Миналия месец австралийските рокдинозаври от AC/DC обявиха, че пускат на пазара собствена серия вина. В нея са включени две червени и две бели, носещи имената на най-популярните хитове на групата.
Highway to Hell е кръстено едно сигурно заслужаващо честта каберне совиньон 2008, макар че точно този сорт в никакъв случай не може да се смята за магистрала към винарския Ад. Вярно е обратното - Каберне совиньон наистина е магистрален винен сорт, широко разпространен в целия свят, на който много от популярните днес винарски страни в по-голяма или по-малка степен дължат своята слава.
Това е най-популярният червен винен сорт и според някои изчисления заема около 10% от винените лозя по света. Повечето изби, които искат да правят вина от световна класа, залагат в някаква степен на кабернето.
Причина за това не са само качествата на сорта - високо съдържание на багрилна материя и танини, благородство на ароматите и добра симбиоза с дъбовата дървесина на бъчвите, но и лесната приспособимост към различни почвено-климатични условия и способността му да запазва основните си сортови характеристики, което прави вината разпознаваеми, независимо от отделните нюанси, които в един или друг тероар може допълнително да изпъкнат.
Това е водещият сорт при много от вината в Бордо, макар че там обичайно се винифицира в купажи с Мерло, Каберне фран, Пти Вердо и др. Той е основен за вината на някои легендарни френски изби като "Шато Лафит-Ротшилд", "Шато Мутон-Ротшилд", "Шато Латур", както и за калифорнийската легенда "Стаг'с лип".
Произход: Бордо
Каберне совиньон е общо взето непретенциозен сорт и узрява около средата на септември. Чепките са сбити, средно големи (100 г), цилиндрични или конични с едно крило. Зърната са малки, синьочерни с дебела ципа и восъчен налеп. Натрупва захарност около 22-24% при сравнително добра киселинност (6,5-9 г/л) и много добро съдържание на екстрактни вещества.
Добивите може да достигнат над 1000 кг от декар, но при първокласните вина те са силно ограничени (350-400 кг от декар). Смята се, че произхожда от Бордо, където около XVII век е получен в резултат от естествено кръстосване на Каберне фран и Совиньон блан.
Като млади вината имат много добра структура, стоят стегнато и леко грапаво в устата. В аромата обикновено се долавят нюанси на дребни черни плодове (къпина, касис, черница), зряла синя слива, черна череша с костилка и червена чушка, съчетани с един много типичен и благороден тон на евкалипт.
С акцент на мента и копър в носа
При някои кабернета може да се доловят също интересни акценти на мента и копър в носа. При отлежаване в бъчва и бутилка букетът се трансформира и тогава се появяват нюанси на ванилия, шоколад, печена синя слива, тютюн, кожа, кафе, мускус. Може да има също тонове на суха чушка, сух копър или сушен домат и пипер. Иначе казано, ароматният профил може да бъде много щедър и атрактивен.
При стареене вкусът омеква, заглажда се и с всяка следваща глътка човек разбира защо кабернето е признато за крал на червените вина и защо много от модерните днес винени дестинации по света дължат своята актуална винарска слава точно на този сорт.
През 80-те години на миналия век Калифорния трайно се настани световната винена сцена първо със своите кабернета. Същото е валидно и за Чили, откъдето идват някои от най-атрактивните плодови и сочни вина от този сорт.
В Италия големите успехи на т.нар. "супертосканци" ("Солая", "Орнелая", "Сасикая" и др.) стават възможни след като през 70-те години на миналия век няколко елитни местни винарни започват да купажират типичното за региона Санджовезе с Каберне совиньон. По-късно в купажите влизат и още някои типични за Бордо сортове - Каберне фран, Мерло и Пти Вердо.
В България е навсякъде
Сортът е широко разпространен също в Аржентина, Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка. Отглежда се в Австрия, Румъния, Гърция, както и в екзотични винарски страни като Израел, Турция и Мароко. Всяка от тези страни се опитва да добави и нещо свое към темата Каберне совиньон.
У нас този сорт е разпространен в цялата страна, като в отделни райони вината развиват някои типични характеристики. Около Свищов кабернетата са с по-леко тяло и приятна свежест, около Хасково, Харманли и Свиленград топлият климат ги прави по-плътни и натоварени, често с конфитюрен тон, а около Поморие имат повече смолисто-евкалиптови нюанси в аромата.
Много ценители с носталгия си спомнят кабернето от Лозица, което през 90-те години на миналия век беше едно от най-добрите български вина.
Заради щедрия ароматен профил и добрата фенолна структура, както вече стана дума, Каберне совиньон често се купажира с Мерло, Каберне фран, Малбек, Сира и други сортове. Целта е да се постигне по-добър баланс и хармония във вкуса, за което кабернето неизменно дава собствен принос. Поради което в света на добрите червени вина популярната френска сентенция Cherchez la famme може съвсем достоверно да бъде перифразирана - Cherchez le Cabernet sauvignon.
Търсете кабернето.
