Троленето е често срещано поведение в Интернет, с което потребителите на глобалната мрежа се сблъскват ежедневно.
Сещате се за какво става дума: „Е*ати тъпата статия" в информационен сайт, „Що не ходиш да си ******" във форум за автомобилни части, „Афторката да вземе да си седне на **** и да намери кой да я ****" под пост за кърменето в дискусионна група и прочее обидни, зловредни, откровено зли коментари в чатове, социални мрежи, навсякъде в онлайн пространството.
Троловете изпитват удоволствие да обиждат и унижават, да създават скандали и да си играят с психиката и комплексите на другите, карайки ги да се чувстват зле. В последните години троленето все по-често се смята за форма на онлайн тормоз.
Интернет тролът е синоним на провокации и раздори, на унищожаване на нормалната дискусия и комуникация. Троловете са пример, че глобалната мрежа може да извади наяве най-лошото у хората и да ги превърне в онлайн хищници, които ловуват напълно безцеремонно и безнаказано.
Те действат различно според желанията, уменията и аудиторията си. Някои отправят саркастични забележки, други провокират ненужни спорове, трети директно се впускат в атака, подигравайки се с недостатъците на набелязаната жертва/и.
Скрити зад маската на анонимността, троловете често са склонни към брутални обиди и провокации. Някои от тях дори пишат гнусотии в уебсайтове и групи, отдаващи почит на загинали хора, с цел да причинят скръб на семействата им.
Но какво прави троловете толкова зли? Кое предизвиква това брутално онлайн поведение?
Австралийски учени се захващат да открият кои черти у „нормалните" хора (потребители на социални медии над 18-годишна възраст, които не изглеждат тролове) ги правят податливи на тролско поведение.
С помощта на онлайн въпросник, изследователите от Училището по здравна наука и психология в Маунт Хелън тестват редица черти на характера на над 400 мъже и жени, както и тяхното онлайн поведение, което показва дали са предразположени към тролене.
Въпроси от типа: „Въпреки че някои хора мислят, че постовете/коментарите ми са обидни, аз ги намирам за забавни" разкриват докъде би могъл да стигне всеки от тях в онлайн комуникацията.
Изследователите обръщат внимание на черти на характера, социални умения, личностови разстройства, садизъм и два типа емпатия (съпричастност): емоционална и когнитивна.
Високата когнитивна емпатия означава, че човек може да разбира емоциите на другите. Високата емоционална емпатия означава, че човек може да преживее емоциите, да ги насочи навътре към себе си и да отговори на тези емоции.
Троловете често проявяват психопатия и садизъм (ferramentasblog.com)
Троловете показват значително по-високи нива на психопатия и когнитивна емпатия. Макар те да проявяват някаква форма на съпричастност, комбинирането й с психопатията в крайна сметка ги прави зли, отчитат учените.
Психопатията е форма на антисоциално личностно разтройство, изразява се в насилие над правата на другите и е свързана с лъжи и манипулации. Психопатите нямат съвест и изобщо не са загрижени за чувствата на другите хора.
Учените измерват психопатията, която включва липсата на загриженост за другите, с помощта на специална скала.
Участниците в проучването трябва да се съгласят или да не се съгласят с редица твърдения като „разплатата трябва да бъде бърза и гадна".
Високото ниво на когнитивна съпричастност дава възможност на троловете бързо и лесно да разпознаят какво ще разстрои някого и да разберат, че действията им дават желания резултат.
Липсата на емоционална съпричастност им позволява да не преживяват и да не насочват навътре към себе си емоционалното преживяване на своите жертви.
„При високи нива на психопатия троловете използват емпатийна стратегия, за да предвидят и разпознаят емоционалното страдание на жертвите си, като се въздържат от преживяването на тези отрицателни емоции", твърдят изследователите.
Но тъй като психопатите са склонни към импулсивни действия, е възможно основният мотиватор за тролене да е създаването на онлайн хаос.
При троловете се наблюдават високи нива на садизъм - волята да нараняват другите. Освен това, от проучването става ясно, че е по-вероятно да са мъже.
Проучването не дава съвети как да се спре поведението на тролене, но предоставя полезни знания защо някои хора се държат така онлайн.
В предишно изследване хората, които показват признаци на психопатия, са демонстрирали подобен дисбаланс в емпатията: липса на емоционална съпричастност, но нормални нива на когнитивна съпричастност.
Това проучване свързва тези психопатни черти с високите нива на когнитивна емпатия при хората, които имат склонност да тролят.
Изучаването на връзката между психопатията, високата когнитивна съпричастност и троленето може да помогне да задълбочим разбирането ни за типовете личности, които са предразположени към това поведение. И евентуално да ги спрем.
