51-вото Народно събрание не успя да избере председател на парламента на първото си заседание. Каква невероятна изненада! Не е първият път, в който това се случва, а някои песимисти може да кажат, че вероятно няма и да е последният.
Въпросът е защо е толкова важно да бъде избран шеф на парламента.
Все пак заседанието беше открито от най-възрастния избран депутат - Силви Кирилов от "Има такъв народ", и той ще продължи да председателства, докато не бъде посочен титуляр на поста.
Не може ли Кирилов просто да остане и да продължим напред, вместо дни наред държавата да се занимава с политическата немощ на партиите и тяхната неспособност да направят един толкова елементарен избор?
Отговорът в случая е отрицателен. От "Има такъв народ" предложиха вече формула, в която Кирилов да бъде избран формално да ръководи работата на парламента до установяване на мнозинство, но идеята беше отхвърлена.
Причината позицията на председател на Народното събрание да е толкова важна е, че с нея чисто процедурно се открива работата на новия парламент.
Това е първото решение, което депутатите взимат, след като положат клетва, и без да бъде взето то, процедурата не може да продължи напред към излъчване на зам.-председатели и формиране на парламентарни групи.
Без формирани парламентарни групи държавният глава не може да започне процедура по връчване на мандати за съставяне на правителство (която вече ни е до болка позната). Съответно при сегашния блокаж не може дори да се върви към приключване на 51-вото Народно събрание.
Защо е толкова важна фигурата на председателя, та в пореден парламент има такива спорове кой да заема поста?
Краткият отговор е, че това е човекът, който определя дневния ред на законодателния орган - кои промени да се приемат, кои да изчакат, как да текат заседанията.
Въпреки че НС има официален правилник (който трябва да бъде приет след избора на шеф на парламента), човекът най-отгоре може да оказва влияние върху процесите, които текат.
Другият момент, който в нашия случай е и решаващ, има повече общо с принципното противопоставяне на политическите сили, отколкото със самата позиция на председател на НС.
Или казано с други думи, гласуването за поста има и символичен характер - подкрепата на дадена политическа сила за кандидат на друга сила, се приема като знак за общи действия.
Затова ПП-ДБ отказват да подкрепят кандидата на ГЕРБ-СДС, тъй като искат първо ГЕРБ-СДС да подпишат декларацията им за санитарен кордон около Делян Пеевски и за спиране на процедурата по избор на нов главен прокурор.
"Има такъв народ" се ядосват, че никой не ги търси за преговори, въпреки че и днес Борисов ги остави в списъка с потенциални партньори.
При липса на ясно мнозинство останалите играчи просто предлагат свои претенденти, за да покажат инициатива и че разполагат с подходящи кадри.
От своя страна, ГЕРБ-СДС искат подкрепа за техния кандидат за шеф на парламента като знак, че останалите политически сили признават водещата роля на първата политическа сила в предстоящите преговори за правителство.
На практика обаче политическата игра става толкова сложна, че цялата система буксува и не може да произведе резултат.
Но както гласи популярната фраза, "Тука е така!".
