Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ястреби" срещу "гълъби" в България за войната в Украйна

И защо да се "цепим от колектива" с неутралитет не е най-добрата възможна идея Снимка: БГНЕС
И защо да се "цепим от колектива" с неутралитет не е най-добрата възможна идея

Решението на премиера Кирил Петков да поиска оставката на военния министър Стефан Янев показа не само съществуващото разделение в самото правителство, но и ясно открои двете водещи тези за това каква би била най-добрата стратегия на поведение за българското правителство по казуса с руската инвазия в Украйна.

Подобно разделение в позициите спокойно се вписва в добре познатата вече формула в международната политика - "ястреби срещу гълъби".

Символиката тук е ясна. Гълъбът е знак за мир и политиците, вписващи се в групата на "гълъбите", най-често се борят за мирно решаване на конфликтите, търсене на компромиси и дипломатически ходове, които на всяка цена да избегнат войната.

Ястребите, от своя страна, са известни с хищническия си инстинкт към плячката животни. В политически смисъл това са онези политици, които в конфликтна ситуация ще предлагат по-острите, по-конфликтни решения. За тях сблъсъкът може да е неизбежен и съответно ще търсят начин да се подготвят за него, дори това да значи превантивен удар.

Но това са общите понятия. Какви позиции заемат българските гълъби и ястреби по отношение на Русия и войната в Украйна? Защото на практика нито гълъбите ни са точно гълъби, нито ястребите се държат съвсем като ястреби.

Тук няма да разглеждаме самото отношение към руската инвазия, тъй като всички големи политически сили без "Възраждане" са осъдили действията на Кремъл. Разликите в случая са по отношение на българската реакция на тези събития. 

Гълъбите

Бившият вече военен министър Стефан Янев се превърна в своеобразен изразител на позицията на "гълъбите" у нас Снимка: БГНЕС
Бившият вече военен министър Стефан Янев се превърна в своеобразен изразител на позицията на "гълъбите" у нас

В този лагер условно влизат бившия вече министър на отбраната Стефан Янев, президентът Румен Радев, БСП, различни по-малки партии, отцепили се от БСП, и други. 

Водещата теза на този лагер е, че все още има шанс за дипломатическо решение на проблема, а България трябва да запази максимален неутралитет по отношение на кризата, за да може евентуално да бъде използвана като мост за комуникация с Русия при един етап на преговори за установяване на примирие и мир.

Притесненията на кликата на "гълъбите" е, че България енергийно и икономически зависи силно от Русия и всяка допълнителна ескалация на този конфликт, всички нови санкции, ще рефлектират остро върху двустранните отношения с Москва и може да доведат до спиране на руския газ за страната ни, както и на някои важни суровини.

А това има шанса допълнително да разклати и без това отслабената от коронавируса българска икономика.

Защитниците на тази теза посочват, че Русия просто е твърде голям играч на световния енергиен пазар, както и че е най-големият износител на пшеница в света. Съответно разбиването на отношенията с нея ще доведе до главоломен ръст в цените на горивата и на хляба - две неща, чието поскъпване винаги се усеща крайно болезнено.

Затова и "гълъбите" настояват България да не налага санкции над Москва, да не оказва каквато и да е военна подкрепа на Украйна и да ограничи като цяло агресивното си поведение срещу Кремъл. 

Ястребите

Премиерът Кирил Петков постепенно зае позицията на здрав "ястреб" по отношение на Русия, макар в началото поведението му да беше доста по-неопределено Снимка: Министерски съвет
Премиерът Кирил Петков постепенно зае позицията на здрав "ястреб" по отношение на Русия, макар в началото поведението му да беше доста по-неопределено

Принадлежащи на този лагер в момента са правителството начело с премиера Кирил Петков, формацията му "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", "Демократична България", ГЕРБ и СДС.

Тяхната теза е, че България като член на Европейския съюз и НАТО трябва да следва общата позиция на двата наднационални съюза, тъй като това би гарантирало най-добре националните интереси на страната ни, тъй като в сложен момент като сегашния да си нелоялен сътрудник може да те остави оголен за атаки.

Позицията на "ястребите" е, че руската инвазия в Украйна е война, а не просто "специална операция", тъй като отговаря на всички признаци на войната - мащаб, включени военни сили и самия факт, че една суверенна държава напада друга суверенна държава в нарушение на международното право.

Според тази позиция налагането на тежки икономически санкции върху Русия и оказването на подкрепа за Украйна са най-сигурният начин за бързо приключване на военните действия, тъй като това ще изтощи бързо руската икономика и ще лиши Кремъл от логистични сили да поддържа офанзивата.

Логиката на тази позиция е, че руската икономика така или иначе не е особено стабилна, докато войната винаги е била изключително скъпо и изяждащо ресурси начинание. Самите руски сили в Украйна вече изпитват затруднения като липса на достатъчно гориво и проблеми с доставките на продоволствия, една от причините за които е мащабното разполагане на сили в различни части на страната. Доказателство за това е огромното количество изоставена военна техника.

С други думи, идеята на Запада е да пресече самите възможности на Русия да води война, а "ястребите" вярват, че България трябва да се включи в този процес, за да не остане след това пренебрегната от съюзниците си, от една страна, и за да може светът да се върне възможно най-скоро към по-нормалния си ритъм, от друга. 

Сблъсък на идеите

Една от негативните страни на тази стратегия на ястребите е, че тя идва с цената на щети върху собствените икономики на държавите, които налагат санкциите. Ефектът върху Европа ще е силен, именно заради зависимостта от руски горива и суровини за индустрията (никел, метали и други).

