Няма особено много клиенти в магазина за дрехи втора ръка и затова 38-годишната мениджърка Стефани Хендерсън е отворила лаптопа си и се опитва да открие какво точно е събрал Facebook за нея - постовете й, меметата, снимките, съобщенията до приятелите и до семейството...
Седмици наред беше си мислила да го направи, откакто излезе скандалът с пробива в защитата на личните данни на Facebook. Сега тя най-сетне натиска бутона за подаване на молбата към социалната мрежа, която всеки един потребител може да пусне. Докато чака, Хендерсън се опитва да си представи как може да изглежда едно десетилетие натрупвана информация за нея.
Нормално е човек да почувства страх от това, което може да види... Или най-малкото срам.
Facebook мина в отбранителен режим, откакто стана ясно, че компанията Cambridge Analytica е успяла по нечестен начин да се сдобие с информацията на 87 млн. потребители на социалната мрежа, вземайки това, което тя е събирала с години наред за тях.
Технологичният гигант все пак обеща сериозни промени и същевременно с това разкри, че "злонамерени играчи" могат да се сдобият с данните на над 2 млрд. потребители по целия свят.
Изправен пред силни критики, главният изпълнителен директор Марк Зукърбърг свидетелства пред Конгреса седмица, извинявайки се многократно и опитвайки се да обясни бизнес модела на социалната мрежа.
Дебатът за неприкосновеността на личните данни в политическите и корпоративните среди е далечен за западната част Северна Каролина, но Форест сити играе необичайна роля: в града се помещава масивен център за данни Facebook, един от четирите такива дигитални склада в Съединените щати.
Данните, откраднати от Cambridge Analytica, вероятно вече се разпространяват из сървъри по целия дарк уеб, но тях ги има и тук - купища информация, наблъскана в десетки хиляди компютърни сървъри, складирани в три постоянно разширяващи се сгради, поставени под тежка охрана. Тук аморфната иначе дискусия за защитата на личните данни придобива много по-конкретен характер.
А Стефани Хендерсън, както и повечето й съграждани, едва сега започват да вникват в онлайн света, където личното отдавна е само мираж, и да се учудват от това, което виждат, подавайки заявката към Facebook да им изпрати събираната за тях информация.
"Изненадва ме, че разполагат с всички тези неща", казва Хендерсън, прелиствайки личния си Facebook архив.
Нейните данни вероятно се складират от другата страна на града в комплекса на Facebook. Сивите складове са заобиколени от камери за сигурност и дебели стоманени огради. Центърът има собствена електрическа подстанция в съседство. Отвъд това са няколко къщи и пасища за крави и коне.
Компанията е избрала Форест сити през 2010 г. заради самото му разположение до полите на планината Блу Ридж, което предоставя на мястото необичайно постоянна температура.
Имотът е на обща стойност 650 млн. долара - половината от стойността на целия град. И въпреки това там работят едва 250 души при общо население на града от 7400 души. Иначе казано - Форест сити си има повече компютри отколкото хора.
Самото място кара местните обаче да са любопитни. Въпреки това, когато местен компютърен специалист обявява клас за защита на данните онлайн, само един човек се е явил.
Истината е, че мнозина не се притесняват от това какви данни точно дават на Facebook.
"Това не е по-различно от информацията, която събират, когато даваш картата си за лоялен клиент в магазина за хранителни стоки", казва Тамара Едуардс, също жител на Форест сити.
И все пак тя също е стресната от обема данни, които Facebook е събрал за нея. За друг от гражданите на Форест сити именно скандалът с Cambridge Analytica е изиграл решаващата роля, за да изтрие най-накрая профила си. Той обаче е притеснен от самия процес. За да бъде пълно изтриването на профила, заедно с всичката информация за него, трябва да минат около 2 години.
Но това е по-скоро единичен случай. В магазина за дрехи втора ръка Стефани Хендерсън продължава да преглежда файловете, които Facebook е трупал за нея през годините - снимка, на която изглежда наистина млада и хубава, стара новина, в която споменават за нея, картинки, които е пращала на приятели.
След това обаче намира списък с книгите, които е чела, който тя знае, че не е споделяла във Facebook. Вероятно е взет от приложението й Goodreads, но тя не намира това за стресиращо.
И така файл след файл тя преглежда информацията си, докато накрая не се отегчава. Има само едно нещо, което трябва да бъде направено, временно решение за през нощта. Тя излиза от профила си във Facebook.
