Знаете как можете да научите, че някой е веган, нали така? Ако случайно не знаете, ето: кажете му "здравей" и той сам ще ви съобщи.
Или поне е широко разпространено схващането, че всички ние, които не консумираме месо и/или животински продукти, сме тук, за да развалим хапването на месоядните с назидание, да ги гледаме накриво и да ги поучаваме, докато им приседне.
А защо сме толкова унили и кисели? Е, как защо - липсват ни жизненоважни протеини, които човек може да си набави единствено посредством интензивна диета с фокус върху сръбска скара.
Коледно-новогодишната седмица с преобладаващ интензитет на трапези, софри, свинско и винско предоставя сцена и декор за едно турбулентно преживяване - да постиш на масата с месоядните. Ако освен свинското, не консумираш и винското, ти оставя да се справяш със ситуацията само със солидна доза непукизъм или хумор.
Защото, ето как изглежда трапезата с месоядци от перспективата на вегетарианеца или вегана, който би искал просто да си мълчи и да си гледа в чинията:
"Какво е това? Аз не бих го ял за нищо на света!"
Никой не те кара, Иване, но ти благодаря за обратната връзка.
Чинията на постноядеца обикновено привлича най-много внимание на цялата маса. Като неин консуматор обикновено ми се налага да дам подробна информация за вида и съдържанието на храната си, да чуя колко отвратително изглежда и дам подробно разяснение защо ям това, което ям, дали ми е вкусно и не ми ли се прияжда от на другите. (Не, не ми се.)
Алтернативният вариант е да си тръгна гладна, защото постната храна се е сторила привлекателна на останалите. При тази хипотеза всички са решили да си опитат само мъничко, забравяйки, че ако изядат моята "гадна" храна, аз не мога да изям тяхната.
"И защо сега го правиш това нещо?"
Баба ти ще попита от загриженост. Подпийналият ти трети братовчед - от чисто заяждане.
Преди на финала на храненето да се стигне до извода, че вегетарианците и веганите не можем да говорим за нищо друго, освен за начина си на живот, ще се наложи да отговоря на серия от въпроси, докато всячески опитвам да сменя темата.
Без претенция за изчерпателност тези въпроси са следните: Откога се храня по този начин? Какво ме е накарало да го правя? Намирам ли го за здравословно наистина? Нали си давам сметка, че хората няма да спрат да ядат месо? Въобразявам ли си наистина, че спасявам животни с това?
Ама те нали така или иначе вече са ги убили? Ама те нали затова се отглеждат? Ами какво ще стане с вимето на кравата, ако не я издоят?
Е, добре, защо бих си взела шницел от грахов протеин, ако не искам месо? А не мога ли просто да изпия само бульона на пилешката супа и да махна свинското от гювеча, за да изям само зеленчуците? А ако съм изгубена в планината и животът ми зависи от това, пак ли няма да ям месо?
Какво всъщност ям освен ориз, картофи и хляб? Нахут, спанак, а друго? Тиквички, патладжани, а друго? Елда, киноа, а друго?
"Няма да ти кажа какво има в това ядене, иначе няма да го опиташ!"
E, сега вече ми се прияде.
Трудно ми е да проумея на какво се дължи усърдието на домакина при гостуване да пробута "постни" чушки или баница с мас за безопасни. Както и надеждата, че няма да усетя ситно нарязания бекон в соса за паста или каймата в запеканка. Случва се по-често, отколкото може да се предположи.
Ако не сработи, следват увещания: "кусай си само една хапка, никой няма да разбере, голяма работа".
"Ти не разбираш, но аз просто не мога да живея без месо"
Нито пък проявявам интерес да разбера, но така или иначе ми предстои. По неразбираеми за мен причини, месоядците често държат да защитят избора си пред мен, без да съм ги питала, и да ме чуят да го валидирам.
Започва със "сигурно ще ме намразиш, като чуеш, но...". Продължава с клетви, че е необходимо поради кръвната група на човека, пола му или житейската му ситуация, която все така не ме интересува. Стига се и до история за дядо му на село, който си е гледал някога козичка, сякаш му е родно внученце.
Понякога изповедта съдържа и увещания и преговори със самия себе си как човекът всъщност яде месо много рядко и при други обстоятелства също би спрял. И че никога не би заклал животно сам, ако зависеше от него. И така, докато не получи одобрението ми, тоест до края на обяда.
Не че моето мнение следва да е важно за чуждия личен избор, но мога да повярвам, че на някого може да му е много трудно да не консумира месо. Това, което не мога да повярвам, би било например, че му е толкова трудно, че на Бъдни вечер си гледа часовника до полунощ, защото не може да си легне, без да е нарязал луканка.
"Хе-хе, ти нали знаеш, че никоя жена не е 100% вегетарианка?"
За съжаление, вродената ми липса на чувство за хумор е довела до това така и да не си сваля бельото при чуването на тази закачлива фраза от торбата с шегите на класическия месояден зевзек.
За радост, торбата е дълбока. Там има още: "Любимият ми зеленчук расте на кокал!"; "Агънцето най-много го обичам в тавичка"; "Ти се храниш с храната на храната ми"; "Благодаря ти, повече месо за мене!"; "И какво, ти си алергична към пържола?". А дори и: "На кученцето ти как ще му ходи с лимонче в устата".
Ако не се разсмея, съм много радикална. Ако събеседникът се засегне от това, понякога си отмъщава с подробна история за колене на прасе или за дране на зайче.
"Ами мъжа си с какво го храниш?"
Партньорът ми и хипотетичните ми някогашни деца обикновено идват на дневен ред за финал. Той се оказва онеправдан и лишен от две ръце и собствено мнение човек, който страда в принудителен плен на кулинарните ми избори. Препоръчителният хранителен режим на Неродения Петко започва от днешната дата и стига поне до пълнолетието му.
Междувременно се проявява накратко и жалостна емпатия към останалата част от семейството ми, която е принудена да сготви две манджи заради мен.
Ако по някое време сменя темата, това значи, че нямам аргументи за избора си и се измъквам. Ако продължа темата докрай, значи наистина е вярно, че не мога да говоря за нищо друго. Ако просто се усмихна примирено, значи, ето съгласна съм, че върша някакви мои си глупости.
Кой знае, може би ако си доставях достатъчно аминокиселини, щях да намирам енергия за това.
