Ако никога не сте мислили за програмата за браузване в Интернет, която използвате, време е да й обърнете внимание – защото най-големите имена в технологичния бранш се борят кое от тях да владее вашия екран.
Скоро след като Google представиха своя уеб браузър Chrome през 2008 г., маркетинг-екипът на фирмата излезе с видеокамера на улиците на Манхатън да пита минувачите какво смятат, че всъщност представлява един браузър. Въпреки че живееха в един от градовете с най-голяма употреба на Интернет, повечето от интервюираните, които се появиха в последвалите вирусни видеоклипове, нямаха никаква представа. По-наскоро Mozilla, създателите на браузъра Firefox, направиха изследване в шест европейски страни по същата тема. Една трета от хората смятаха, че браузърът е същото като търсачка. Всъщност вашият браузър е софтуерът, с който разглеждате и сърфирате в Интернет, което го прави една от най-важните програми на вашия компютър. Ако не знаете това, вероятно не знаете и че имате избор от браузъри извън пазарния лидер - Internet Explorer на Microsoft; сред алтернативите са Chrome и Firefox.
"Браузърът е като окачването на вашата кола", обяснява Джон Лили, изпълнителен директор на Mozilla. "Окачването опосредствява връзката между вас и пътя; то може да ви предаде доста твърдо неравностите - или да ги омекоти. Браузърът променя производителността на Интернет по същия начин." Лили наскоро беше в Европа в опит да повиши информираността за алтернативни браузъри, тъкмо когато Microsoft започнха да предлагат на европейските потребители на Windows "изборен пункт за браузъри": когато се свързват към Интернет, до 200 милиона PC потребители в избрани страни, включително Великобритания, могат вече да видят изскачащ прозорец на екрана си, предлагащ им избор от безплатни, алтернативни браузъри, които да изпробват вместо вградения в техния компютър Internet Explorer.
Както Firefox, така и Chrome ще спечелят от тази инициатива, която започна в края на февруари и е част от споразумение между Microsoft и Европейската Комисия след дълъг антитръстов процес. Доминацията на Explorer (той остава стандартният браузър за повече от 60 процента от потребителите по цял свят) не е резултат от качествата му, а от това, че той е стандартният браузър върху Windows PC. В момента Firefox е вторият по популярност браузър в света, като държи 25 процента от пазара – приблизително 370 млн. потребители – докато Chrome има малко над 5 процента.
Лили обаче твърди, че повече се интересува от повишаването на осведомеността, отколкото от печеленето на пазарен дял за Mozilla. Вероятно бихте си помислили, че това е странна философия за изпълнителен директор, но Mozilla Corporation е част от Mozilla Foundation, некомерсиална организация, посветила се единствено на "насърчаването на избора и иновациите в Интернет". Персоналът на фирмата - 270 души, е подкрепен от армия от програмисти-доброволци от цял свят, които създават повече от една трета от функциите на Firefox. "Никой никога не е очаквал Firefox да достигне 10 процента от пазара, камо ли пък 25," казва Лили.
"Просто искахме да сме сигурни, че Интернет се създава от хората, не от фирмите. Нашето послание е, че изборът на технология, който правите – дали ще бъде вашият браузър, телефон или любимата ви социална мрежа – всичко това има отражение върху неща като например къде се съхраняват данните ви и кой какво знае за вас. Доста важно e да обмислите например технологията, която е посредник в отношенията ви с вашия лекар или с вашето правителство."
38-годишният Лили се присъединява към Mozilla скоро след старта на Firefox в края на 2004 г. (когато фирмата лансира и безплатния си софтуер за електронна поща - Thunderbird). Той става изпълнителен директор четири години по-късно. Mozilla е основана в резултат на първата така наречена "война на браузърите" от 90-те години, когато Microsoft почти унищожават Netscape Navigator, първоначалния пазарен лидер и първият браузър, достигнал до масовите потребители. След поражението си Netscape правят публичен изходния код на браузъра им "Mozilla" за други потребители, а основателите на организацията Mozilla – те самите бивши служители на Netscape – решават да създадат наследник на Navigator. След сделка (която все още е в сила) за включване на стандартно поле за търсене в Google в браузъра, голяма част от финансирането им идва от Google, които осигуряват финансови постъпления на Mozilla в замяна на web трафик. Firefox е резултатът от това.
