в нагласите на избирателите.
Какво ни говорят данните за всеки от кандидатите по отделно?
Румен Радев и Илияна Йотова (независими с подкрепата на БСП, ПП, ИТН, ИБГНИ) - "С вас съм"
Действащият президент се ползва с няколко основни предимства в тази кампания. Първо - той се бори за преизбиране, което винаги гарантира определена подкрепа сред хората, които са доволни от работата му до момента или най-малкото не са толкова недоволни, че да предпочетат непозната алтернатива.
Вторият важен момент е, че в момента той е човекът на власт в България. Заради дългия период на служебни правителства, от над половин година насам страната се управлява в някаква форма на полупрезидентска република. Съответно действията на служебното правителство се приемат като потвърждение за ролята на "силен човек" на Радев. Това обаче може да се превърне в нож с две остриета в един момент, когато непопулярни мерки, въведени от правителството, като например зеления сертификат, бъдат вкарани в сила.
Самият Радев тук обаче успя да се дистанцира достатъчно от здравната тематика, засягайки я само толкова, колкото се изисква от поста му и от неизбежната подкрепа за решения на назначения от него самия кабинет.
Той обаче така и не направи кризата с коронавируса основна тема на своята кампания, като политическото му говорене се фокусираше повече върху конфронтацията с предишните управляващи от ГЕРБ и с лидера им Бойко Борисов. Радев пречупва дори и темата за COVID-19 през гледната точка на критики спрямо предишната власт и сегашното ѝ поведение.
Тук идва и третият важен за действащия президент фактор - още миналата година той беше възприет като "гръбнака" на опозицията срещу ГЕРБ и като "носител на промяната". Това му дава много по-широка подкрепа сред онези избиратели, които изпитват силна антипатия към Борисов и партията му, което му дава възможност да черпи избиратели от електоратите на повечето политически сили - от БСП до "Демократична България".
Допълнително с това Радев получи директната подкрепа на няколко партии - БСП, които го подкрепиха и за първия му мандат, "Има такъв народ" на Слави Трифонов, "Изправи се БГ! Ние идваме!", които по време на протестите от лятото на 2020 г. заформиха топла връзка с "Дондуков 2", и "Продължаваме промяната" на двама от назначените от президента служебни министри - Кирил Петков и Асен Василев. Част от тези формации наистина работят на терен за преизбирането на Радев и подкрепата им не се изчерпва с публичното ѝ заявяване.
Междувременно в самата си кампания той залага на преки срещи с избиратели, където демонстрира, че е човек от народа. Или както гласи слоганът на кампанията му "С вас съм". Както казахме и по-горе, Радев не се свени да търси конфронтация с бившите управляващи, като това заема централен момент в цялата му кампания - че той е кандидатът на промяната, който ще се бори с мафията, олигархията и недемократичното управление.
Паралелно с това разчита на публични фигури от културата, спорта и армията да го подкрепят публично. Там бележка може да се направи, че липсват по-млади лица, които да се включат в поредицата от видеа, докато за сметка на това се виждат някои спорни фигури като проф. Иво Христов, който няколко мандата беше депутат от БСП.
За капак на всичко, макар срещу Радев да не липсват критики, както от страна на Анастас Герджиков и Лозан Панов, така и от други кандидати, тези критики са твърде схематично построени - че е "червен", че е "разединител на нацията" (повтарящо дословно опорни точки на ГЕРБ) и че не се различава от "мафията" (идващо от страна на Лозан Панов). Въпросните обвинения обаче не са изградени достатъчно силно и не постигат кой знае какъв ефект, освен върху избиратели, които така или иначе не харесват действащия президент.
Като добавим, че опонентите му бяха издигнати в последния възможен момент и не им остана достатъчно време да оформят публичния си образ, всичко това дава повече от добри предпоставки за преизбирането на Радев за втори мандат като президент.
Дори това да не стане на първи тур, на втори трудно друг кандидат ще събере около себе си достатъчно подкрепа, дори и да доближи сегашния държавен глава, камо ли да го измести. С други думи - в момента само чудо ще доведе до смяна на президента.
Анастас Герджиков и Невяна Митева (независими с подкрепата на ГЕРБ) - "Наистина обединени"
За цял месец на кампания ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков така и не успя да се утвърди като някакъв кой знае колко голям опонент на Румен Радев. Да, като кампания, като профил на кандидата, дори като профил на избрания кандидат за вицепрезидент, като подбор на теми и опорни точки, Герджиков би трябвало да изглежда като подходящия антипод за хората, които не смятат сегашния президент за добър избор.
