Непрекъснато използваме финансови симули, но дали стимулирането на образованието - чрез по-високо заплащане на отличните преподаватели, плащане на учениците за по-високи оценки, дори плащане на учениците (и родителите им), повишава постиженията в училище?
Роланд Фрайър, икономист от Харвард, твърди в свое изследване, че предоставянето на учениците и студентите на културно релевантен стимул се отразява на постиженията им в обучението. Експерименти, базирани на неговата теория, вече се провеждат в много градове в САЩ.
Фрайър тази седмица стартира деветмесечен експеримент в Оклахома Сити, където 1500 безплатни мобилни телефони са раздадени на ученици в 6 и 7 клас, като част от програмата "The Million". Всички ученици получават телефон с 300 минути и възможности за изпращане на SMS.
Една трета ще получат предварително зададен брой платени минути разговори ежемесечно, докато 2/3 могат да си спечелят минути в замяна на четене на книги. Ако ученикът прочете книга и покаже добри резултати на последващ тест, оценката му се преобразува в платени допълнителни минути за телефона.
Учениците също така ще получават и различни SMS съобщения ("завършилите гимназия печелят повече пари") и убеждаващи ("някога забелязвали ли сте, че готвачите нямат визитки?"), чрез които ще се установи кои от тях са по-ефективни в стимулирането на постиженията в училище. Телефоните са дарение от Samsung; операторът TracFone Wireless пък осигурява минутите разговори и SMS съобщенията.
"Превръщаме успехите в училище в нещо толкова съблазнително, колкото е "Кадилак Ескалейд" или албум на Джей Зи, за да отговорим на търсенето и да накараме младежите по-сериозно да се ангажират с ученето," казва Ендрю Есекс, изпълнителен директор на Droga5, рекламната агенция, създала проекта The Million. "Така даваме на децата нещо, което те наистина да желаят."
Засега резултатите от употребата на стимули изглеждат смесени. Докато плащането на по-големите деца по принцип е по-неефективно, когато Фрайър плаща на деца в основно училище в Далас по $2 за всяка прочетена от тях книга, учениците демонстрират сериозно повишение на оценките при тестовете.
Проучването на Фрайър води до заключението, че стимулите имат реално въздействие само когато целта е "по-мека," например за неща като четене на повече книги или предаване на домашни работи. Когато поставените цели са по-"строги", от рода на повишение на резултатите при тестове или оценки, материалните стимули изглежда не вършат толкова добра работа.
През 2008-а проектът The Million е направил опит да стимулира по подобен начин 2500 ученици в Ню Йорк, но липсата на частни дарители впоследствие е довела до прекратяването на инициативата. А учените все още не са напълно наясно дали употребата на стимулите в образованието - и самите материални награди - въздействат по пряк начин на самия учебен процес.
Тепърва предстои да се установи какъв ще е крайният резултат от експеримента с мобилните телефони - и дали той ще получи разпространение и на други места в САЩ и по света.
