Точно един месец остава до парламентарните избори у нас, кампанията вече официално започва, но какво можем да очакваме от нея? Кой за какво се бори и по-важното - какво може да очаква от изборите?
От общо 30 формации, издигнали своите кандидати за вота, по-малко от 10 получават по повече от 1%. Според различните социологически проучвания основният вот се разпределя между първите 7-8 формации, като последните от тях гравитират около и дори под 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание.
Между средата на февруари и началото на март са публикувани над 5 социологически проучвания, показващи моментна картина на електоралните нагласи сред избирателите около месец преди вота.
Тук ще разгледаме проучванията на "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл", Изследователски център "Тренд", агенция "Маркет линкс" и агенция АФИС, чийто терен варира от 12-17 февруари до 26 февруари-1 март.
Две от тези проучвания - на "Маркет линкс" и на АФИС - се ограничават до първите 7 играчи с шанс за влизане в парламента, докато останалите предлагат малко по-детайлна картина и сред останалите партии и коалиции.
Ето и какво е разпределението на процентите според различните проучвания:
В общи линии няма съществена разлика в подреждането на кандидатите в тези социологически проучвания: първа политическа сила се очертава коалицията на ГЕРБ и СДС, следвана на няколко процента от БСП за България, трета сила е "Има такъв народ" на Слави Трифонов, ДПС са четвърти, докато обединението "Демократична България" затваря челната петица на онези, които категорично се очаква да прекрачат границата около 4%. Около нея пък гравитират протестната коалиция "Изправи се! Мутри вън!" около Мая Манолова и Отровното трио, както и ВМРО-БНД.
С шанс за влизане при достатъчно силна и активна кампания остава още патриотичната коалиция на "Воля" и НФСБ.
Всички останали попадат малко или много в графата "Други". Това, разбира се, не означава, че те няма да могат да направят едно добро представяне и да изненадат всички.
Социологията далеч не е точна наука и има своите слабости. Тя представя моментна снимка на електоралните нагласи сред населението, а не прогнозен резултат за представяне на избори.
Съответно социологическите проучвания не биха могли да отбележат влиянието на контролирания и купен вот, както и специфичните тенденции сред електората на дадени партии - силна мотивация през последната седмица от кампанията или обратното - загуба на мотивация за гласуване и отпадане на вот в последния момент.
Анализът на данните от подобни изследвания е това, което на практика дава прогнозите.
Голямата неизвестна - избирателната активност
Истинският въпрос около тези избори не е толкова в това кой ще е победител, колкото в това каква ще е активността на вота. А това никой не може да го предвиди. Налице продължава да е опасността от пандемията от коронавирус, като здравните експерти твърдят, че точно седмица-две преди изборите ще има трети пик на заразените, което няма как да не разубеди някои от гласоподавателите.
Същевременно с това можем да очакваме една изключително агресивна, мръсна и злобна кампания, в която "образът на врага" ще е често срещан мотив, което може да отблъсне още други избиратели. Редица партии предпочитат да търсят конфронтацията, отколкото позитивната кампания, залагаща на собствени политики и визия за бъдещето на страната.
Както вече отбелязаха някои експерти, диалог в сегашната ситуация е невъзможен, тъй като политическото деление все повече прилича на деленето на фен клубове на враждуващи отбори, отколкото на мислещи хора, които просто имат различни представи за това кое е добро за България. Липсата на дебат ще изостри наистина кампанията и ще доведе до някои грозни картини, които определено не са привлекателни за обикновения, необвързан партийно избирател.
Ниска избирателна активност със сигурност ще доведе до това по-малките формации да имат по-голям шанс да се озоват в парламента. Така с твърдите си ядра те ще постигнат по-голям процент, отколкото ако по-голям брой редови граждани се включат във вота.
С други думи - по-висока активност най-вероятно ще доведе до по-малко партии в парламента и съответно засилване на големите играчи, докато по-ниската ще ни даде 45-о Народно събрание, шарено като българска селска черга.
И в двата случая поне към момента разпределението на силите изглежда такова, че мнозинство много трудно би било постигнато.