На практика обаче той издигна кандидатурата си твърде късно, което му отряза необходимото време да направи този си образ на алтернатива по-пълен и по-разпознаваем. За мнозина дори в края на кампанията Герджиков ще е кандидатът на ГЕРБ, въпреки че официално партията на Борисов не го е издигнала.
На практика обаче тя го поддържа, тя го лансира, нейни членове са в инициативния комитет, а в атаките си срещу Радев ГЕРБ и кандидатът за президент демонстрират добър унисон.
Основната теза на Герджиков е, че той ще изпълнява истински ролята на президента като обединител на нацията, без да внася в обществото линии на разделение и без да се меси в междупартийните борби - ясен сигнал и от самия слоган на кампанията - "Наистина обединени". И същевременно с това обвинява опонента си именно в нарушаването на тези принципи.
Което щеше да проработи по-добре, ако самият Герджиков не беше свързван толкова с ГЕРБ - политическата сила на бившите управляващи, която в момента е поставена в остра изолация след близо десетилетие на власт.
Това неминуемо се прехвърля и върху кандидата за президент, въпреки че официално той се води независим. И дори да се стигне до втори тур, каквито са очакванията, дори по-голямата част от основните кандидати да се обявят в негова подкрепа, тя едва ли ще му стигне дори и за постигането на някаква интрига на балотажа.
Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова (ДПС) - "За единството на нацията"
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и едно от знаковите ѝ лица - Искра Михайлова, поведоха кампания за президентските избори, която е фокусирана върху всичко друго, но не и върху президентските избори.
Карадайъ, който е водач на партийните листи за парламентарния вот, прави типична кампания на избори за Народно събрание със срещи с избиратели и виждания с кметове на общини, които са ключови за ДПС. С други думи, той използва максимално създалата се ситуация, за да активизира електората на партията за вота, което означава, че ДПС ще се бори за по-сериозно представителство в 47-ото Народно събрание.
Междувременно личният резултат, който той и Михайлова ще постигнат на президентските избори може да се превърне в монета за преговори и подкрепа за втори тур, която да има потенциала да засили връзките с ГЕРБ. В следващия парламент очакванията са двете формации да са в изолация отново и възможността за общи, координирани действия между тях не трябва да бъде пренебрегвана, дори и да ги сметнем за партньори по неволя.
Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе (независими с подкрепата на ДБ) - "На страната на истината"
Още от самото начало кампанията на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов тръгна лошо. Макар да беше сочен за един от основните трима кандидати и дори претендент, слабото начало на кампанията, характеризиращо се с един безумен клип по БНТ, акцент върху очилата му и един репортаж за връзките му със селото, показаха колко лесно е да се изгуби един добър потенциал.
Междувременно кампанията на Панов се фокусира повече върху атаки срещу Румен Радев, избирайки него за основен противник. Стратегически това може и да не е толкова лош избор, предвид факта, че именно Радев е основният фаворит за победа, но начинът, по който Панов отправяше критики към президента, по-скоро се върна като бумеранг върху неговото собствено публично доверие.
Друг пропуск за председателя на ВКС беше липсата на по-големи и по-видими срещи с избиратели. Докато другите двама основни кандидати имаха своите "масовки", при които се виждат с "народа", при Панов подобно нещо липсваше. Неговите срещи са по-скоро малки по мащаб, без "миене в любовта на народа" и без кой знае каква видимост. А това просто не дава усещане за "президент".
Допълнително с това неговите послания звучат далеч по-сложно, самият му изказ е по-комплексен и като цяло той трудно достига до крайния избирател, който не е радетел за радикална съдебна реформа и смяна на главния прокурор. Добавете към това и критиките към Радев, които не могат да уцелят слабостите в образа на президента, и се получава допълнително отслабване на собствената кампания.
Потенциалът на Мария Касимова-Моасе като добър оратор също до голяма степен изглежда пропилян, тъй като тя не получава толкова възможност и видимост да го реализира в предизборна среда.
До голяма степен фактор тук е и липсата на по-силна и явна подкрепа от страна на "Демократична България" за Панов, както и координиране между двете кампании, което, ако беше извършено, можеше да доведе до двустранно засилване.
Напротив - в самия край на кампанията се стигна дотам, че Панов обвини "уж подкрепящите го" от ДБ в потенциално предателство и подготовка на коалиция с БСП.
Костадин Костадинов и Елена Гунчева (Възраждане) - "Време е за Възраждане"
Костадинов и партията му "Възраждане" от години вече са свикнали да правят "герила кампании" с пестеливо разпределение на силите за постигане на максимален ефект. Сега те бяха поставени в най-добрата възможна среда за това - ендемична обстановка, въвеждане на зелени сертификати и мерки за борба с коронавируса.