Microsoft пуснаха своята операционна система Windows XP през 2001 г. и към 2006 г. тя беше инсталирана на повече от 400 милиона компютри. Стандартният браузър на XP беше общоизвестният с тромавостта си Internet Explorer 6 – и неговата огромна, неоправдана популярност според Лили е вредяла на узряването на Интернет като цяло, обезкуражавайки разработчиците да реализират пълния си потенциал в своите сайтове. "Толкова много хора все още използват IE6, и много от фирмите го имат вграден в техните офисни ИТ системи", казва Лили. "Не мога да разбера как го правят; усещането при употребата му е наистина ужасно! Дано следващият браузър на Microsoft най-после да спазва същите стандарти като всички останали, защото това би стимулирало нова огромна вълна на креативност в Интернет."
Предстоящият Internet Explorer 9 най-малкото поне се очаква да бъде бърз, за разлика от своите предшественици, които еднакво изоставаха спрямо конкуренцията по отношение на скоростта на зареждане на страници. Но потребителите вече изоставят Explorer на вълни; глобалният му пазарен дял е спаднал от над 75 процента преди две години до малко над 60 процента преди предлагането на избор за потребителите на Windows. А благодарение на избора сега, Microsoft са принудени да се състезават с други браузъри при равни условия. Смята се, че от последната седмица на февруари досега те са изгубили 1 процент от британските потребители - и 2.5 процента от френските.
Opera, норвежката фирма, която първоначално стоеше зад стартирането на антитръстовото дело, е спечелила най-много от възможността за избор, като се твърди, че броят изтегляния на безплатния им браузър е нараснал драстично от стартирането на програмата за избор. Firefox, казва Лили, също е увеличил броя на потребителите си, но "ние вече получаваме 100 000 нови потребители по естествен път всеки ден, така че допълнителни 150 000 за седмица-две са от значение, но не свръх-важни". Потребителите, които разгледат по-старателно полето за избор на браузър, ще открият втора страница с браузъри като Avant, Flock и Slim, за които дори много технически грамотни потребители може и да не са чували.
Ключът към бъдещето на браузърите може и въобще да не е върху настолните компютри, а върху мобилните устройства. В следващите пет години според представите на много специалисти повече хора ще се свързват с Интернет чрез своите смартфони и таблети, отколкото чрез настолните си компютри или лаптопи. Това без съмнение ще разтвори задушаващата прегръдка на Microsoft, но не е задължително да спомогне за разнообразието на браузърите: повечето мобилни устройства се доставят със стандартни браузъри, включително създаден от Google браузър за телефони, които използват фирмената операционна система Android. Safari е стандартният браузър за iPhone (и за iPad, който дебютира тези дни в САЩ), но Opera миналата седмица изпратиха своето приложение Opera Mini за одобрение от Apple. Дали Apple биха приели спокойно браузърна война на собствените им мобилни устройства?
Mozilla междувременно усърдно работят върху версия на Firefox за Android, който подобно на десктоп версията си ще се различава от Chrome по своите основни характеристики. Chrome например изчиства съдържанието на браузъра до абсолютния минимум на краищата на екрана; неговата почти пълна невидимост при сърфиране отразява амбициите на Google да накарат всички да работят непрекъснато "в облаците" – да съхраняват и взаимодействат със своите документи и данни изцяло онлайн. Firefox, от друга страна, акцентира върху сигурността на потребителите си, което според Лили обяснява неговата популярност в загрижената за защитата на личната информация Европа (където той има почти 40 процента пазарен дял).
И така, кое е по-добро, могъщият Google Chrome или по-скромният Mozilla Firefox? Повечето анализатори на технологичния пазар изглежда са единодушни, че това са двата най-добри браузъра на пазара. Chrome съществува от само 18 месеца и официално бе пусната негова версия за Mac едва в началото на тази година. Възрастта и опитът на Firefox – Лили казва, че Firefox 4 се очаква следващата година – означават, че той има по-голям пакет от модули и плъгини за разширение, които позволяват на потребителите да модифицират своя браузър така, че да отговаря на нуждите им. И, разбира се, може да сте загрижени, че Google вече разполагат с твърде много от вашата лична информация - срещу удобството да работите, без да инсталирате софтуер на фирмата на вашия компютър.
В последните месеци Google стартираха огромна маркетингова кампания за лансирането на браузъра си сред масовите потребители. Mozilla, казва Лили, предпочита по-различен подход. "За мен рекламата не е много ефективно харчене на парите. Предпочитам да участвам в инициативи за пропагандиране или да давам пари на университети за програми. Това е заложено в Mozilla: ние даваме власт на хората да променят нещата, не да потребяват неща. Пазарният дял е нещо чудесно, но никога не е бил основната ни цел. Нашата цел е да помогнем на нормалните хора да разберат как да се ангажират в създаването на Интернет. Без значение дали сте в Танзания или Тайланд, би трябвало да разбирате, че не се налага да чакате технологията от Силиконовата долина да промени Интернет; можете да го направите сами."
Говори Биг Брадър, разделете се на 8 и съставете правителство
