Спорно е кое при Мики Рурк е в по-лошо състояние - кариерата му, която отново пое надолу, или лицето му, станало жертва на боксовите му увлечения и некадърни пластични хирурзи.
След като светът вече веднъж беше наблюдавал драмата от истинския живот "Възходът и падението на Мики Рурк", за съжаление през последните години се стигна и до нейния втори епизод. Кариерите на много холивудски актьори се движат в несигурна крива с успешни и не толкова успешни периоди, но при Рурк върховете са наистина големи, но дъната идват рязко след това и също са плашещо дълбоки.
Актьорът - който на 16 септември 2020 г. навърши цели 68 години - днес отново е изгубен из периферията на Холивуд, където прекара по-голямата част от 90-те и началото на новия век.
Покрай успеха на "Кечистът" (The Wrestler) на Дарън Аронофски през 2008 г., редицата трофеи за изпълнението на Рурк и дори номинацията за "Оскар" не личеше, че ще се стигне отново дотук. Е, стигна се.
И неизбежно идва въпросът: защо?
Звездата на Рурк изгря в началото на 80-те години. Той пробива с филма "Ресторант" (Diner), а след това започва да реди заглавия като "Девет седмици и половина", "Папата от Гринич Вилидж", "Годината на дракона", "Муха на бара" и "Ангелско сърце", някои от които и днес заслужават първо, повторно или просто поредно гледане.
В сцените там обаче е запечатано едно съвсем различно и доста симпатично лице, което няма нищо общо обаче с днешната физиономия на актьора.
Причина за това е голямата грешка - желанието на Рурк да се върне отново към бокса. Бойният спорт е първата голяма любов в живота му и той се занимава с него още като тийнейджър. По собствените му думи причина за връщането на ринга е, че "не уважава себе си като актьор". С това решение обаче възможността за десетилетна кариера като едно от красивите и разпознаваеми лица на киноиндустрията бива разбита на парчета с едно дясно кроше.
Боксовият ринг задоволява моментна нужда на Рурк, но това му струва твърде скъпо. Лицето му - негова запазена марка - е обезобразено от множеството удари.
Налага се поредица от хирургически намеси, някои от които водят до още операции... В крайна сметка резултатът не е по-добър, дори напротив. От красивото лице не остава и следа, а скалпелът досъсипва онова, което юмруците на опонентите не са успели да засегнат.
"Повечето от [операциите] имаха за цел да оправят кашата, която представляваше лицето ми заради бокса, но отидох при грешния човек, който отново да сглоби лицето ми", разказва Рурк пред "Дейли Мейл" през 2009 г.
Същевременно високите етажи на Холивуд не са място, което да напускаш и да се връщаш, когато си искаш. Рурк продължава да се снима във филми, но тази втора фаза от кариерата му изглежда обречена - няма ги вече големите проекти, няма го и привлекателността на бранда "Мики Рурк" - в който и смисъл да разглеждаме "привлекателност".
Това продължава до предложението за участие в "Кечистът". Рурк през 2019 г. сподели, че не е бил очарован от сценария, но когато споделил с психолога си, той веднага му казал: "Ако Дарън Аронофски ти предлага роля, вземи я!".
Същият този психолог - "Стив", е един от хората, на които Рурк е благодарен за положителната промяна в живота си. Признава, че това изречение е повлияло на решението му, защото "Стив" познавал много от големите имена в Холивуд и бил по-наясно със ситуацията там.
Когато излезе "Кечистът", нямаше как да не се стигне до паралели между живота на Рурк и сюжета на филма. В него той играе застаряващ бивш кечист, пенсиониран се от това развлекателно шоу заради всички щети, които то носи на тялото. Личният му живот е пълен хаос, а единствената светлина в тунела е идеята за последен голям мач под светлината на прожекторите срещу негов стар противник.
Филмът донесе на Рурк номинация за "Оскар". Освен това той спечели "Златен глобус", БАФТА и редица други награди за изпълнението си. Какво завръщане, а?
Успехът нямаше обаче как да заличи спомена за пропуснатите години и от направените грешки.
"Правя нещата различно този път, разбирам какво е да си професионалист, да си отговорен, да си постоянен - това са неща, които не присъстваха в речника ми [преди]", разказва Рурк след прожекция на "Кечистът" на Нюйоркския филмов фестивал.
"Промяната не дойде лесно за мен - докато не загубих всичко, и тогава осъзнах: "По-добре да се промениш или накрая ще си пръснеш мозъка. Или се променяш, или си просто едно лайно", споделя емоционалният актьор пред публиката.
Повече от десетилетие след премиерата на филма обаче изглежда, че подобно на героя си от "Кечистът", Рурк също е имал само един последен звезден миг. Успехът на филма на Аронофски доведе до няколко роли в големи продукции - като "Железният човек 2" с Робърт Дауни-младши и "Непобедимите" със Силвестър Сталоун и цяла камара екшън величия от миналото.
Тази инерция обаче бързо се загуби, а във филмографията на актьора се промъкнаха редица филми, излезли направо за DVD - ултимативният признак в Холивуд, че нечия кариера е тръгнала надолу.
И макар да твърдеше, че се е поучил от грешките си, той продължи с пластичните операции. Първоначално, за да поправи грешката на първия хирург. Но от един момент нататък тези намеси доведоха до обратния резултат и перманентната маска, която сякаш е покрила лицето на Рурк и е отнела едно от най-ценните качества за всеки актьор - способността да изразява емоции.
"Никога не съм чувствал отново на върха. Никога не почувствах, че съм постигнал това", споделя Рурк в телевизионно интервю през 2019 г.
Допълва как неговият психиатър му казал: "Беше на върха на планината и падна право на главата си". Но Рурк вече има опит в падането. Както и в бокса, тук важно е дали ще успееш да станеш.
С неговите 68 години изглежда късно за това, но в магическия свят на киното са се случвали и по-невероятни неща.
