Пътуващата мечта на един банално щастлив човек

Анелия Георгиева 23.06.2017, 18:04

Снимка: Мирослава Дермеджиева,Webcafe.bg

Това лято Илиян Любомиров ще обикаля страната със своята пътуваща книжарница „Думи на 4 гуми" и има смелата амбиция да посети над 50 града.

Срещаме се в един намръщен следобед, а София е само междинна спирка за Илиян, където идния уикенд той ще участва във фестивала „София диша" със своята мобилна библиотека „Думи на 4 гуми" преди да продължи към следващия град. Отдалече чувам как двигателят бучи, докато бусът се качва към паркинга, после се показва и ретро возилото, прашно от много път и дъжд, но все така символизиращо една сбъдната мечта. Илиян се усмихва отдалеч и по всичко личи, че не е от хората, които могат лесно да сдържат усмивката си. Той е от банално щастливите хора.

Това лято Илиян Любомиров ще обикаля страната със своята пътуваща книжарница „Думи на 4 гуми" и има смелата амбиция да посети над 50 града, за да могат всички жители да се докоснат до съвременната литература. Откакто Илиян е професионално и емоционално обвързан с литературата, такава обиколка из страната се превръща в негова мечта, а благодарение на програмата „Виваком регионален грант" тя става реалност. Това, което спечелва журито на конкурса, са не само смелостта и нетрадиционния подход на проекта, които личат отдалеч, а дълбоката идея, която стои в основата му - че всеки човек трябва да има свободен достъп до книгите и че мобилността е пътят към прогреса в съвременното общество. Затова през идното лято Webcafe и Виваком ще разкажат историите на много различни хора - шарени и пъстри - за които мобилността е преди всичко начин на живот.

А повече за това може ли Facebook без поезията на Илиян Любомиров и къде изчезна Августин Господинов вижте в следващите редове.

Имаме късмета да те открием в София за фестивала „София диша". Откъде идваш и коя е следващата спирка?

Философски е въпросът откъде идвам и накъде съм се запътил, но ако искате конкретен отговор - пристигам от Благоевград, където бях част от фестивала „Francofolies". В София ще остана специално за фестивала „София диша", като и в двата дни сме организирали срещи с автограф от съвременни български поети и писатели за (по)читателите.

Зададох ти този въпрос, защото знам, че това лято планираш да обиколиш 50 града в рамките на проекта „Думи на 4 гуми". Как се роди идеята и каква е основната цел на проекта?

Идеята за пътуващата книжарница съвсем разбираемо се роди на път, когато с жена ми миналото лято обикаляхме България. Това бе нейна мечта, аз от своя страна побързах да я накича с няколко каузи. А именно - представяме само съвременна българска поезия и проза, защото вярваме, че имаме нови български автори на световно ниво; подаряваме 20% от цената на всяка закупена книга на местни читалища и библиотеки за попълване на книжния им фонд; срещаме читателите лично с любимите им автори; ще обикаляме и по-мънички населени места (въпреки че стартирахме със София, Варна, а след това и Пловдив), защото именно там има най-насъщна нужда от културни събития. Искрено се надявам в края на лятото, когато теглим чертата, видим колко града сме посетили, колко книги сме продали и колко - подарили, да можем от покрива на буса да извикаме - ей, виждате ли, нашето поколение чете и далеч не е изгубено. Но дори и в тези 50 града само 1 човек да запаля да чете, пак ще знам, че си е струвало.

Преди броени дни беше избран за една от десетте най-изявени млади личности в България в категория „Културно постижение" от Junior Chamber International. Повече гордост или повече задължение носи подобно признание?

Не мога да скрия удовлетворението си от това признание, защото съм избрал да влагам времето и енергията си в каузи, които далеч не са бизнес ориентирани, но имат смисъл. Гордостта е най-вече за бабите ми, които по такива поводи звънят на всичките си приятелки и съседки да се хвалят, готвят от радост боб с люти чушки, които обожавам, и за миг спират да питат аз няма ли да завършвам вишу и няма ли вече да се женя. Как да не обича човек наградите?

Къде е Августин Господинов?

Ма той умрял, ма.

Може ли твоята поезия без Facebook?

По-важното е, че Фейсбук отлично може и без моята поезия.

Smart телефон или Nokia 3310?

Nokia 3310 са overrated. Счупих един такъв след има-няма 9 години служба и в момента ползвам пак някакъв с копчета. За мен моделът не е от значение, по-важното е, че иначе издържа по 10 дни. Не робувам на това вечно треперене да не си счупиш телефона, да не останеш без батерия и да се чекваш всяка минута от някъде. Съвременните технологии трябва да правят хората по-близки и да им дават свобода. Само от нас зависи как и за какво ги ползваме.

Разговори или чатове?

През 2017-а няма как да е само едното, но аз съм човек, който приема всичко прекалено лично и ми е важно да виждам очите на хората, с които комуникирам, смехът им да е звук, а не емотиконка, прегръщането да е допир, а не стикер.

Колко време можеш да издържиш без Интернет?

Офлайн е новото секси. Разбирай доста.

Книжката или мишката?

Тази тема за есе ми се падна 2004-а на приемния изпит за Американския колеж и тогава много разпалено обяснявах как книжката е жизнено важна, мишката е еманация на всичко лошо и пътят, по който сме тръгнали като общество, е грешен. Не ме приеха, но наскоро четох интервю със създателя на Туитър, който казва „the internet is broken" и се извинява на света, че Тръмп е станал президент благодарение на тази социална мрежа. Вече не противопоставям книжка и мишка. За удоволствие чета на хартия, защото като всеки човек, възпитан в любов към книгите, съм фетишист - обичам да пипам кориците, да мириша мастилото, да ми тежи томчето в джоба. Когато пътувам само с ръчен багаж, си качвам книги на киндъла, за да спестя място и да не се изгърбвам излишно. Едва ли скоро ще я докараме до 451 градуса по Фаренхайт. Всъщност дано.