През 1995-а телевизионните зрителите бяха хипнотизирани от т.нар. "феномен Дарси" - младият Колин Фърт в ролята на арогантния г-н Дарси, излизащ от езеро напълно облечен, но мокър от глава до пети.
Зрителите на адаптацията от BBC на "Гордост и предразсъдъци" достигнаха 10 млн. след тази повратна сцена.
Двадесет години по-късно прозираща бяла риза сама по себе си няма да разпали никакви емоции у публиката.
През 2016-а зрителите на radiotimes.com избраха сцената с Ейдън Търнър, който се съблича и се къпе, за най-запомнящ се момент през годината.
После дойде "Нощният мениджър" - където показана в детайли секс сцена, включваща голите задни части на Том Хидълстън, предизвика световна истерия в социалните медии. Броят зрители отново беше засенчен от "Бодигардът" (2018), който достигна 11-милионна аудитория във Великобритания.
Имаше експлозии и изобилие от сюжетни обрати, но щеше ли този сериал да стане един от най-обсъжданите, ако не включваше пищни секс сцени с участието на носителя на "Златен глобус" Ричард Мадън и екранната му партньорка Кийли Хоус? С всички заглавия, фокусиращи се върху голия Мадън, откога мъжкото тяло стана такава жизненоважна съставка за успеха в телевизията?
Сексът продава, това не е нещо ново, нито е нова идеята да се продава секс на тв аудиторията в праймтайма, казва Алис Джоунс, културен редактор в i newspaper.
Но "Нощният мениджър" и "Бодигардът" предизвикаха толкова колосални вълнения и толкова много заглавия, че не можете да вините режисьорите и продуцентите, че искат да уловят същия медиен шум с повече мъжка плът.
Хората зад тази машина за внимание - режисьори, редактори на вестници и така нататък, най-вероятно са предимно мъже и реагират на представата за това какво според тях желаят жените. В ерата на стрийминга, телевизионните "моменти", когато нещо колективно завладява общественото въображение и - в този случай - кара всички да се очароват и да туитват като едно цяло, е ценно оръжие във войната за рейтинг.
Нецензурираните секс сцени и голотата в масовата телевизия със сигурност датират още от фундаменталния за времето си сериал на HBO "Сексът и градът", който се излъчи за първи път точно преди новото хилядолетие. HBO заложиха след него на "Игра на тронове", към който момент сериали като "Рим" и "Тюдорите" също не спираха сцените си на вратата на спалнята.
Но като традиционни мишени на медийно обективизиране, актрисите можеха да изискат договори "без голи сцени" в момента, в който придобият достатъчно влияние - от Сара Джесика Паркър в "Сексът и градът" до Емилия Кларк в "Игра на тронове" (въпреки че тя реши по-късно да се появи гола още веднъж).
За някои актриси обаче подобни сцени са травматични.
"В сезон 3 на "Изгубени" имах кофти изживяване на снимачната площадка като на практика бях заставена да снимам частично гола сцена и усещах, че не ми е оставен избор по този въпрос", коментира актрисата Еванджелин Лили в подкаста Lost Boys през 2018. "Плаках изключително много."
Дали след #MeToo фокусирането върху мъжките тела е по-лесно за ТВ режисьорите?
"Ако някога беше дело на жените да показват плът в шпионски драми и така нататък, през 2019 г. има усещане, че това не е редно, че в най-добрия случай е антифеминистко, а в най-лошия - форма на експлоатация", обяснява Алис Джоунс.
Браншът основателно е още по-нащрек към това как се отнася към актрисите на екрана и извън него. Те обаче знаят, че все още имат нужда от малко секс тук-там, за да задържат аудиторията. Като разсъбличат мъжете, сериалите могат да осигурят нюанса на гола плът и все пак да изглеждат "осъзнати".
И все пак мъжете актьори като секс-обекти не са нещо, което да се третира с лека ръка, твърди ТВ психологът Холи Лангкастър-Джеймс.
"Да, на това са били подложени жените дълго време, няма спор, но простото обръщане на формулата и обективизирането на мъжете не е най-доброто решение на проблема. Чудя се какъв ефект може да има тази тенденция върху мъжката психика.
Вече има сериозен натиск върху мъжете, особено по-младите мъже, да постигнат красиво тяло. Загрижена съм за отражението върху мъжкото самочуствие и представа за себе си, ако мъжете започнат да възприемат някои от тези послания."