Костадинов не се притеснява от това да си играе с популизма и вече близо две години се е насочил към онези избиратели, които не одобряват мерките, склонни са да вярват на конспиративни теории и приемат сертификатите за радикално погазване на човешките им права. Самият той избягва да лансира по-крайните мнения, но ги толерира и сам се обявява срещу "дискриминацията" на зеления сертификат.
Протестите, които партията му организира по темата, събраха немалко хора и "Възраждане" демонстрираше явно, че те седят в центъра на организацията, дори когато предполагаем техен симпатизант удари образователния министър Николай Денков.
Самата кампания на партията и на Костадинов като неин кандидат за президент се фокусира именно върху тази разделителна линия в обществото, опитвайки се максимално да я експлоатира, като паралелно с това прокарва другите си обичайни опорни точки - "освобождението" на българите от корумпираните политически елити и от зависимостта от Европа, величието на българската история и т.н.
Костадинов и Гунчева са добри и "възпламеняващи" оратори, като се опитват да се възползват максимално от телевизионно участия и включвания в социалните медии, за да разпространяват посланията си.
Целта на Костадинов е с президентската си кандидатура да акумулира максимално количество гласове за партията си, за да може тя да прехвърли този път бариерата от 4% и да се озове в парламента - нещо, което далеч не е изключено като възможност на този етап.
Милен Михов и Мария Цветкова (ВМРО) - "Браним България"
Още след изборите на 4 април ВМРО изпуснаха инициативата на това да бъдат най-силната формация в националистическия сектор, като след обединението си с НФСБ и ВОЛЯ (и провалът му на 11 юли) партията се опитва да затвърди някакви позиции и да се стабилизира. Един от лостовете за това трябваше да бъдат и президентските избори - с достатъчно силен кандидат партията да привлече някои от отчуждените си симпатизанти и да се върне по-сериозно на политическата сцена.
Поне досега обаче не се вижда това да се случва. Самият избор на ВМРО за кандидат за президент е човек, който е познат в средите на партията, но не и извън тях. Нещо повече - Милен Михов беше представен в самото начало като доцент във Великотърновския университет "Св. св.Кирил и Методий", а от учебното заведение остро се разграничиха от него, заявявайки, че той е бил уволнен дисциплинарно за уронване на престижа на университета.
Паралелно с това и в този път ВМРО показаха една своя все по-видима слабост - липсата на усет как да уловят актуалните теми и да вкарат в тях посланията си.
В кампанията на Михов като кандидат за президент липсваха силни послания и някаква достатъчно силна ангажираност с теми извън обичайните за партията - Северна Македония, традиционно семейство и противопоставяне на бежанците. Което в крайна сметка рефлектира върху него като кандидат.
Засега са малки очакванията той да надскочи границите на партийния електорат и да привлече значителни маси от хора към себе си.
Луна Йорданова и Иглена Илиева (независими)
Може би най-шарената и крещящо видима кампания на тези избори е на певицата Луна, която има потенциала да мине 1% на тези избори, изпреварвайки опитни политици в тази надпревара. Тя безспорно е кандидатът на шегаджийския наказателен вот на тези избори, като пищната ѝ и шумна натура я прави по-добрата версия на това, което за миналите президентски избори беше Митьо Пищова.
Певицата води кампанията си най-вече с телевизионни участия и в социалните мрежи, като и на двете места тя се старае на всяка цена да привлече вниманието към себе си. Не се притеснява да влезе в конфликт с телевизионни водещи, нито да бъде изгонена от дебат.
На страницата си във Facebook пък Луна публикува "редактирани" социологически изследвания, колажи, в които громи "комунистите" Радев и Борисов, и призовава в името на Бог и "Майка България" да гласуват за нея като за най-добър кандидат, който единствен може да се пребори с мафията и статуквото. На моменти тя използва стратегията на ГЕРБ от последния вот, обявявайки себе си за майка на нацията.
Всичко това се явява силен апел за по-шегаджийски настроените избиратели, които биха искали с вота си да "накажат" определени политици, изкарвайки Луна преди тях като изборен резултат.
Поне до момента това се явяват основните кандидати за вота, при които може да няма изненада, но поне има драма.
Последната седмица на кампанията едва ли ще промени кардинално нагласите на избирателите, но за изборите в България е характерно някои гласоподаватели да се колебаят до последния момент кого да подкрепят. Това може да доведе до ръст в резултатите на двамата водещи кандидати и до спад при някои по-малки.
Много хора може да предпочетат да гласуват сега за Радев, за да може да победи той още на първи тур, единствено с мисълта да няма втори. Може пък обаче разочарованието от мерките да се окаже много по-голям от очакваното фактор и да видим изненада, която едва ли много анализатори очакват.
Всичко ще стане ясно на 15 юли сутринта, когато данните от вота вече ще са ясни.
