Да, тъкмо до този извод може да достигнете след изчитане решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-610/15, по което страни са (1) холандската фондация Brein, създадена да преследва авторскоправни нарушения, и (2) известният торент сайт The Pirate Bay.
Накратко
Съдът постановява, че поддържането на торент сайтове представлява „разгласяване на публиката" на достъпните чрез сайтовете произведения (примерно филми, музика и софтуер). Същото представлява нарушение на правата на авторите или съответните правоносители, когато те не са дали разрешение на оператори на торент сайтове да „разгласяват" техни произведения, достъпни там.
Каква е предисторията?
От няколко години насам Brein води множество дела, с които се опитва да принуди интернет доставчиците да блокират достъпа на потребителите си до сайтове като The Pirate Bay. Конкретно от холандската фондация са искали това от интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL, които разбираемо са се противопоставили. Интересното е, че Brein веднъж губи битката с тях пред върховния съд в Хага и дори е трябвало да възстанови над 300 000 евро деловодни разноски на провайдърите.
Но през 2014 стартира ново производство, което по преюдициален път достига до СЕС.
Какви са аргументите?
Съдът принципно се съгласява, че произведенията, до които имат достъп потребителите на The Pirate Bay, се качват там не от администраторите на сайта, а от самите му потребители.
Според СЕС обаче "Това не променя констатацията, че с предоставянето на разположение и администрирането на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство, тези администратори действат при пълно осъзнаване на последиците от своето поведение, за да дадат достъп до закриляните произведения, като на посочената платформа индексират и разделят по категории торент файлове, които позволяват на нейните потребители да намират тези произведения и да ги споделят в рамките на мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer)".
В допълнение Съдът се съгласява със предхождащото решението му становище на генералния адвокат по това производство, че:
"...без предоставянето на разположение и без администрирането на такава платформа от тези администратори, не би било възможно посочените произведения да бъдат споделяни от потребителите или споделянето им в интернет най-малкото би се оказало по-сложно".
С други думи, Съдът приема, че ролята на администраторите на торент сайтове е ключова при предоставянето на достъп до закриляни от авторското право произведения.
Важно в този контекст също е, че Съдът обръща внимание на индексирането на торент файловете от администраторите на платформата, така че произведенията, към които препращат мета данните в тези торент файлове, да се намират и свалят максимално лесно от потребителите.
СЕС отчита и обстоятелството, че The Pirate Bay предлага вътрешна търсачка и разделяне на произведенията по категории съобразно жанр или популярност - за още по-лесното им търсене или намиране от потребителите.
Финалният пирон идва от съдебната констатация, че администраторите полагат усилия да премахват остарели, грешни, неактивни или водещи в нищото торент файлове.
По тази пътека СЕС достига до извода, че:
"самото предоставяне и администриране на платформа за онлайн споделяне като разглежданата в главното производство трябва да се приеме за акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29".
Какви ще са последствията?
Цялото решение на СЕС се занимава с въпроса дали е налице акт на публично разгласяване, като на всъщност по-важното питане, а именно дали интернет доставчиците могат да бъдат задължени да блокират достъпа на потребителите си до определени сайтове, ще трябва да отговори холандският съд.
Лично аз обаче не се и съмнявам, че този отговор ще бъде положителен. Много добре си спомням как в подобно производство СЕС веднъж преряза вените на информационното общество, като обяви блокирането на достъп до съдържание за пропорционална мярка.
Това развитие бе очаквано, защото в съдебните битки през последните години така и не се намериха или аргументи, или ефикасни средства за директна атака срещу торент сайтовете. В този смисъл подходът на правоносителите вместо това да атакуват интернет доставчиците, с чиято „помощ" потребителите стигат до торентите, макар и свръхпроблемен, изглежда напълно разбираем.
Защо проблемен?
Ами я си представете Google, който също индексира съдържание и го прави лесно откриваемо и достъпно за потребителите. Представете си още, че утре СЕС обяви и това за непозволено публично разгласяване. Щото кой правоносител активно е дал съгласието си на Google? А да не говорим, че целият интернет съществува благодарение на индексиране на информация, която къде по-лесно или по-трудно, е тук, за да е достъпна за потребителите.
Да, засега звучи абсурдно, но с още 1-2 копирайт-максималистки решения и като нищо ще сме се озовали баш там.
Има ли мегдан за цензура?
Според мен - определено да.
Възможността със съдебно решение да задължиш интернет доставчик да блокира потребителския достъп до определено съдържание, е точно това - цензура.
Макар с днешното си решение СЕС да не се е постарал да елаборира над баланса между авторскоправната защита и потребителския интерес от информационна свързаност, то ясно можем да разпознаем тренда към изтъняването на последния.
Очаквам това да почустваме особено осезаемо в България, чието зле работещо правосъдие едва ли ще съумее да ни защити от манипулации и произвол.
Текстът е взет от блога на Емил А. Георгиев - De Libertate Iuris Digitalis