Но ако има нещо, което може да промени това положение, то са едни около 12-17% от избирателите, които заяват, че ще гласуват, но все още не са решили за кого. Този процент се наблюдава в различните социологически проучвания и действително може да бъде решаващ фактор за крайния резултат от вота. Именно за вниманието на тези около 400 хил. души (по много груби сметки) ще трябва да се борят партиите в кампанията.
А къде стоят самите партии и коалиции, месец преди вота?
ГЕРБ и СДС
Към настоящият момент изглежда категорично, че ГЕРБ и СДС ще спечелят на изборите, като подкрепата за тях според проучванията варира между 24,6% и 28,9% от заявилите, че ще гласуват.
Тенденциите от последните няколко месеца са управляващата партия тенденциозно да стяга електората си, след като през лятото на протестите имаше сериозен отлив на подкрепата за нея.
Типично е за ГЕРБ да преживява подобно "затягане на редиците", като вече сме го виждали на няколко пъти - при изборите за Европейски парламент през 2019 г. и при парламентарните избори 2017 г.
Партията на Борисов на своя страна разполага с факта, че е на власт и от тази си позиция може да играе с идеята за "сигурност и стабилност". Разбира се, те могат да я използват дотолкова, доколкото са създали атмосфера на сигурност и стабилност сред обществото.
Тази тактика на "не сме безгрешни, но сме истински" и "а знаете ли какво ще стане, ако... дойде на власт вместо нас" са едно от най-добрите оръжия на всяка управлявала дълго време партия и ГЕРБ не се притесняват да ги използват около избори. В случая те разчитат на това, че основен опонент им е БСП, която има своите видими вътрешни проблеми, с които трябва да се справя.
Социалистите влизат в кампанията с новини около себе си за вътрешни скандали, отцепвания, изгонени членове и заведени съдебни дела от лидера Корнелия Нинова срещу журналист и срещу политолог, който е член на собствената ѝ партия.
В полза на затягането на позициите на ГЕРБ работи и самата среда на изключително раздробена подкрепа. Следващият парламент се очертава да има потенциално 7 и дори потенциално 8 политически формации, измежду които съставянето на управляващо мнозинство изглежда слабо вероятно. Подобен нестабилен парламент кара част от гласоподавателите да предпочетат да играят с "познатото зло", вместо да рискуват с хаос и объркване.
Въпросът обаче е, че според сегашната ситуация ГЕРБ не би успял да състави лесно управляващо мнозинство, дори и да спечели с +5% преднина пред БСП. Участието в парламента на повече играчи, голяма част от които обявяващи се явно срещу управляващите, лишава Борисов и компания от възможни партньори за изграждане на стабилна коалиция.
За тях обаче ще е особено важно да вземат убедителна победа на изборите и можем да очакваме от ГЕРБ да проведат силна и агресивна кампания по места (конфликтна спрямо опозицията, но без да се изпада в крайности), за да може да се осигури стабилна разлика с втората политическа сила.
Подобен развой за тях ще означава потенциална сигурност срещу това опозицията да успее да сформира широка анти-ГЕРБ коалиция и същевременно с това ще помогне на ГЕРБ да заявят моралната победа - нещо, което при последващи избори през есента ще е от сериозно значение за разпределението на силите.
Вторият момент е важен и заради потенциалната заплаха за ГЕРБ от минаването през служебно правителство, редено от президента Румен Радев, за което може да се смята почти сигурно, че ще е настроено меко казано критично срещу кабинета "Борисов 3".
В листите си ГЕРБ са вкарали познати водачи и са изкарали част от традиционните си депутати с цел обновяване на листите. Включването и на СДС в коалицията ще привнесе още няколко десетки хиляди гласа, които могат да имат достатъчна натежаваща роля, особено на места, където двете сили биха имали конкуриращи се интереси (стари сини крепости в Северна България, които видяхме на местните избори).
