Беше изненада, когато наскоро 25-годишният Зейн Олчин се изправи пред съда в Австралия и не се призна за виновен. Обвинението срещу него бе за Facebook - заплаха за изнасилване на Палома Бриърли Нютън, включително скрийншотове на коментарите.
Мнозина очакваха той да пледира, че е виновен с надеждата за по-малка присъда. Оказва се обаче, че е много трудно да изпратиш един трол в затвора.
Историята започва с Дрейк
През 2015 г. приятел на Олчин във Facebook на име Крис Хол публикува скрийншот от Tinder профил на млада жена. На снимката Оливия Мелвил се усмихва широко. Тя е с дълга тъмна коса и обица на носа. Двама приятели позират зад нея. Тя цитира Дрейк и песента "Only": "Type to wanna suck you dry and then eat some lunch with you." Хол пише: "Изненадан съм, че тя все още е гладна за обяд."
Сравнително рано Мелвил е тагната в поста на Хол от приятел. Всъщност, това е вторият път, когато някой споделя профила й в Tinder. "Оливия, защо не покажеш на родителите си своя Tinder профил? - пита Крис Хол - Сигурен съм, че те ще бъдат много впечатлени".
"Защо това трябва да ги засяга? - отвръща тя - Това е само текст на песен". Скоро постът набира популярност, а с трафика идва вълна от тормоз.
Мелвил споделя оригиналния пост на Хол, за да изобличи атаките срещу нея. Включват се общи приятели на нейна страна. "Крис Хол, братко, кавалерията пристигна", пише Олчин в отговор. Той разглежда Facebook профила на Мелвил и за първи път влиза в контакт с 23-годишна нейна приятелка - Палома Бриърли Нютън.
Тя се включва във Facebook дискусията, без да подозира, че по-късно ще даде Зейн Олчин на съд. Дори не е сигурна кой от коментарите му я ядосва пръв, но казва: "Имаше нещо неприятно изказванията от сорта на - значи, курвите се оплакват, че са курви, и после се огорчават, когато ги наричат така И тя решава да го хване натясно.
Оттам дискусията се изражда в нещо, което за Палома са недвусмислени заплахи за изнасилване
Един от примерите: "Най-доброто нещо в изнасилването на феминистки е, че те не правят особено много секс, така че са 100 пъти по-тесни..."
"Бях толкова бясна, че се разтреперих. Всеки път, когато чета коментари в YouTube за каквото и да е, те изведнъж преминават в заплахи за изнасилване... нека просто я заплашим с изнасилване, защото би трябвало да изпитва вроден страх от това", жалва се момичето.
Същия ден тя разказва във Facebook за този инцидент, а после отива директно в полицията. Не била сигурна дали Олчин може да бъде обвинен в нещо, но е убедена, че заплахите му няма как да са нещо законно.
Бриърли Нютън разказва, че в началото полицаите не я приели сериозно, когато им показала скрийншотове от разговора. Те се опитали да я убедят, че съдебно преследване по такова обвинение е твърде трудно за реализация.
Първо, те трябва да докажат, че Олчин наистина е човекът на компютъра, отправил тези заплахи. Вбесена, тя си тръгнала, но у дома видяла, че нейният пост е харесан 500 пъти. Жените, коментиращи отдолу, създали група против сексуалното насилие - Sexual Violence Won't Be Silenced, и направили петиция срещу Олчин.
Не би трябвало да са нужни 16 000 подписа под онлайн петиция, за да се заеме полицията да разследва престъпление
В Австралия онлайн тормозът попада в член 474.17 на Наказателния кодекс, въведен за първи път през 2004 и променен през 2012. "Всички казваха, че ако няма същинска, непосредствена заплаха от рода на „Ще дойда в твоята къща и ще те изнасиля", то подобни публикации не са противозаконни. Но не е така", твърди Бриърли Нютън. Законът дефинира „опосредствана услуга за тормоз, заплаха или оскърбление".
Според доцента по право от Университета в Сидни Дейвид Ролф, тази широка дефиниция за престъпление криминализира заплахите, тормоза или оскърбленията чрез мобилни телефони, Facebook, Twitter и т.н. "За да има наказателно преследване за това престъпление, хората трябва да съобщят за инцидента на полицията. Иначе полицията и прокуратурата не можат да направят нищо", обяснява той.
Когато става дума за дела, свързани с онлайн тормоз, често има опасения за погазване на свободата на словото
Може ли един закон да бъде толкова нюансиран, че да прави разлика между шега и заплаха?
През 2012 г. британецът Пол Чеймбърс бе признат за виновен в нарушаване на британския Закон за комуникациите и бе осъден да плати 2000 британски лири като глоби и съдебни разноски.
Две години по-рано, седейки на местното летище, когато полетът му бил отложен, Чеймбърс написал в Twitter: "По дяволите! Летище "Робин Худ" е затворено. Имате седмица да си оправите бакиите, иначе ще взривя летището!"
Властите приели това за сериозна заплаха
Случаи като този се оказват в медиите, но има много други, където законът се проваля, защото е насочен срещу поведение, с което никога не бихме се примирили в реалността.
В края на 2014 г. 22-годишният Били Бартоломиъс Тамауиуи създава фалшив Facebook профил под женския псевдоним "Тайла Едуардс." Под това прикритие той изпраща покана за приятелство на тинейджър и започва да му изпраща сексуални съобщения.
В началото на 2015 г., Тамауиуи е признат за виновен за съблазняване на тинейджъра във Facebook с чужда идентичност, последвано от изнасилване на момчето и заснемане на изнасилването с телефон.
Тамауиуи дори се е опитал да изнудва младежа да прави отново секс с него, заплашвайки да разпространи видеозаписа, като в крайна сметка го е изпратил на по-малкия брат на момчето.
Случаят на Олчин е уникален, тъй като се отличава от повечето дела за онлайн тормоз
Той съществува изцяло в "сивата територия" между онлайн живота и ежедневието. Ако бъде признат за виновен, той ще е един от първите локални случаи от този род.
Зейн Олчин може да лежи 3 години в затвор, но Бриърли Нютън вярва, че принудителната работа в убежище за жени-жертви на тормоз ще е по-ефективно наказание.
Тя казва, че откакто случаят с Олчин е отразен от медиите, е залята от още онлайн заплахи от хора, разгневени, че се е оплакала в полицията. Същевременно обаче много жени се свързват с нея и благодарят на Sexual Violence Won't Be Silenced за информирането за правата им онлайн.
Зейн Олчин ще се изправи пред съда отново на 1 март 2016 г.
