Първи курс във Факултета по журналистика и масови комуникации беше времето, когато учехме много предмети, свързани с история и теория на журналистиката.
Помня, че нямаше предмет, по който да не си говорим за Йоханес Гутенберг и изобретяването на печатарската преса, чиято технология той разработва през 1440 г., а първата машина става факт през 1448 г.
Първи курс във Факултета по журналистика и масови комуникации беше и времето, когато за пръв път започнах да се прибирам в родния си дом във Варна вече като гостенка, събрала в багажа си десетки страници лекции и записки за Гутенберг, за неговата печатарска преса и за това как светът на медиите и книгоиздаването се променя оттогава.
При онези мои гостувания със семейството ми неусетно и неумишлено си създадохме традиция, която нямаше да съществува без тази печатарска преса.
Всяка съботна сутрин сядахме около масичката за кафе в хола на родителите ми с четиво и с по чашка кафе.
Тогава все още беше времето, когато намирахме смисъл във вестниците на хартия. Деляхме на четири части съботното издание, което следяхме тогава, и си го разменяхме, докато отпиваме любимата на цялото семейство напитка. Баща ми понякога се спира на турско кафе на джезве, в малка ниска чашка, с утайка и каймак, понякога с добавена щипка леблебия.
Coffee shop у дома
С NESCAFÉ® Dolce Gusto и нашите съвети всеки може да се превърне в истински бариста специалист у дома.
Аз съм любителка на горещото дълго еспресо - може би малко по-дълго, отколкото в родината на еспресото биха одобрили - защото ми харесва да отпивам по мъничко от чашката си сутрешно кафе чак до ранния следобед.
Майка ми от край време е в моя еспресо отбор, но с тази разлика, че тя предпочита няколко чашки късо кафе на равни интервали през деня, вместо едно, но мнооооого дълго. Експериментаторът в семейството ни е сестра ми - единствената от нас, която може да бъде забелязана да си добавя шот еспресо в тиквено лате.
Каквито и предпочитания да имаме обаче, едно нещо винаги е било общо между нас в предпочитанията ни за кафето у дома преди обед - всички сме категорични, че пием чисто кафе и никой не добавя захар. А за индивидуалните ни вкусове има достатъчно разнообразие от предложения сред блендовете на NESCAFÉ® Dolce Gusto.
Малко повече от 10 години по-късно вече никой от нас не чете вестници на хартия. Запазихме обаче друг любим навик на цялото ни семейство - четенето на книги на хартия, заедно с обмяната на информация кой какво ново е открил и на впечатления от съвместно прочетеното.
Уютът на семейното кафе преди обед през уикенда също продължава. И традицията е същата - винаги с четиво, винаги у дома.
Дори когато сме в различни апартаменти, в различни градове или дори в различни държави с различна компания.
Всеки от нас знае със сигурност, че ако късната съботно-неделна сутрин седне на фотьойла или до прозореца, или дори се излегне с чашка от любимата на всички ни ароматна напитка, в един друг хол някой от останалите от нас прави същото.
Моят фаворит в последно време е наситеното Ristretto Napoli - чиста първокласна смес от зърна Арабика и Робуста от Уганда, Бразилия и Колумбия - тъй като след посещението си и любовта си от пръв поглед към едноименния Неапол реших най-сетне да се науча да пия късо кафе по автентичния италиански образец.
По-малко интензивното Espresso е в унисон с навика на майка ми да пие по няколко кафета дневно. Buondi пасва на предпочитанията на баща ми към кадифени и меки вкусове, а за експериментаторския дух на сестра ми са удовлетворяващи ядковите и флорални нотки на Starbucks Esspresso Colombia.
Все пак се познаваме достатъчно добре, че да може да се каже, че малките ни любими ежедневни привички са... прочетена книга. А що се отнася до последните книги, които сме прочели:
Олга Токарчук - "Чудати разкази"
В този сборник носителката на Нобелова награда Олга Токарчук ни води към дълбините на личността през времена и пространства.
Когато обсъждахме книгата над чаша кафе, с изненада открихме, че всички уж не сме харесали един разказ - "Зелените деца", а всъщност, дискутирайки го установихме, че всеки от нас е открил в него нещо съвсем различно и е мислил най-дълго именно над тази история.
Маде Луйга (Мудлум) - "Полски момчета"
Четивото на сестра ми в този момент е може би следващата книга, към която ще посегна.
Реших го, още когато чух, че историята, развиваща се в социалистическа Полша, ни среща с няколко неконвенционални млади хора, които не се вписват в традиционното семейство, консервативната образователна система и назадничавата общност.
Техните образи са вдъхновени от местна субкултура и ми звучат като хора, с които бих пила кафе, за да науча нещичко за феминизъм и авангардно изкуство. И всъщност още идния уикенд може би ще направя точно това, обута с вълнени чорапи и полускрита под одеяло.
Захари Карабашлиев - "Рана"
Тази още не сме я прочели. Само всички сме очаквали с нетърпение да я прочетем, след като всичко друго от автора е прочетено и препрочетено, обсъдено и преобсъдено.
Много кафе се е изпило над темата кой от нас кого предпочита - Захари Карабашлиев или Георги Господинов - и много пъти позициите ни са се променяли.
А и над темата доколко протагонистът в творчеството на Карабашлиев е автобиографичен образ. Може би "Рана" ще ни помогне да разберем.
Ромен Гари - "Чародеите"
В "Чародеите" френският мистификатор от руско-еврейски произход разказва (в случая: на баща ми) историята на семейство Зага - венециански акробати, дошли да търсят късмета си в снежната Русия по времето на Екатерина Велика. Безпределната любов на детето Фоско към червенокосата Терезина следва да убеди читателя, че човек обича веднъж и само веднъж.
Ето това е твърдение, с което не съм никак съгласна, бих поспорила горещо, докато изстива кафето ми. Но първо все пак бих прочела книгата.
Дубравка Угрешич - "Европа в сепия"
Дори читателите на Дубравка Угрешич вече да познават добре нейния стил, тя отново ще успее да ги изненада с умението да достига до сърцевината на проблемите с неподражаема лекота, да изведе неподозирана перспектива и да контактува с читателя, както се говори с приятел и съмишленик над чаша кафе.
Изборът на майка ми - "Европа в сепия" - е книга, в която авторът доверява на читателя меланхолия, гняв и ярост, ирония и хумор. Така абсурдите на заобикалящия свят стават по-лесни за преглъщане.
Симон дьо Бовоар - "Вторият пол"
Когато Симон дьо Бовоар ме отблъсна като автор с романа си "Гостенката" през студентските ми години, семейството ми по-скоро споделяше моето мнение за книгата. А именно, че е някак умишлено претенциозна история за самосъздадени проблеми между отегчени хора.
Бях убедена обаче, че искам да се запозная с труда на живота ѝ - "Вторият пол" - и никак не сгреших, а после имах късмета и да получа книгата като подарък за рождения си ден от приятел.
Впечатляващият мащаб на четивото далеч не е само в обема му. Напротив, "Вторият пол" е мащабно изследване на ролята на жената от историческа, биологична и социална гледна точка и по увлекателен начин дава съдържание на известната формула "Човек не се ражда жена, човек става жена". Заредете се с много кафе!
И приятно четене.