"БСП за България"
Споменахме вече, че в тази кампания БСП не влиза в най-блестящата си форма. Макар лидерът Корнелия Нинова да успя да консолидира ръководството на партията зад гърба си, сред социалистите все още има недоволство срещу нейния модел на управление. Допълнително с това делата, заведени от Нинова като гражданин за обида срещу журналист и срещу анализатор, не помагат за изграждането на доверие у избирателите.
Подобни фактори могат да отблъснат част от по-умерено настроените избиратели извън ядрото на партията. Същевременно с това отцепването на членове и изгонването на човек като Георги Гергов от червените редици със сигурност ще доведе и до намаляване на червения електорат на места.
За сметка на това на "Позитано" 20 могат да се надяват, че на мястото на загубените избиратели с една силна кампания ще могат привлекат част от протестния вот, особено в онази му част, която категорично вярва, че всичко е по-добре за страната от нов мандат на ГЕРБ. По всичко личи, че Корнелия Нинова ще предпочете и в тази кампания да влезе с рязка конфронтация с управляващите именно с тази цел - да привлече категорично опозиционния вот.
Надеждата за партията ѝ ще се крие в това да успее да убеди тези избиратели, че вотът за БСП ще е по-ценен в голямата схема, отколкото вотът за някоя от другите опозиционни сили като "Има такъв народ", "Изправи се! Мутри вън!" или дори "Демократична България", макар обединението да е с малко по-различен профил.
Безспорната сила на БСП винаги са били местните структури, които в случая ще се окажат решаващи за това каква ще е крайната разлика между тях и ГЕРБ. Колкото по-голяма част от партийния си апарат успеят да активират и да изпратят към урните, толкова по-добър ще е крайният им резултат. Ако и избирателната активност е по-ниска заради редицата фактори в момента (коронавирус, цялостно опротивяване на политиката и т.н.), това ще е само в полза на БСП, но отново - стига да се активизират максимално местните структури.
"Има такъв народ"
Партията на Слави Трифонов успя да набере сериозна подкрепа покрай летните протести, утвърждавайки се поне засега като трета политическа сила според социологическите проучвания. "Има такъв народ" зае позицията на антисистемна сила, чиято роля ще е да "раздруса" закърнелия политически елит и да пъхне прът в колелото на системата.
Такова е и поведението на партийния лидер, на сценаристите му от шоуто и въобще на всички лица на ИТН - те са ядосани и идват да променят разни неща в българската политика, основно свързани с правилата за гласуване. Референдумът, иницииран от "Шоуто на Слави" през 2016 г., все още е смисловият гръбнак на "Има такъв народ" и около него се въртят и основните идейни моменти от кампанията на партията - мажоритарен вот в два тура, пряк избор на главен прокурор и т.н.
Слави и сценаристите му разчитат на гнева срещу политическата система, който се крие сред огромен процент от избирателите, и затова залагат на този ядосан имидж и на идеята, че над 2-та милиона души, гласували в подкрепа на референдума, сега са недоволни на властта за незачитането му.
Именно посланието, че идва да "наказва" политическите елити, е силната страна на Трифонов и той ще експлоатира тази идея максимално. Въпросът при него е преди самите избори да се активира този гняв, да се влее масло в огъня му и да се подсили. Това е шансът "Има такъв народ" действително да се класира на трето място след самия вот.
Защото за тази млада партия без достатъчно развити структури съществува една опасна вероятност от това гневът на обществото да заглъхне и да мине на заден план заради някаква друга, по-актуална тема (особено ако, както се очаква, преди изборите има трета вълна на коронавируса и броят на заразените тръгне да расте отново). Подобен сценарий може да доведе до отлив на гласоподаватели от "Има такъв народ", просто защото ще идат да гласуват много по-малко хора и предимно твърди ядра на партиите. А засега ИТН все още не изглежда да има толкова силно оформено твърдо ядро от поддръжници.
Един проблем за Трифонов и компания се появява сега след регистрацията на листите - напускане на кадри от местните структури, недоволни от поведението на зам.-председателя на партията Тошко Йорданов. До самите избори това може да доведе до наистина сериозни последствия, ако не се реагира адекватно.
