Дон Корлеоне донесе "Оскар" на Марлон Брандо, той го отказа заради индианците

Наградите на филмовата академия на САЩ през последните години минават под сянката на различни скандали. От последствията от #MeToo до #OscarsSoWhite - социални и политически проблеми по някакъв начин намират място на лъскавата сцена на Dolby Theater.

Главен герой в един от най-запомнящите се моменти в историята на наградите „Оскар“ обаче е актьорът Марлон Брандо, който през 1973-а отказва да приеме наградата за най-добър актьор за ролята си в „Кръстникът“.

Брандо отива много по-далеч като изпраща на свое място млада индианка. Когато става ясно, че той е избран за победител, жената се качва на сцената, за да съобщи за отказa на актьора да получи „Оскар“-а, както и неговите на пръв поглед странни мотиви.

От дъното обратно към върха

Това е трябвало да бъде вторият „Оскар“ на Брандо, който за пръв път печели отличието за „На кея“ (1954). Между двете награди обаче отношенията между актьорa и Холивуд се влошават.

През 60-те години на миналия век кариерата на Брандо сякаш вече е преминала своя пик и поема надолу. Той прави дебюта си като режисьор в уестърна "Еднооките валета" като същевременно играе и главната роля. Снимките отнемат двойно повече от предвиденото, бюджетът е надхвърлен и в крайна сметка филмът на студиото Paramount се оказва провал.

Следващия неуспех за актьора е "Бунтът на Баунти", снимките на който Брандо саботира всеячески. Този филм също се оказва финансов неуспех, този път за Metro-Goldwyn-Mayer. Брандо започва да гледа на занаята си като на начин за изкарвaне на пари, приема роли под нивото му като същевременно спира да се старае особено. Това води и до спад в неговата кариера.

Тогава идва "Кръстникът" и ролята на дон Вито Корлеоне - главата на мафиотско семейство в Ню Йорк. Адаптацията на романа на Марио Пузо, която режисьорът Франсис Форд Копола сътворява, и до днес се смята за един от най-добрите филми, създавани някога.

Брандо за малко да не получи ролята, защото шефовете в Paramount са били наясно с репутацията му на проблемен актьор и не са искали той да има общо с продукцията.

Той обаче се справя великолепно - печели възхищението на публиката и на критиците. Нещо повече – за своя Вито Корлеоне получава и номинация за "Оскар" за най-добра мъжка роля. В плановете му обаче не влиза нейното приемане...

„Оскар“? Не, благодаря!

45-те Награди на Академията наближават, но става ясно, че Брандо ще ги бойкотира. Той стига до там, че на свое място изпраща малко познатата актриса Сашийн Литълфедър – президент на Националния комитет за положителен имидж на коренните американци. Литълфедър е от племето апачи и неслучайно е избрана от Брандо, както става ясно на самата церемония.

На 27 март 1973-а Лив Улман и Роджър Муур се качват на сцената на „Оскари“-те, за да посочат името на победителя в категорията „Най-добра мъжка роля“. Въпреки силната конкуренция (сред номинираните са и Майкъл Кейн и Лорънс Оливие), членовете на Академията са избрали Марлон Брандо.

Муур и Улман съобщават името му без ентусиазъм, вероятно знаейки сложната ситуация около неговата номинация. Вместо актьора, изиграл Вито Корлеоне, на сцената се качва Сашийн Литълфедър.

Муур се опитва да й предаде наградата на Брандо, но тя я отказва с отворена длан. Актрисата застава на подиума, представя се, след което обяснява причините за отсъствието на Брандо:

„Представям Марлон Брандо тази вечер и той ме помоли да ви кажа (...), че той със съжаление не може да приеме тази награда. И причината за това е отношението на филмовата индустрия към американските индианци...".

Тук започват освирквания в залата, а Литълфедър спира за кратко и се извинява. Подкрепена от аплодисменти, тя продължава:

"...и в телевизията, и в киното, а също така и със скорошните събития в Уундид Ний", пояснява тя. Благодари от името на Брандо и напуска сцената.

Какво се случва с отказания „Оскар“? В своята автобиография Роджър Муур, познат с ролята си на Джеймс Бонд, разказва, че е отнесъл златната статуетка в дома си и тя е останала там, докато не е дошъл въоръжен служител на Академията, за да я вземе.

Защо Брандо отказва?

По това време представители на коренното население на Америка не получават почти никакви роли в киното в САЩ. Използват ги най-вече като статисти, а във филмите са представяни не особено ласкаво. Нещо, което по някакъв начин, изглежда, е подразнило Брандо достатъчно, че да се реши на такава стъпка като да откаже „Оскар“.

На следващия ден е публикувана цялата му реч, която Литълфедър не успява да прочете от сцената. В нея актьорът изразява подкрепата си за Движението на американските индианци и говори за ситуацията в Уундид Ний – малко градче в Южна Дакота, окупирано от активисти от едно индианско племе. Градчето след това е обкръжено от военни.

„Марлон Брандо беше отличен стратег и знаеше, че през тази година (церемонията по раздаване на) наградите на Академията ще бъде излъчвана по сателит пред милиони хора по света“, разказва по-късно Литълфедър пред Los Angeles Times. „ФБР беше наложило пълно затъмнение над новините за Уундид Ний, така че хората нямаше как да чуят (нещо от активистите). Това беше начин да бъде заобиколена тази блокада. Когато хората видяха предаването, сякаш адът се разтвори. Много внимание беше привлечено към действията на ФБР“, обяснява жената.

В речта на Брандо се посочва, че според него филмовата общност е отговорна за лошото отношение към индианците и неправилното им представяне на екран като диви, агресивни и зли.

Вероятно тези думи са били причина и за нагорещената ситуация в залата по време на церемонията. Хората зад кулисите на "Оскар"-ите казали на Литълфедър, че й дават 60 секунди пред камерите и ако ги превиши, ще бъде арестувана. По думите й актьорът Джон Уейн е бил готов да я свали от сцената и се е наложило да бъде озаптeн от шестима охранители.

В дните след церемонията Литълфедър получава дори заплахи, а по думите й от правителството били бесни и заповядали на всички студия в Холивуд да не я наемат в продукциите си.

„Както се казва „Ако не ти харесва съобщението, убий вестителя“. А аз бях този вестител“, спомня си жената.

В същото време тя е подкрепена от Корета Скот Кинг - вдовицата на Мартин Лутър Кинг, която казала на Литълфедър, че е постъпила правилно. Поздравления дошли и от много представители на коренното население на Америка.

Този много политически ход на Брандо е акцент от 45-ите награди „Оскар“, който се помни и до днес. Дали е имал някакъв резултат е спорно, но е факт, че 45 години по-късно виждаме подобни движения и кампания отново да намират път на сцената на церемониите.

Колкото до самия Брандо, той остава последният до момента актьор, отказал златната статуетка. Действието му обаче не е уникално. Няколко години по-рано – през 1970-а – актьорът Джордж Кембъл Скот отказва да получи отличието за ролята си в „Патън“. Причините при него са по-философски – според Скот всяко изпълнение на сцена е уникално и не може да бъде сравнявано с други.

Новините

Най-четените