Според руския писател Иван Ефремов повечето мъже обичали да изтъкват, че харесват тръпчиви вина, слаби жени и музиката на Хиндемит, макар че всъщност предпочитат сладки вина, дебели жени и Чайковски.
Без съмнение една от причините за тази често прикривана привързаност към сладките вина е хубавото порто или портвайн. В миналото към този тип вина у нас имаше подчертано снизходително отношение, но в последните години все повече хора разбират колко много са загубили от това високомерие.
Хубавото порто, независимо бяло, "руби" или "тони", очарова със своето богатство на аромати (карамел, мед, цветя, захаросани и/или сушени плодове, ядки и т.н.) и плътния, сочен и свеж вкус. Споменът от него преследва дълго онези, които веднъж са му се отдали.
Историята на това вино е вино е изразителен пример за сложните и понякога непредвидими зависимости между политиката и винарството. То е родено от търговската война между Англия и Франция в края на XVII век. Тогава било наложено ембарго върху вината от Бордо за английския пазар. Доставчиците на вина за Острова потърсили заместител в съюзническата тогава Португалия, но дългият морски път подлагал качеството им на риск, поради което търговците започнали да добавят винено бренди в бъчвите.
Така вината ставали по-силни, сладки и гарантирано издържали не само пътуването през океана, но и дългогодишно отлежаване. Новият продукт бързо се наложил на английския пазар, а оттам и в други части на Европа и света. Това е в резюме историята на портото.
По-късно френските вина отново се върнали на английския пазар, но англичаните никога не загърбили хубавото старо порто. Нещо повече, те създали и наложили стандартите в неговото производство, както и йерархията на отделните типове и качества и това обяснява многобройните англоезични термини около тези все пак португалски вина.
Истинското порто се прави в долината на река Дуро, в северната част на Португалия. Областта е планинска и повечето лозя са живописно разположени по стръмни, терасирани хълмове. Климатът е континентален с горещо лято и сравнително топла зима. Планинските хълмове ограничават влиянието от Атлантическия океан. В миналото вината са транспортрани в бъчви с типични плоскодънни лодки до град Порто при устието на реката, откъдето били търгувани по света.
Вината от този тип са няколко вида според цвета, възрастта и технологията на производство. Общото между тях е прекъснатата ферментация. Във ферментиращата мъст се добавя 77 %-ен винен дестилат в съотношение 1 към 4 и така средният алкохолен градус става около 19-20 %. Алкохолът спира работата на дрождите и вината остават сладки. След това се оставят да стареят в бъчви и бутилки.
Основно се правят червени вина порто, но има и бели. При червените се използват десетки сортове, като основните са: Турига насионал, Турига франка, Тинта Рориз (познат също като Темпранийо), Тинта Барока и Тинта Као. При белите най-често използвани са: Малвазия, Серсиал, Вердельо, Вьосиньо и Рабигато.
Дългата традиция в производството на тези вина е причина за тяхната сложна йерархия според типа, възрастта и качеството.
Белите (White Port Wine) обикновено стареят между две и три години в бъчви, след което се бутилират и са готови за пиене. Предназначени са да се пият, докато са сравнително млади. Могат да бъдат сухи или сладки и са подходящи както за аперитив, така и за дижестив.
Ruby Port Wine, както подсказва и името, са червени. Обикновено отлежават около две години в големи лагерни бъчви, след което се бутилират и са готови за пиене, но могат и да стареят, без от това да спечелят особено. Това е по-ниската категория порто и обикновено се препоръчва да се пият като по-млади.
Tawny Port Wine е по-висока категория. Отлежават между две и седем години в бъчви, след което се бутилират и могат отново да стареят. Тези вина са с наситено кехлибарен или махагонов цвят, което обяснява и името им. Имат много фин, комплексен аромат с нюанси на захаросани плодове, ядки и цветя. Може да са 10, 20 или 30 и повече годишни и това обикновено е означено на етикета.
Годините показват приблизителната възраст на отделните вина в бленда. Важно е да се отбележи, че хармонията на вкуса при портото, също както при шампанското и коняка, обикновено се постига чрез смесване на различни реколти. Ако портото е Tawny, но от една реколта, се означава като Colheita.
Vintage Port се смята за най-висока категория. Вината са от една реколта и след отлежаване в бъчви (между 6 и 24 месеца) продължават да стареят в бутилки още 10 или 20 години. Особеното при тях е, че не всяка реколта е подходяща, а само най-добрите години, обикновено 3-4 в рамките на едно десетилетие. Всяка изба сама решава дали ще декларира vintage до втората пролет след гроздобера.
Индикацията LBV (Late Bottled Vintage) означава междинна, но сравнително висока категория. Виното е от една реколта и е отлежавало в бъчви 4-5 години, преди да бъде бутилирано. Могло е да бъде vintage port, но поради някаква причина му се е разминало.
Single-Quinta означава, че виното е от едно лозе. "Traditional" означава, че не е филтрирано и вероятно има утайка, поради което е добре да се декантира. Същата информация носи и означението Crusted. Друго важно, макар и рядко означение, е Garrafeira. Означава, че виното е от една реколта и първо е старяло между три и шест години в бъчви, след което е отлежавало в 11-литрови дамаджани.
През "пияния" английски XVIII век, така живописно документиран в картините на Уйлям Хогарт, се е смятало за общо взето приемливо един джентълмен да погълне с вечерята две бутилки порто. Допълнителна причина за особената му популярност е била увереността в неговите лечебни свойства, особено срещу подагра. За премиер министъра Уйлям Пит се разказва, че още когато бил на 14 години (1773 г.), изпивал по бутилка на ден, за да държи далече от себе си ужасната болест.
Не е нужно да следвате този пример. Добре е обаче да знаете, че веднъж отворен, портвайнът може да се съхранява за различно време - от един или два дни, ако е vintage, до няколко седмици, ако е Ruby или Tawny.