В една по-различна ситуация, в която масовите събирания бяха позволени, за него най-добър ход щеше да бъде да направи голям предизборен митинг концерт с Ку-Ку Бенд, като с песните на групата да разпали емоционална привързаност сред по-младите избиратели. Да, музиката е велика сила, която не е за подценяване дори и в политиката.
Движение за права и свободи
ДПС успя да се отърве от проблемите си с разцепления и крадене на вот от страна на бивши кадри. Демонстрираното в края на миналата година помирение с турския президент Реджеп Таип Ердоган играе своята роля и партията на Ахмед Доган и Мустафа Карадайъ отново вдига подкрепата си и влиянието си.
Основната цел на ДПС през тази кампания обаче няма да е толкова постигането на максимално висок резултат (не, че няма това да е цел, но все пак), колкото това да убеди останалите партии, че не е толкова "отровен" потенциален коалиционен партньор.
За това говори и реденето на кандидат-депутатските листи - в тях са вкарани повече от младите лица на партията. Това със сигурност е знак, че ДПС се опитва да се "прочисти" от "лошия" си имидж - нещо, което няма как да стане за ден или за два.
Но трябва да признаем на лидера Мустафа Карадайъ, че се опитва активно. Цялото партийно говорене до момента е посветено именно на това да се убедят останалите в парламента, че ДПС не е "лоша" партия и от нея не трябва да се бяга така категорично, както правят почти всички формации сега.
Очакваният "шарен" парламент след изборите може да се окаже именно това, от което ДПС се нуждаят - финален фактор на стабилност, които да им помогне да се озоват в някоя управляваща коалиция. Разбира се, това все още остава малко вероятно и много политически сили ще предпочетат просто да идат на нови избори, отколкото да се коалират с хората на Доган, но все пак шанс има и той не трябва да се пренебрегва.
"Демократична България" Обединение
Още в самото начало на протестите през лятото градските демократи успяха да направят решителен ход, с който да увеличат подкрепата си значително и да напомнят на обществото, че още ги има и са боеспособни. Дебаркирането на плажа в Росенец от страна на Христо Иванов се оказа толкова добра акция обаче, че "Демократична България" в момента се опитват да използват подобни ходове отново и отново. Надеждата за формацията ще е да разберат, че подобни фокуси рядко сработват повече от веднъж.
Подобно на БСП, и демократите са предприели (така изглежда) стратегия на рязка конфронтация с управляващите, която заема почти цялото им публично говорене. Но борбата с "Модела Борисов" и с крепостите на Ахмед Доган може да им свърши работа само дотам, докъдето се простира предизборното позициониране.
Да си избереш враг, с който да се бориш, е задължителен елемент във всяка една кампания, но в никакъв случай тя не трябва да приключва дотам. А това е нещо, с което "Демократична България" се заиграва твърде много.
До голяма степен техните избиратели имат претенцията да са интелигентни, образовани и отворени към света хора, а подобен електорат очаква нещо повече от това само да се посочи кой е "лошият" и защо е "лошият". И именно в насока "с какво самата формация е по-добра от останалите" трябва да се работи тук.
Ако не друго, засега партиите вътре успяват външно да се опазят от така типичните за "демократичната общност" крамоли една между друга (какъвто беше филмът с Реформаторския блок) и запазват единен фронт. Ако успеят до края на кампанията да го поддържат, това само ще им помогне да повишат резултата си (или поне няма да спомогне за това да го понижат).
Ясно е, че силните им позиции ще дойдат най-вече от големите градове като София, Пловдив и Варна, но все пак ДБ ще трябва да заложи и на по-малките области, най-малкото за трупане на гласове на обща база, които да спомогнат за преминаването на 4-процентната бариера.
Затова и голяма отговорност ще падне върху водачите на листи по места. Те ще трябва да убедят хората в избирателните си райони, че не са спуснати от София парашутисти и реално се интересуват от случващото се в конкретните градове. Това е един от проблемите на "Демократична България" - тя просто изглежда твърде снобски и ориентирана само към групата на градските интелектуалци, което из страната донякъде не се приема особено добре.
