Преживявам раздяла, която до голяма степен беше очаквана. Знаех, че моментът наближава и се чувствах емоционално готова да прекратя една връзка, започнала да става токсична. Взех решение да изтрия всичките си приложения за запознанства. Без сърфиране из Tinder профили по време на обяд, без проверка на съобщенията в OkCupid, без спорадично вписване в The League.
Имах нужда от почивка. Приложенията за запознанства ми уредиха няколко невероятни срещи, вярно е, но като цяло всеки път, когато се самоубеждавах, че съм намерила перфектния партньор, се случване нещо, което да ме опровергае.
Признавам, че не бях подготвена да се оттегля от виртуалния свят на свалките. И се оказах изненадана.
Социологическите проучвания показват, че хората между 20 и 35 години масово използват най-различни приложения и мрежи, чрез които се надяват да намерят някаква форма на любов. А това трескаво търсене постепенно се превръща в доста изтощаващо усилие. При повечето от тези потребители се наблюдава момент на „пренасищане" или „прегаряне", след което те си вземат кратка почивка - и отново влизат в „играта".
Целта ми не беше непременно да срещна мъжа с главно М в истинския живот, нито да се фокусирам повече върху самата себе си, както бих направила при „истинска раздяла", тоест при разпад на романтична връзка. Исках просто да установя какво бих правила в свободното си време.
В началото си мислих, че абсолютно мога да живея без Tinder.
Минаваха часове наред без да си помисля какво ли става в Happn. Увереността ми в общуването определено нарасна и се убедих, че не е нужно да проверявам в социалните мрежи профила на човека, когото съм решила да заговоря. И че е излишно през 5 секунди да си сверявам часовника с Tinder за „съвпадения".
Веднъж почувстваш ли се като истинска жена, няма връщане назад. След първата седмица определено не тъгувах по приложенията за запознанства, но определено усещах, че ги няма.
Идват повече идеи
Преди отделях минимум 20 минути преди сън, за да чета съобщения, да следя за активности, общи приятели и изобщо всичко ново в профила на онзи сладур, който много си харесвах. Или предишния, или по-предишния.
Сега това време отива за четене на хубава книга. Или за писане на блог. Или просто за измисляне на план за следващия ден. 20 минути могат да бъдат страхотен извор на сила и увереност, момичета.
Не бях осъзнала колко зависими сме всъщност от приложенията за запознанства.
Те са непрекъснат източник на забавления. Докато чакате да ви донесат поръчката в близкото кафене, правите се на важни или на заети, за да не ви заговори мъжа, с когото се возите в автобуса, докато се храните, вашите пръсти винаги правят нещо с приложенията за запознанства. Почти като плетенето и рисуването, но не съвсем.
Вероятно се имали хоби преди Tinder? Можете ли да гледате телевизия, без непрекъснато да се взирате в телефона и в безкрайната „нищо-сериозно" поредица от фитнес - селфита, снимки на десерти и на хора, които си прекарват добре по някакъв начин?
С кого си говорехте късно вечер, когато нямаше виртуален океан с плуващи вътре безброй непознати, които просто чакат да бъдат повикани с едно движение на палеца ви?
Сигурно е по-трудно да вложиш енергия в комуникация лице - в - лице, затова предпочиташ да се предадеш, да се отпуснеш уютно и тихо и кротко да преглеждаш албуми със снимки в Instagram за енти път.
Така или иначе, дори да изтриете приложенията за запознанства, пак ще получавате известия по имейл. Това може да бъде много изнервящо. Ами ако този някой, който е прегледал профила ти в OkCupid, не е голямата и единствена любов на живота ти, а ти просто го изпускаш?
Сякаш ориста на младите хора е да намерят своите половинки в интернет и ако минат офлайн, те просто съсипват шансовете си за щастлив живот в този мрачен и жесток свят. Или поне така си казвате.
Всъщност, не е толкова страшно. Без приложения и социални мрежи за инстантна любов, вашият романтичен живот няма да умре. Потърсете в контактите, които вече сте насъбрали, или започнете да ходите на истински срещи.
Така ще осъзнаете, че приложенията за запознанства се преди всичко игра, отколкото нещо друго. Ако срещите са ви приоритет, тогава ще искате да използвате всички канали, за да се случват.
След няколко седмици без Tinder, Bumble и така нататък, аз осъзнах, че за мен тези платформи са най-вече средство за убиване на времето, а не за откриване на хора, с които бих имала връзка или нещо общо.
Липсва ми преглеждането на интересни профили, когато ми е скучно, но не и взаимодействието с хората. Мисля, че след още няколко седмици ще мога да си изясня как и защо бих използвала тези приложения отново. Ако реша, че са просто игра, отколкото полезен социален инструмент, тогава просто ще си кажа: Разделихме се за добро.