При България особено зависимостта от руски горива е наистина голяма, което при евентуално спиране на газа от Русия действително може да дестабилизира икономиката.

Тук важните въпроси са два - с какви резерви разполага България и ще бъде ли склонна руската компания "Газпром" да се лиши все пак от приходите, които идват по линията на договорите с Европа?

От 2009 г. насам има разработен план в случай на спиране на енергийните доставки от страна на Русия. Така ако нормативните документи са спазени, би следвало да имаме достатъчно запаси за покриване на търсенето, което в такъв сценарий трябва да бъде удовлетворено.

Все в един момент въпросът у нас опира до една дума - "газ" Снимка: iStock
Все в един момент въпросът у нас опира до една дума - "газ"

Според оценките на Светослав Иванов, изп. директор на "Овергаз" пред Bloomberg TV Bulgaria, запасите от природен газ в хранилището в Чирен би трябвало да стигнат за около месец при сегашните нива на потребление.

Иванов посочва, че евентуални спирания могат да бъдат компенсирани отчасти от наличните пътища за течен природен газ от Гърция.

Течният природен газ е напълно реална алтернатива на руските доставки в дългосрочен план, а единственото липсващо на европейската енергетика за това е липсата на достатъчно капацитет за регазификация, смята Иванов.

Той също така напомня, че у нас има конвенционални находища на газ, които могат да бъдат разработени в сравнително кратък период на време, макар и не достатъчно, че да се отговори с тях веднага на потенциалните нужди.

Колкото до другия въпрос - биха ли рискували руснаците да отрежат Европа от доставките си на горива, тук нещата стават по-сложни.

Приходите на годишна база за "Газпром" от договори с Европа достигат 185 млрд. долара, а към 26 февруари от там бяха заявили пред австрийските си партньори от ОМВ, че спирания на газа няма да има.

Ако все пак се стигне до проблеми с доставките на синьо гориво от Русия, има възможност да се намали потреблението у нас наполовина за кратко време, докато се намерят алтернативни източници.

Един от безспорните факти в случая е, че тази война ще доведе до повишаване на цените на горивата и на някои основни продукти, а инфлацията едва ли ще приключи към средата на годината, каквито бяха очакванията на правителството.

Въпросът е, че това ще се случи независимо от нашата позиция спрямо руската агресия в Украйна. Вариантът, в който Москва идва и ни спасява от инфлацията с горива, пшеница и т.н. е наистина несъстоятелен.

Икономическата криза не просто идва, тя вече е тук, а оцеляването на икономиката ни в много по-голяма степен зависи от отношенията на страната ни с традиционните партньори в ЕС, отколкото от тези с Русия. И нещо повече - България очаква важни средства от Фонда за възстановяване и развитие.

Друг важен момент е сигурността на страната - обявяването на неутралитет, противно на очакванията от самата дума, няма да гарантира сигурността на България, дори напротив. Излизането от общата позиция на НАТО евентуално ще ни лиши от подкрепата на здрави съюзници.

Силата на Алианса е в неговата основна идея - "Един за всички, всички за един", при която всички държави членки са длъжни да реагират при заплаха за която и да е от страните в този блок. Въпросът обаче е по какъв начин биха реагирали за един не особено лоялен партньор, който се възприема като "неутрален".

Именно това е и един от големите проблеми в позицията на "гълъбите" у нас.

Те призовават за спазване на неутралитет, за да се пазят едни политически взаимоотношения, които вече почти напълно са изчезнали, в замяна на едно несигурно обещание за запазване на доставки на горива. Дори и то да се случи, това няма да спре кризата, инфлацията и ръста на цените. 

За сметка на това обаче ще ни оголи за нови възможни намеси от страна на самата Русия, с която "гълъбите" толкова искат да запазим добри отношения. Същата тази държава, която нахлу в своя съседка под претекст, че ще чисти нацисти и ще демилитаризира. 

Украйна има своя наистина реален проблем с неонацистите и той има нужда от решение. В никакъв случай обаче това решение не е задействането на война, когато на масата има толкова различни възможни други опции от дипломатическия арсенал. 

Реакцията на Русия е дълбоко пресилена и което е по-опасното - тя отново може да използва подобно оправдание в различна посока, ако сега бъде оставена да действа безнаказано. 

Руската инвазия в Русия задейства поредица от събития, които правят избягването на икономическата криза изключително трудно, ако не и невъзможно за Европа Снимка: БГНЕС
Руската инвазия в Русия задейства поредица от събития, които правят избягването на икономическата криза изключително трудно, ако не и невъзможно за Европа

Защото, каквото и да си говорим, Русия все още вярва, че България е част от собствената ѝ сфера на стратегическо влияние, доказвайки го с множество пропагандни акции, както и със засилена шпионска активност.

Нека си спомним, че миналата година у нас беше разбита шпионска група, изнасяла военни тайни за Русия.

Същевременно в икономически план, въпреки огромното си влияние в енергийния сектор, Москва няма дори бегла възможност да осигури на страната ни икономическия потенциал на европейските пазари.

При условие, че в момента Европейският парламент единодушно без гласове против приема санкциите срещу Русия, че страни като Швейцария, които са известни с традициите си в това да обявяват неутралитет по време на подобни кризи, също налагат санкции, че има такъв здрав консенсус срещу руската експанзия в Украйна, в международен план наистина не е добра идея да се цепим от колектива. 

Все пак си имаме цяла поговорка по темата и тук тя важи с пълна сила.

 

Най-четените