Важна роля играе и фактът, че също из страната (с известни изключения, разбира се) формацията няма достатъчно силни и развити структури, които да могат да се борят на равна нога с по-големи партии като ГЕРБ, БСП и ДПС.
Според социолозите в началото на кампанията демократите имат потенциала да спечелят между 5% и 7% от вота, в зависимост от избирателната активност. Това, на което те могат да се надяват да заработи в тяхна полза, е силен финален спринт в последната седмица от кампанията, когато много от избирателите с близки до техните виждания решават, че всъщност няма за кого друг да гласуват.
Другият шанс за ДБ да активират потенциални свои избиратели е да бъдат нападнати през медиите, както се случи за вота за европарламента. Тогава атаката, осъществена с налепени в София плакати, обвиняващи "Демократична България" в това, че са носители на "джендърство", по-скоро мотивира много хора да гласуват за тях, отколкото да постигне отлив на гласове. Ако подобно нещо се случи сега, то само ще заработи в интерес на обединението.
"Изправи се! Мутри вън!"
Тази предизборна коалиция на практика представлява обединение на различните групи от протеста, без участието на "Демократична България" и "Има такъв народ". Като такава в нея има леви, центристки и десни партии и групи, а основното лице е Мая Манолова, която все още пази способността си да се заиграва с ляв популизъм.
Засега коалицията по-скоро залага на конфронтация с управляващите, отколкото на демонстриране на своя собствена управленска програма, което в един момент може да се окаже дърпащ назад фактор. Надеждата за "Изправи се! Мутри вън!" е този момент да дойде след самите избори. За целта обаче те, подобно Слави Трифонов и "Има такъв народ", ще трябва да разчитат на народното недоволство, да го яхнат (дори да е частично) и да го наливат с достатъчно храна.
Мая Манолова вече действа на терен, обикаляйки различни места в страната, за да говори с местните хора за проблемите, които имат те с властта - местна и държавна. Подобен апостолски подход е добра стратегия за кампанията на тази формация, тъй като позволява да се направят връзки с хората по места, особено ако на конкретните места гражданската група на Манолова има свои партньори. И ако всичко това се случва пред камера, цялата картина се затваря.
Преди летните протести Манолова вече беше избрала този път - малко по-далеч от светлините на прожекторите, но разчитаща на бавно, но сигурно трупане на подкрепа. Лятото обаче промени много нещата, като и за нея, а особено и за Отровното трио по-важно беше присъствието на протеста.
Сега Манолова се е завърнала към обиколките, но тепърва ще се види доколко това ще ѝ помогне.
Основният риск за нея и коалицията ѝ ще дойде от това протестният вот да се отклони от тях и да отиде в други посоки - нещо, което е напълно реалистично. Затова и кандидатите на "Изправи се! Мутри вън!" трябва да заложат на много силна кампания, пълна със събития и срещи с граждани, надявайки се че ще създадат така достатъчно силни връзки с избирателите, за да предпочетат тях вместо някоя от опозиционните алтернативи.
Друг важен риск, подобен на този при "Има такъв народ" е отказването на кандидати от листите - лош сигнал към избирателите, който ще трябва да се комуникира правилно, ако коалицията не иска да се сблъска с отлив на гласове.
ВМРО-БНД
Макар да се говореше за подновяване на формата "Обединени патриоти" и за този изборен сезон, в крайна сметка ВМРО решиха, че рискът от самостоятелното явяване на изборите си заслужава, ако това означава, че няма да делят листите си с хора на НФСБ или на други партии (каквото беше желанието на Валери Симеонов). Надежда им дава както доброто представяне на местните избори, така и сравнително положителните нива на доверие от социологическите проучвания - около 4%, макар и понякога малко под.
ВМРО могат да се похвалят с добро ниво на доверие на лидера си, който участва в момента в правителството, но по-големият фактор за тях за тази кампания е промяната в имиджа, която партията постепенно предприема.
И с времето, и с реденето на листите си за този вот, ВМРО започва да се преориентира от типична националистическа формация за нашите ширини в консервативен играч от европейски тип (в стила на унгарската "Фидес" и най-вече на полската "Право и справедливост").