Актьорът от "Бодигард" Ричард Мадън (който игра и Роб Старк в "Игра на тронове") изглежда незасегнат от обективизирането до момента и наскоро описа вида на секс сцените в "Игра на тронове" като "порно от 70-те" в интервю за GQ. Том Хидълстън, след като научи, че задните му части са били изрязани от американската тв версия на "Нощният мениджър", подметна, че "има много по-опасни неща, които хората охотно излъчват".
Това изобщо не навреди на кариерите им - и двамата актьори бяха издигнати от пресата до високата чест да бъдат спрягани за ролята на следващия Джеймс Бонд.
Премиерата на средновековния епос Outlaw King на Netflix предизвика доста шум, не защо защото актрисата Флорънс Пy демонстрира частична голота в нецензурирана секс сцена с актьора Крис Пайн по време на филма, а защото имаше половинсекундна сцена, в която се виждаше пенисът на Крис Пайн.
Получилият се в резултат на това бум в Twitter накара Пайн и режисьора Дейвид Макензи да коментират пред аудитория в Торонто, че "повече се говореше за фронталната голота в Outlaw King, отколкото за изкормванията и обезглавяванията".
По-малко експлоататорски ли са заглавията, защото се фокусират върху мъже?
"Вероятно не", коментира Алис Джоунс. "Истерията около неговите гениталии по никакъв начин не подобри средата. Тя навлезе в плашещи територии и иначе достойни издания писаха материали със заглавия 'Как да видите пениса на Крис Пайн в Outlaw King'."
Outlaw King беше хибриден продукт и беше филм, правен за домашна стрийминг услуга. Като цяло киното доста изостава от телевизията, когато става дума за секс.
"Студиата се фокусират върху по-утвърдени поредици и франчайзи и се поемат по-малко рискове, за да се постигне максимална печалба в боксофиса", обяснява журналистът на попкултурна тематика Натали Джеймисън. Има смисъл филмът да е с рейтинг, който да привлече най-широката възможна аудитория, но това изключва каквото и да е твърде крайно или нецензурирано.
Има повече телевизионни програми и сериали, които излизат всяка седмица, отколкото реалистично хората могат да гледат, и естествено създателите им имат нужда да накарат хората да обсъждат техния продукт и да обърнат внимание на него, вместо на други.
Наличието на нещо особено шокиращо или сексуално, което ще се самоподдържа в социалните медии и ще създаде шум, работи невероятно успешно за неща като "разходката на срама" на Церсей в "Игра на тронове".
Също така вероятно гледате телевизия в нощните часове у дома, така че нещо крайно се тушира от това колко комфортно се чувствате.
Вероятно не е толкова удобно да гледате нещо агресивно нецензурирано или екстремно в сексуален план в претъпкано кино с непознати.
Телевизията в момента навлиза още по-надалеч в изследването на секса. Да вземем например Wanderlust на BBC/Netflix, с участието на Тони Колет, който задава въпроса дали доживотната моногамия е възможна, и сериала Pure на британския Channel 4 за жена с обсесивно-компулсивно разстройство на психиката, който се върти около постоянните й сексуални мисли и пориви.
Аудиторията трябва да бъде извадена от заблудите за секса, твърди Ейса Бътърфийлд, 21-годишната звезда на Sex Education по Netflix. Бътърфийлд играе Отис, тийнейджър, чиято майка (Джилиън Андерсън) е терапевт-сексолог. Заобиколен от ръководства на тема секс, Отис основава неофициална клиника, за да решава проблемите на съучениците си, и осъзнава, че той самият има немалко такива.
Въпреки нецензурното съдържание, което загатва името на сериала, и дори откритата и фронтална мъжка голота, младият актьор наскоро заяви пред Teen Vogue, че смята, че просвещава зрителите за ежедневния секс, а не просто им осигурява фантазии.
"Сериалът го показва във всичката му грозота и неловкост, и забавност, и показва тези герои, които преминават през собствени проблеми, объркани са и всъщност не знаят какво се случва с телата им и какво правят. Той не се опитва да прави това секси или да го прави готино. Просто реалистично го показва така, както е. И понякога то е секси, но през повечето време не е."
Ако оставим настрана комедиите, несръчните или неловки секс сцени вероятно няма да се доберат до праймтайм слотовете на телевизиите, тъй като телевизионните мрежи се концентрират върху осигуряването на бягство от реалността за зрителите.
Но осигуряват ли те истинско отражение на западното общество от XXI век, или просто създават, както го формулира Алис Джоунс, "равни възможности за разголване" и за мъжете, и за жените актьори?