Макар в листите по-видно да е присъствието на хора като Жени Калканджиева и Искрен Пецов, ВМРО също така придърпаха някои от кадрите на младежката консервативна интелектуална общност. Ако запазят този тренд, с годините "войводите" може да затвърдят устойчив подобен образ. Засега обаче той е в сравнително началната си форма и ще е интересно да наблюдаваме развитието му.
Макар социолозите да показват ВМРО на ръба, шансовете на партията на Каракачанов да влезе в следващото Народно събрание са високи. Това, което остана под радара до голяма степен, е, че ВРМО подписа споразумение с евангелистка организация, която да я подкрепи за изборите (това са част от онези хора, които се притесняваха, че държавата ще им открадне децата).
Допълнително с това темата за отношенията със Северна Македония може да окаже допълнителен стимул за партията, ако предизборно бъде експлоатирана достатъчно в публичното пространство.
Другото, на което могат да се надяват оттам е да убеждават избирателите си, че те са единствената патриотично-консервативна формация с шансове да влезе в парламента, и да заложат на силна работа на терен по време на кампанията - срещи с граждани, разговори с местни организации и т.н.
Според много експерти допълнителна надежда за ВМРО може да дойде от пренасочване на част от гласовете на ГЕРБ към тях, но това е теза, която твърде трудно може да бъде доказана. Все пак подобна скрита договорка, ако такава може да бъде постигната въобще, би облекчила много работата на Каракачанов и компания.
Патриотична коалиция "Воля" и НФСБ
За патриоти и националисти, които не харесват ВМРО. Веселин Марешки е доказал, че може да прави кампании от нищото или поне има финансовия ресурс за това. Макар обединението на тези две партии да изглежда като краен ход за всяка една от тях и "сватба насила" поради липса на друг избор, те не трябва да бъдат подценявани.
Марешки и Валери Симеонов успяха да съберат около себе си още няколко малки сили, включително и БЗНС на Николай Ненчев, и ще разчитат на структури по места, на привличане на симпатизиращи бизнеси, на съсловни организации, с които имат връзка, и т.н. А надеждата е това да бъде достатъчно за 4% накрая.
Стратегията на тази патриотична коалиция действително ще е математиката - с всички възможни и законни начини да постигнат необходимия минимум от гласове. Дали ще успеят засега изглежда спорно, но не и невъзможно. Имаме цял месец предизборна кампания все пак.
"Републиканци за България"
Ако съдим по социологическите проучвания, партията на Цветан Цветанов не би имала шанс да влезе в парламента, но той не разчита на социология и на убеждаване на отделни хора да гласуват, а на това, че може да откъсне достатъчно от ГЕРБ като структури, приятелски настроени бизнеси и т.н., за да си осигури необходимия брой гласове, за да се озоват в парламента.
Резултатът от подобни опити няма как да бъде прогнозиран, а още по-малко - уловен от социологията. Но тук всичко ще зависи от това доколко Бойко Борисов може да държи в ред хората и структурите на своята партия и доколко те все още помнят стария си шеф с добро.
Интересното е, че Републиканци за България са сред малкото играчи, които в комуникацията си активно залагат на програма и ресорни политики, но вниманието в тази посока така или иначе е ограничено, така че този интересен флирт с истинската политика е по-скоро забавен феномен, отколкото реално разчитане, че ще привлече гласоподаватели.
Други
На тези избори ще участват общо 30 формации - партии и коалиции, всяка от които има своя шанс да се отличи и да събере подкрепа, достатъчна да ги изкара на преден план.
Посочихме вече, че социологията не е точна наука, а предоставя само моментна снимка на настроенията. Тепърва ще има цял месец на предизборна кампания, в която редица играчи могат да изненадат експертите със силно представяне. Подобни примери вече сме виждали неведнъж.
Поне към момента обаче няма индикация за такива настроения, които да предвещават изненадваща инвазия на някоя друга политическа сила да влезе в парламента.
Това обаче съвсем не означава регистрираните участници във вота да се отказват с лека ръка от кампанията.
